Перфекционизмът и възпитанието

Перфекционизмът и Възпитанието или стреса и тревожността, че не сме „перфектните” родители

”..Опитвайки се да бъдем перфектните родители е все едно да ходим по острието на бръснач” – казва Mеган Лий, водещ автор на редица изследвания и публикации от списание „ Личност и индивидуални различия” и преподавател във Факултета за развитие на човека и семейството в Охайо.

Според автора, новите бъдещи родители изглежда по-трудно се приспособяват към ролята си на такива, когато те смятат, че обществото очаква от тях да бъдат перфектните майка и баща.

Според направено проучване обхващащо 182 двойки, които са станали родители за първи път между 2008 и 2010. Преди края на бременността, на всяка двойка е даден за попълване въпросник, с който да се измери нивото на перфекционизъм в личен и социален аспект.

Като перфекционизма в социален аспект се отнасял до субективното възприятие на околните върху тях и се налагало да се придържат към високи стандарти и очакванията на другите (Hewitt и Flett, 1991). Ето пример, който дават участниците в анкетата

„Повечето хора около мен ще очакват да бъда винаги отличен родител.“

В стремежа си към перфекционизъм двойките поставят висок стандарт за себе си и едновременно с това се опитват да избегнат всички грешки. (Frost и др., 1990, Shafran , 2002).

Някои от бъдещите майки са заявили: „Аз трябва винаги да бъда успешна майка!.“

Три месеца след раждането на детето, същите двойки са били помолени да попълнят въпросник, свързан с адаптирането им към родителската роля по отношение на удовлетворението, самостоятелността, ефикасността и нивата на стрес.

Резултатите показват, че родителите с високи нива на перфекционизъм в социален аспект са с по-високи нива на стрес и чувството на самостоятелност и ефикасност на техните родителски умения, е по-ниско от тези, които отдавали по малко внимание, на социалните аспекти. По отношение на личностния перфекционизъм, обаче, резултатите били много интересни: високия перфекционизъм при майките бил свързан с по-голямото им лично удовлетворение като майки, като това обаче покачвало нивото им на стрес. При бащите , перфекционизъма и самоуправлението имали положителен ефект върху всички три измерения: лично удовлетворение, усещане за себе си, ефикасност и стрес.

Как да си обясним тези резултати? Авторите на изследването показват още веднъж, че бащите в нашето общество, иматсъщото отношение в грижата за децата, както и майките. Някои мъже може да имат като цяло високи стандарти за себе си, и в същото време може да не е толкова трудно за тях да се съобразят с тези стандарти, след като станат бащи докато при жените не е така.

Авторите предупреждават, обаче: Докато при тези резултати перфекционизма изглежда има положителен ефект върху мама и татко, не се заблуждавайте от данните и погледнете надолу. Какво се случва с новите родители, в действителност, след първия месец, с растежа на децата? Как желанието да сме перфектни се отразява и на обучението и образованието по – нататък? И какво се случва, когато мама и татко са изправени пред провал?

В първата част на тази статия оставихме без отговор следните въпроси: Да бъда перфектен родител – да или не? Перфектния родител означава ли добър родител?

Преди да се опитаме да отговорим на тези въпроси, ние се опитахме да изясним концепцията на перфекционизма. Всъщност какво е перфекционизма – стремежа на даден индивид да бъде безгрешен; нетърпимост към грешките на другите; прекалено високи изисквания към себе си и т.н. Желанието на родителя детето да бъде перфектно на всяка цена води до различни видове психопатологии при децата – депресия; повишена тревожност; обсесивно – компулсивно разстройство и различни видове хранителни разстройства.

От теоретична гледна точка можем да свържем перфекционизма с различните родителски стилове. По отношение на връзката между родителския стил и перфекционизма ще разгледаме проучване на Кира Дейвис от Факултета по психология в Калифорнийския държавен университет. В изследването са взели участие 154-и участника, които били подложени на тест Frost свързан с перфекционизма, който изследва отношенията между родители и деца и темперамента на родителите. Моделът, разработен от Frost разделя перфекционизма на 5 категории :

1.Загриженост и грешки – измерване на негативните реакции от допуснати вече грешки и усещането за провал

2. Лични стандарти – стандарти, които всеки човек си поставя

3.Родителски очаквания – очакванията на родителите от децата да са перфектни и начините им на отреагиране, когато те не се справят

4.Съмнения отностно действията – оценява се начина, по който хората се чувстват за решенията, които вземат, и съмненията, които могат да възникнат при евентуален провал

5.Организация / самодисциплина – измерва значението, което родителите отдават на реда и организацията/

Ако приемем, че взаимодействието с родителите е основният фактор за развитието на перфекционизма при децата като личност (Barrow и Мур, 1983 г.; Pacht, 1984). Не е трудно да разберем в действителност, че децата които растат с родители – перфекционисти , имат нужда от допълнително внимание.

Стремежа да са най – добри в училище,в спортната зала сред приятелите прави децата тревожни и най – малкия неуспех или критика от страна на родителя води до необратими последици понякога.

Този начин на отношение към другите и към действителността е напълно нереалистичен и недостижим (кой от нас, всъщност, винаги е получавал най-високи оценки на всички тестове в училище?) такова дете ще стане възрастен „перфекционист“ , и този възрастен перфекционист е много по-вероятно да развие тревожно разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство, хранително разстройство (Blat, 1995; Sassaroli & Ruggiero 2005 г.).

Но да се върнем на родителските стилове на възпитание и перфекционизма. Взаимоотношенията с нашите родители са основа за бъдещите ни отношения с околните. Всъщност ние прилагаме модели и се учим как да се държим и какво да очакваме един от друг и от реалността първо от родителите си. От тази гледна точка, едно дете с родители перфекционисти растящо в семейна среда, където най-вероятно ще бъдат постоянно критикувано за това, че е „по-малко добро, от другите“ ще научи, че всичко, което е по-малко от перфектно, не е приемливо за него.

Много изследвания в тази област сочат, че авторитарния стил на възпитание пречупва децата и те стават свръх критични към себе си. При авторитарния/ доминиращ и свръхизискващ стил. Родителите грубо доминират и потискат личността на детето, налагат се, изискват много. Нормите са ригидни и жестоко високи. Заложените черти са перфекционизъм, максимализъм, ригидни трябва във всяка сфера от живота, трудности в преживяването на удоволствие и радост, нереалистично висок морал и етични норми, спазване на културни, социални и религизони предписания „по буквата“, критичност и автокритика, емоционално потискане и фиксация в рационалността, негативизъм и черногледство. Децата на авторитарните родители не са склонни към проява на социална отговорност и независимост. Те изглеждат нещастни; момчетата са агресивни, а момичетата търсят възможност да се поставят под зависимост. Авторитарният стил, особено когато е съчетан с насилствени методи за контролиране, води до морални предразсъдъци, по-ниско самоуважение и по-слабо приспособяване при постъпване в училище. Високата степен на контрол и негативният родителски стил се свързват с по-висока агресия при децата, слаби контакти с връстниците и по-ниски постижения в училище.

В заключение ще кажа, че да си родител е свързано с много отговорности, но понякога е нужен само малко „ здрав разум“, ако не желаете да нанесете на детето непоправими травми за цял живот.

Използвана литература:

-Frost R.O., Маrten, P., Lahart, C. I. Rosenblate, R. (1990). Размерът на перфекционизъм. Когнитивна терапия и изследвания

-Хuit, P. L., и Flett, G. L. (1991). Перфекционизмът в себе си и социална среда: концептуализация, оценка, и асоцииране с психопатология, Вестник по психология на личността, № 3, 456-470.

-Shafran, R., Cooper, Z., Fairburn, C.G. (2002). Клиничен перфекционизъм и когнитивно-поведенчески анализ

Barrow, J. C., & Moore, C. A. (1983). Group interventions with perfectionist thinking. Personnel and Guidance Journal, 61, 612,615.

Blatt, S. J. (1995). The destructiveness of perfectionism: Implications for the treatment of depression. American Psychologist, 50, 1003-1020.

Frost, R. O., Lahart, C. M., & Rosenblate, R. (1991). The development of perfectionism: A study of daughters and their parents. Cognitive Therapy and Research,13(6), 469-489.

Kawamura, K. Y., Frost, R. O., & Harmatz, M. G. (2002). The relationship of perceived parenting styles to perfectionism. Personality and Individual Differences, 32, 317-327.

Pacht, A. R. (1984). Reflections on perfection. American Psychologist, 39, 386-390.

Sassaroli, S., & Ruggiero, GM. (2005). The role of stress in the association between low self-esteem, perfectionism, and worry and eating disorders. Int J Eat Disord, 37: 135-141.