Перфекционизмът и стремежът към превъзходство

„Перфекционизмът е престъпление срещу човечеството.”

Ранди Фрост, американски психолог

Перфекционизмът е термин (личностна характеристика), който кара хората да имат високо изразен индивидуален стремеж към безупречност на всяка цена. Другите му характеристики са създаване на прекомерно високи стандарти, критична самооценка и притеснение по отношение на оценката на останалите хора.
Стремежът към превъзходство е основен закон на човешкото съществуване и е единственият мотив, който не може да бъде принизен до нищо друго. Той е тясно свързан както със стремежите към самоопределяне (когато не сме сигурни кои сме, какво определя съществуването ни и защо всъщност сме на този свят), така и със стремежа към власт.
Хората, които са перфекционисти, се стремят непрестанно към високи цели (невъзможни в повечето случаи). Те измерват самочувствието си с това, което са постигнали и как са го изпълнили. В съответствие с високата цел, която са си поставили, очакват действително да постигнат успешни резултати, а в повечето случаи са с нагласата, че дори трябва да надминат и максималните способности, които притежават. А това е много трудно. В повечето случаи нереалистично високите цели завършват с чувство на разочарование и стрес за човека. Истина е, че перфекционистите дълбоко в себе си вярват, че са непълноценни като личности, и яростта и амбицията, с които са нахъсани, за да постигнат и реално недостижимите си цели, са насочени към преодоляването на усещането за непълноценност. С чувството за малоценност се задвижва и стремежът към превъзходство върху заобикалящата среда, както и стремежът към безупречност и съвършенство. То задава развитието и не е белег за патология, но лесно може да се превърне в комплекс, който се характеризира със засилено чувство за слабост и неосъщественост. Причините са няколко: прекалено висока летва и неизбежни страдания, породени от нея и от реалните способности на човека. Всичко това кара перфекционистите да си задават постоянни въпроси, на които често не знаят отговора, и да изпадат в мъчителни състояния. Поради тази причина трябва да разграничат мечтаенето от фиксацията.
Перфекционистите искат на всяка цена да контролират емоциите и контекста си и в никакъв случай да не загубят усещането за предвидимост. Страхуват се, дори ако хубавите емоции ги завладеят, защото ще изгубят контрол, а това води до осезаем страх от несигурността. Често, когато усетят нуждата от вътрешна промяна, търсят условия, за да се случи, поставяйки си непрестанни бариери.
Перфекционистите биват три вида:
-работохолици, борещи се да живеят според високите си стандарти. Те са рискова група за развиването на депресия, основаваща се на самокритичност;
-хора, които очакват останалите да са перфектни, а в повечето случаи това изискване разрушава взаимоотношенията им;
-хора, които се опитват да живеят според идеала, за който са убедени, че останалите очакват от тях. Те са рисков фактор за наличие на суицидни мисли и хранителни разстройства.
В неадаптивната си форма перфекционизмът кара хората да се опитват да постигнат непостижима цел. Неспособността да отговорят на своите високи очаквания води до стрес и понижаване на самочувствието и самооценката за самите себе си. В адаптивната си форма перфекционистите постигат целите си, радвайки се на своите постижения, и изпитват удовлетворение от живота. Придобиват повече самочувствие, вяра в способностите си и придобиват високо ниво на личностно развитие.
Изследвания показват, че адаптивната форма на перфекционизъм има следните положителни компоненти – по-високо самочувствие, академичен успех и социална комуникация, липса на депресия и тревожност, високо ниво на трудоспособност и справяне с трудни проблеми от различно естество.
Неадаптивната форма включва нежелание и отлагане за започване на нова задача, самокритикуване и стрес. В напреднала фаза е свързан с различни психични разтройства като депресия, тревожност, обсесивно-компулсивно или хранително разтройство.
Психотерапията е начин, чрез който перфекционизмът може да бъде отстранен. Някои от видовете лечения са:
-когнитивно-поведенческа терапия (перфекционистите се научават да приемат грешките си не като провали, а като възможност да научат нещо за себе си. Стигат до извода, че човек се учи и развива от грешките си);
-психоаналитична терапия (съставяне на анализ върху основните мотиви и проблеми, водещи до перфекционизъм);
-групова терапия (изкореняване на чувството у перфекционистите, че стремежът към превъзходство на всяка цена е нелечим);
-хуманистична терапия (индивидуална терапия, която включва анализиране и фокусиране върху положителните аспекти на перфекционизма);
-посещение при психолог или психотерапевт.