Нищо не може да се роди, да се създаде без общуване. Взаимодействието е ключът към магията наречена живот! Живеенето е контакт – той ни дава представа, че нещо се случва. Животът е рожба на съприкосновението и докосването между нещата. Излъченото би изчезнало без отразеното, независимо дали говорим за светлина, звук, мисъл, чувство. Източникът не би имал смисъл, ако не съществуваше приемателя.
Взаимоотношенията са невидимата нишка, която свързва вътрешния ни с външния свят, чрез сетивата ни.
Изграждането на добри взаимоотношения е изграждане на пълноценна връзка с външния свят, а външния свят влияе на вътрешния ни свят и е от значение какво ще достига до него (ако отношението ми към хората е градивно, честно и основано на положителни чувства, логично е и те от своя страна да изпращат същото към мен, или както е казал народа – Каквото повикало, такова се обадило).
Принципи за изграждане на удовлетворяващи и градивни взаимоотношения:
1. Доверие. „ Установяването на взаимно доверие е сърцевината на всяка междуличностна връзка,…” Уилям Гласър
Доверието е в основата на всички добри взаимоотношения. В днешно време смисълът на това понятие се е позагубил – търсим доказателства, доводи, факти, сигурност. В крайна сметка това обезсмисля смисълът на думата доверие, защото то предполага, именно липса на гаранция и сигурност, то е просто вяра – вяра, че ще бъда разбран, вяра, че другият е добронамерен и няма да ме нарани, ако се разкрия пред него. Доверието е подарък, инвестиция, която е основана на надежда, но не и на сигурност.
Помислете какво място заема доверието във вашите взаимоотношения и на какво се основава – на вяра и надежда или на постоянна проверка! Ако установите, че сте склонни към мнителност, че не вярвате на хората около вас и постоянно изисквате факти и доказателства, за да се доверите е добре да се обърнете към себе си и да потърсите причините, които са довели до това – възпитание, преживяно разочарование, ниска самооценка, неувереност,…
Помислете доверявате ли се на себе си, защото както всяко нещо и доверието започва първо от нас към нас и след това се насочва към другите. Да се доверя на себе си означава да се приемам такъв какъвто съм, да зачитам потребностите си, да показвам чувствата и емоциите си, да се вслушвам в интуицията си, да изразявам позицията си.
Доверието е и форма на отдаване, разширяване на собствените ни граници и сваляне на бариерите и броните, които поставяме, а това е необходимо, защото бронята ни предпазва от стрелите, но и от ласките.
Ако искаме да имаме качествени и удовлетворяващи взаимоотношения, добре е да поставим доверие в основата им.
2. Принципът: ”Давам, за да получа”.
Може да ви прозвучи странно на пръв поглед, но истината е, че добрите взаимоотношения се нуждаят от инвестиция. Както в бизнеса и обучението, така и тук икономията не води до успех, затова не се скъпете да давате.
Проблемът е, че много хора живеят на обърнат принцип – искам да получа и тогава ще дам, но той не води до нищо добро. Помислете колко често си мислим: „Ако се сети да ми донесе цветя, или изчисти къщата ще види колко мила и добра мога да бъда!” или „ Ако ме остави една вечер да си гледам спокойно мача без да ми мрънка, ще я заведа на театър, вечеря, …!” А колко често си казваме: ”Той/тя се държи тъпо и пренебрежително, че аз да не съм глупак/глупачка да се правя на мил/мила и аз съм човек, и аз имам нужди!” – ето това е началото на края на добрите взаимоотношения. Колкото повече всяка от страните отказва да направи първата крачка, да инвестира и чака другия, толкова повече напрежение и взаимна неприязън се трупат. Много е важно да разберем, че първата крачка трябва да е свързана с „ давам ”, а не с „ получавам „ и това важи за всички взаимоотношения – партньорски, приятелски, родители-деца, бизнес, за всички! Ако имате бариери да давате от типа на достойнство, гордост (няма аз пръв/първа да си наведа главата), знайте, че те често са пречка пред взаимоотношенията и водят до самота – гордостта не ще ви прегърне и погали, когато имате нужда!
За изграждането на хармонична и удовлетворяваща връзка е нужно повече от поддръжка(което повечето хора правят), нужна е инвестиция, развитие. Ще дам прозаичен пример. Да кажем, че сте си купили прекрасен дом – харесвате го, почиствате го редовно, проветрявате,… – поддържате го. В даден момент купувате красива картина за стената, слагате саксии с прекрасни растения на прозорците, украсявате масата със свещи и ваза със свежи цветя – това е инвестиция, обогатяване. В любовта не е по-различно, взаимоотношенията имат нужда от развитие, за да процъфтяват, а не просто от поддръжка.
3. Свобода. Създавайте усещане за избор – ако молбата ви звучи като изискване формирате две нагласи – към подчинение или бунт. Нито едната, нито другата могат да създадат хармонични и здрави взаимоотношения.
Партньорството би трябвало да се основава на ежедневен избор, а не на зависимост, примирение, или страх, както е при много хора.
Този принцип може да се илюстрира с една индианска легенда: Младеж и девойка отиват при вожда на племето си и му казват: „Ние се обичаме! Искаме да ни дадеш благословия или каквото трябва, за да може нашата любов да трае вечно”. Вождът им казва „Хубаво, ще ви кажа какво да правите. Елате с мен горе в планината и ми донесете два орела пък после ще видим”. Двамата тръгват в различни посоки и всеки от тях донася по един орел. Вождът им казал „Вземете сега и завържете крачетата на орлите”, те ги вързали. „Хайде сега, хвърлете ги да летят”. Двамата хвърлят орлите, но те не могат да полетят, защото крачетата им са вързани. Падат на земята и започват да се кълват един друг, за да се отърват от това, за което са вързани. Вождът казва „Добре. Сега скъсайте връвчицата”. Те я срязват и хвърлят двата орела във въздуха. Те политат, започват да летят в кръгове и заедно отлитат към планината. И вождът казва „Ето това е тайната – ако сте завързани един за друг никога няма да полетите. Можете да летите заедно, обаче не се връзвайте. Ако го направите, никога няма да изпитате щастие”.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
