Победата в едно състезание е последният и завършващ с положителни емоции етап, от цялостния труд на състезател и треньор. Преживяването за победа е различно в зависимост от поставените цели. То в никакъв случай не е свързано само и единствено с качването на почетната стълбичка. За един състезател,включването му в началната осмица е победа, макар и на осмо място.За друг победата е единствено първото. Обикновено,когато се решава спора за 3-4 място, заелият трето е невероятно щастлив от това. Но когато се решава 1-2 място, на втория обикновено малко не му е достигнало. За да се стигне до всички тези резултати, човек преминава първо през победата над самия себе си-психически и физически. След това може да се изправи и срещу своите съперници.
По какъв начин обаче се чувства победителят? Някои казват: „Просто летиш!” Тази емоция е невероятно силна и нейното преработване е от особено значение за по-нататъшното развитие на спортиста. Както при загубата, така и тук е нужно време, за да може човек сам да осмисли случващото се. Какъв път ще поеме след това зависи от неговата психическа зрялост. Като цяло тези чувства могат да те мотивират за още по-упорит труд, по-усилена подготовка за следваща изява.
Треньори, публика, роднини, приятели очакват от атлета в следващото състезание най-малко да затвърди резултата. Какво се случва в действителност с човека? У него се поражда напрежение и страх от това,дали ще успее да отговори на всички тези очаквания,ще продължи ли да бъде в тази светлина за хората. Това психично състояние може да действа демобилизиращо и да доведе до провал. Но има и друг начин на преработка на тази емоция- всичко до състезанието е било на ниво,психически и физически човек се чувства подготвен, на тренировки показва максимума на възможностите си, но когато излезе на терена нещата не се получават. Може би ще прозвучи странно и неестествено, но настъпва един страх от победата, който е неосъзнат от спортиста. Задейства се схемата- Аз достоен ли съм да победя, заслужавам ли това? От там външната изява на това състояние е незадоволително представяне. Често по време на интервюта взети от победители се чува: ”Да, имах късмет. Провървя ми.”. Какво означава това? Човек не е готов да признае, че постижението му е плод на труд и много лишения.
Полученото самочувствие от победата може да изиграе лоша шега, като накара атлета да омаловажи подготовката си, да подцени съперниците си, да не разпредели правилно психическите и физическите си възможности по време на състезание. И несъмнено загубата ще е на лице.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
