Всяко дете преминава през различни етапи от психологическото си развитие.
Всеки етап се свързва с определени нужди и потребности, които ако не бъдат задоволени, тези липси по-късно се отразяват на поведението, на емоционалното и психичното му здраве, а от там и на близките му, защото членовете на семейството са като скачени съдове, когато един се наклони или падне, останалите го следват.
Скъпи бъдещи родители, преди да предприемете тази изключително отговорна крачка, да имате дете, непременно се запознайте със следната информация:
До сега сте разполагали със себе си и с времето си, от сега нататък, вече не разполагате с това.
Вие сте родител и от днес, до края на живота си ще бъдете такъв, каквото и да се случи. Това не означава, че няма да можете да се забавлявате или да се развивате личностно или професионално, но като родител ще имате по- ограничено време и ресурси, за разлика от хората, които не са родители.
Ако пък вече сте родител и сте поели по трудния пък към отглеждането и възпитанието на малкото същество, може би следната информация ще ви е полезна.
Представям ви накратко най-основните етапи от психологическото развитие на всяко дете и потребностите, които носи този период.
От 0 до 1 год., детето се учи да живее в новия свят, в който се е родило. За да изгради доверие и умения за сближаване, то има нужда от любов и трепетна грижа към нуждите си. Майката е основният източник на всички тези потребности. Детето се нуждае от постоянен физически и емоционален контакт с нея.То разпознава настроенията й, тона на гласа й, детето е много чувствително към всяка нейна емоция, която обръща към себе си. Тъй като още в утробата, то се запознава с нейните емоции, усеща ги през себе си, разпознава ги и след раждането си. Майката и детето са емоционално свързани през цялото развитие на детето, чак до юношеството.
„Вие и вашето дете сте едно цяло, една система, изработваща щастие за всички. Неговата радост – това е вашата радост.“ (П. Лич, 1985)
Важно е бъдещата майка да осъзнае каква отговорност носи за своето емоционално състояние преди и след раждането на детето, че и през цялото му детство.
Какво се случва ако тези потребности не бъдат задоволени:
Ако майката не общува достатъчно с детето, ако не му говори мило, ако не показва нежност и любов или ако отсъства често и се налага други хора да се грижат за детето, тогава то развива страх от сближаване, става предпазливо в общуването. Тези деца в зрялата си възраст трудно създават трайни връзки, поради недоверието си към околните, това се отразява и на самооценката им, тъй като те не успяват да развият увереност в себе си, защото майката не им е показвала, че са важни и значими и че заслужават обич, внимание и грижа. Такива хора се чувстват беззащитни , слаби и уязвими. Този период може да нанесе непоправими травми на личността.
От 1 до 2 год. Това е времето, през което детето развива увереност в себе, в способностите си да контролира своите нужди и емоции. Времето, през което започва да изучава света, когато се учи да се справя с отговорностите . Сега е периодът, детето да се научи на гърне, да се храни само, да си прибира играчките, да си подрежда обувките, да се облича само и т.н. Сега е и моментът, когато родителите трябва да започнат да налагат правила и граници, за да може детето да свикне с тях. Правилата ще му дадат сигурност и спокойствие, същото, което дават, когато играем на някаква игра, тук родителят дава правилата и границите на живота. Тези граници се поставят с категоричност, постоянство, но без насилие, а с уважение към личността на детето. В тази възраст се поставя началото на възпитанието, но с много любов, търпение и твърдост.
Ако тези потребности не бъдат задоволени, детето ще развие чувство за срам от себе си, от липсата на умения да се контролира и да се справя с отговорностите. Такива деца са неуверени и плахи. Често си мислят, че другите не ги одобряват и са подозрителни към тях. В зряла възраст, та дори и по-рано, стават податливи на психични разстройства, като обсесии, параноя, страх от преследване.
От 3 до 6 год. е възрастта, в която детето има нужда от самостоятелност и признаване на правото му на любознателност и творчество. Ако до този момент бащата не се е включил във възпитанието и общуването, този период е изключително важен за изграждане на близка емоционална връзка между детето и бащата. Ако мама и татко дават нужното време и внимание на детето, отговарят спокойно на безкрайните въпроси, които то задава, ако родителите показват обичта и уважението си към малкото човече, но и един към друг, то ще има възможност да разкрие своя потенциал като личност и ще развие желание за знания и умения за творчество. Децата в тази възраст обожават да помагат, а родителите трябва да подкрепят тяхната инициатива. Насърчавайте детето да твори, общувайте с него, учете го на нещата, които вие знаете, не го оставяйте пред телевизора, телефона или таблета, не вършете нищо вместо него, поставете ясни правила и граници, бъдете постоянни и ще помогнете на детето си да разкрие неподозиран потенциал.
Какво се случва ако тези потребности не бъдат задоволени:
Детето може да развие чувство за вина, особено ако родителите му не позволяват да действа самостоятелно, а правят нещата вместо него. Ако мама и татко се карат твърде често, ако не показват уважение към детето или един към друг, особено ако го използват за оръжие един срещу друг. Ако използват манипулации като: „Ако не направиш това, няма да те обичам… или няма да ти говоря…“ или „Ние правим толкова много за теб, купуваме ти всичко, храним те, обличаме те, а ти така ли ни се отблагодаряваш!“ … Или ако родителите се сърдят дълго на детето, то задължително ще развие чувство за вина.
Такива деца стават нерешителни и неуверени в себе си. Не успяват да развият умения за поставяне на цели и постигането им.
Ако изпитват постоянно чувства за вина може да станат пасивни. Това може да прерасне в импотентност или фригидност, а също и в психотично /неадекватно/ поведение.
След 6 год. възраст. Това е възрастта, в която се формира трудолюбието. В тази възраст родителите трябва да развият у детето желание за учене и отговорност. Ако до тази възраст са били задоволени всичко потребности, би следвало да е налице мотивация и способност за ефективно функциониране на личността в зряла възраст.
Но ако потребностите не са били задоволени, то ще се съмнява в способностите си или в своята значимост и статус сред връстниците си, което може да повлияе на желанието му да учи, да формира чувство за непълноценност и да убие увереността му за справяне в живота.
Ние като родители носим огромна отговорност, защото, нашето поведение гради съдбата на деца ни, а каква ще е тя, можем в някаква степен да предвидим, ако сме честни пред себе си и си направим ясна равносметка…
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
