Напоследък паническите атаки сякаш атакуват все повече хора и по-конкретно във възрастовия диапазон от 25 до 35 години. В допълнение на предишната статия за паническото разстройство искам да конкретизирам още някои симптоми и усещания, които да помогнат да го разпознаем и някои допълнителни техники за справяне с паниката.
Пристъпът на паника идва изведнъж, сякаш от нищото и може да се появи във всяка ситуация. Някои хора споделят, че за първи път са го преживели през нощта, като са били изтръгнати от съня с усещане за задушаване или силно сърцебиене. Споделят за субективен страх от очакването, че нещо лошо ще се случи всеки момент или за нахлуващи в главата им тревожни мисли за себе си или за близък човек, без да има обективна причина за тревога. При други нощните атаки са продължение на предишни пристъпи. Повечето хора получават пристъпи на паника на шумни обществени места, в киносалона, пътувайки с градския транспорт или почивайки си вкъщи. Атаката няма конкретно място или ситуация, която да избира. Първата атака заварва хората абсолютно неподготвени за онова, което им се случва, тъй като обикновено човек не е запознат с онова, което представлява паническото разстройство. Най-често атаката започва със сърцебиене или треперене и силен страх без конкретна причина. Обикновено я придружава гореща, /при мъжете по-често е студена/ вълна по цялото тяло отдолу нагоре или обратно. Веднага след това е възможна появата на изтръпване или отмаляване на крайниците, усещане за „лазене на мравки” по определени части на тялото, недостиг на въздух, усещане за напрежение в главата, което хората оприличават на каска, която стяга мозъка или конкретна зона от главата. Други често срещани симптоми са шум или напрежение в ушите, топка в стомаха или гърдите, буца в гърлото. Самата паническа атака продължава не повече от 3-4 минути, а най-често дори по-малко. Силният страх, която я придружава кара хората да изпитват тревожни и неприятни усещания много по-дълго време след атаката и всява в умовете им неприятни, силни и плашещи мисли, сред които най-често срещаните са страх от припадане, от инфаркт или инсулт, от полудяване или от задушаване.
Да се спрем първо на страхът от припадане или умиране. Усещането за недостиг на въздух, особено ако е от най-силно изразените усещания по време на атака, кара индивида да се страхува от припадане или задушаване. Моя клиентка преди да ме потърси в продължение на няколко нощи посещава бърза помощ именно заради панически атаки. По-късно, вече с доза хумор си спомняше как в продължение на 20 минути обяснявала на преглеждащия я лекар, че не може да диша, докато накрая младият доктор й казал: Госпожо, вие и в момента дишате! Когато недостигът на въздух се съчетае със сърцебиене и схващане или изтръпване в горните крайници, страхът най-често се фокусира върху мисълта за инфаркт. Истината е, че няма документиран случай, при който човек по време на паническа атака да е получил инфаркт. Няма известен случай и на човек, който да припадне заради паническа атака. Припадането е състояние, което настъпва обикновено при силно занижен пулс, докато по време на паник атака пулсът е силно ускорен, така че двете състояния са антагонистични.
Страхът от полудяване е другият силно изразен страх по време на паническа атака. Самото усещане е толкова неприятно и непредсказуемо, че не прилича на никое друго и умът го адресира като предстоящо полудяване. Тук отново следва да опровергаем този страх, тъй като полудяването в смисъла, в който индивидът го разбира е несравним с паническото разстройство. Двете състояния са крайно различни, тъй като принадлежат на двата големи дяла в областта на психическите проблеми. Онова, което обществото различава като „лудост” е симптом на психотичните разстройства като шизофренията например. Паническите атаки са тревожно разстройство и принадлежат на неврозите, които са крайно различни от психозите. Едното не може да се превърне в другото, тъй като са различни и причините за появата им също са от много различно естество. Има единични случаи, в които една невроза може да бъде симптом за появата на бъдеща психоза, но за целта е нужно да има генетична предпоставка за появата на психоза при индивида и това са изключително редки случаи.
Когато човек преживее първата си паническа атака е завладян от силен страх тя да не се повтори. Най-често тя, разбира се, се повтаря и това може да се случи както в подобна на първата ситуация, така и в коренно различна. Обикновено атаките „обичат” да ни предизвикват в моменти, в които си почиваме. Тогава тялото и умът релаксират и това дава на атаката удобен момент за появата й. Доста често срещано е индивида да започне да отбягва места и ситуации, които приличат на мястото, където и когато е получил атака за първи път. Ако това ви носи успокоение, няма нищо лошо временно да избягвате такива места. На по-късен етап заедно с помощта на психотерапевт ще направите поведенчески експеримент, при който ще се изправите отново в това плашещо място и ситуация. Но тогава ще бъдете подготвени с арсенал от техники и информация, които ще ви помогнат дори и да се появи нова атака.
Какво точно се случва по време на паническа атака? Много обичам да давам на клиентите си следния пример: представете си, че сте в автомобил, закъсали на железопътен прелез. Обръщайки се в една посока виждате приближаващ се влак! Как ще се почувствате? Сега си представете, че се разхождате в планината сред красивата природа и ненадейно срещу вас на пътеката виждате огромен кафяв мечок. И в двата случая мозъкът ще изпрати на тялото ви цял арсенал от системи за справяне със ситуацията под формата на различни хормони, невротрансмитери, импулси и други, които имат за цел да подготвят тялото ви за реакция за справяне. Двете основни такива реакции са борба или бягство. Всъщност всичко онова, което се изпитва по време на паник атака е същото, като усещанията по време на силен страх и нуждата от бърза реакция. Просто при паническата атака нямаме реална причина за този страх, т.е. не сме застрашени от нищо действително, просто мозъкът ни е изпратил погрешни сигнали без застрашаваща ситуация. Това обаче само по себе си е знак, че нещо не е наред в тялото и в психиката ни и следва да му обърнем внимание. Можем да погледнем на атаките и с форма на благодарност, затова защото те са именно сигналът, че трябва да спрем и да вземем мерки, преди състоянието ни да стане по-сериозно.
Моето лично мнение относно паническото разстройство е, че то успешно може да се лекува и без медикаменти, само с помощта на психотерапия. Имам доста клиенти, които са започнали медикаментозно лечение преди да се срещнат с мен и на един следващ етап са го преустановявали / това се случва само след консултация с лекуващия ги психиатър/. Моят опит обаче показва, че хора с паническо разстройство, които не са започвали медикаментозно лечение преди първата среща с мен, не стигат до прием на лекарства и се справят успешно с паниката. Само по себе си паническото разстройство е разрешим проблем и повечето хора се справят бързо с него с помощта на психотерапията, която включва и техники за релаксация и поведенчески техники за справяне с паниката. Трябва да имаме предвид обаче, че самите паник атаки са просто външен израз на определени характеристики на личността, погрешни нагласи и дезадаптивни поведения, които психотерапевтът им задачата да намери и заедно с клиента да работят за тяхната промяна. Ако това не се случи, дори и клиента да се научи да се справя с паниката чрез различни поведенчески техники, самото ядро на проблема си остава и след време при силна стресова ситуация паниката може да се върне или да се прояви под формата на нов и по-сериозен психически проблем.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
