Всички деца са специални, но безспорно има деца, чиито специални потребности са по- различни. Децата от аутистичния спектър и голямото предизвикателството, което е тяхното възпитание и обучение за родители и учители. Казано най-общо аутистичните деца не заучават като връстниците си. Понякога са в състояние да разберат елементарна вербална и невербална комуникация, не реагират адекватно на сензорни въздействия и се отдръпват, в различна степен, от хората и света около тях. Възможно е да са „свръхфиксирани“ в определени действия или предмети, което спъва развитието на игровия процес и комуникацията. Проявяват минимален интерес към другите деца и нямат склонност да заучават чрез наблюдение и имитация на другите. Затова често обичайните подходи за обучение и възпитание не вършат работа. Аутистичното дете има нужда да се научи как да бъде реактивно към инструкциите, дори кое поведение е неприемливо и кое не. За тази цел е необходима нашата адекватна и навременно обратва връзка, която го подсказва недвусмислено. А именно: „На това поведение ще кажем стоп!“ Това е елеменратрият метод на игнорирането и посланието: „Аз няма да реагирам на твоето неприемливо поведение“.
Да не се обръща внимание на някои поведенчески поряви на детето с аутизъм не е лесно. Понякога изглежда дори като наказание спрямо него. Но ние не трябва да забравяме, че нашето внимание е чудесната „награда“, често подсилваща нежеланото поведение. Разбира се, това не винаги е така. Но повечето деца , били от спектъра или не, възприемат всичко, което казваме и правим в отговор на действията им, като форма на одобрение. От това следва едно просто правило: ако ви харесва поведението на детето – да продължаване да му обръщате внимание – ако не, да го игнорирате.
Не всички поведение трябва да се пренебрегват, особено когато се касае за деца от аутистичния спектър. Автоагресивните и агресивните прояви в никакъв случай не могат да бъдат пренебрегнати. И все пак има много случаи, в които можем и трябва да игнорираме поведението на детето. Това включва почти всички случаи на раздразнение, пристъпи на плач или смях без причина, провокация, натрапчиви въпроси, отделни думи/фрази, както и много други поведения, които в полюса на деструктивността –викове, някои вокализации, вулгаризми и пр.
Някои специалисти наричат процеса на игнориране на неприемливото поведение „активно незачитане„. С две думи : „ Не обръщаме внимание на един човек, ако той се държи неподходящо“. Да се игнорира означава да не гледам, дя не отговорям, да не говоря и не докосвам този, който прави нещо, което не ми харесва. Никаква реакция! Реакцията не е задължително да бъде вербална, може да е неуловима, инстинктивно движение на веждите, изражението на лицето, движенията на тялото и т.н. Номерът е, че детето разбира, че реагирате на действията му по- различен начин и ако то го прави с тази цел е безкрайно радостно , че цялото внимание е отново насочено към него. Така че ако има нежелано поведение – не се прави нищо/ „няма награда“/, не заменяме една реакция с друга, просто игнорираме, не желаем да отчетем. Естествено това не винаги е лесно. Трудно е да не се разсмеете, ако детето ви имитира някое животно, трудно е да не направите забележка ако на публично място повторя това многократно и тн. Трябва да се опитвате да контролирате максимално вашите реакции. Не забравяйте, ние пренебрегваме поведението, а не детето, което обичаме!
И ако не се получи?! А то със сигурност няма да се получи от първия път. Трябва системност и последователност, както и съгласуваност от страна на всички обгрижващи го. Продължавате да се държи така, сякаш нищо не се е случило. „Писък? И какво, кой ли не крещи? „
Вървите си и детето ви изпада в силен афект в супермаркета. Останете хладнокръвни! Вие знаете какво правите! Това е планирано действие! Ако сте много загрижени за това, което другите хора, вторачени във Вас мислят си /даже ако е много трудно си го разпечатайте на картичка като текст, което да стои винаги в джоба ви и си повтаряйте/: „Виждам, че се взират в моето дете. Аз също го забелязам. Да, той се държи зле, но той е аутист, а другите деца какво „извинение“ имат?“ Немалко специалисти са отчели, че това работи и е просто пример, който може да промените според своите разбирания и усет. Ако това се случва сред група от други деца, може тихо да похвалите някое от тях за добро поведение: „Как спокойно се държи днес, Мими! Няма съмнение и затова, когато отидат в парка със сигурност ще я люлеят на люлката колкото иска/ купят от сладкарницата бисквити и пр!“).
Да излезем от стаята
Понякога да напуснете „бойното поле“ е по-добре, отколкото да се даде на детето внимание в неходходящо време. Особено ако губите контрол над собственото си поведение. Не винаги ще бъдете в състояние да направите това, най-малко от съображения за сигурност, но в някои случаи това е идеалният начин да помогнем на децата. Обикновено до това може да се прибегне в дома.
Прекратяваме поведението, но продължаваме да пренебрегваме
Някои поведения не могат да бъдат пренебрегнати веднага. Те трябва първо да бъдат преустановени. Например, ако детето ви си блъска главата на пода, можете да сложите възглавница под главата му. Но когато го правите, не гледате детето, не му говорите. Уверявате се, че всичко е наред , с крайчеца на окото си, но не повече.
Но аз се опитвах да го игнорирам, но стана по-лошо!
Нещо много важно! Ако започне да се игнорира поведението, което преди това е привличало много внимание преди нещата да се оправят е възможно да бъдат най-лоши и ескалиращи. В приложният поведенчески анализ това се нарича „поведенческа експлозия“ – детето си спомня, че преди това е „работило“, и ще положи всички усилия, за да стигнете до желаната реакция. Тайната е постоянството. Продължавайте да игнорирате поведението най-малко три седмици (това е минимума за за формиране на навик). Вие не трябва да пренебрегне нежеланото поведение отвреме -навреме. В този случай, рискувате то да се засили още повече (това се нарича „режим на междинна печалба“). Събирайте данни за поведението, с което работите, за да се уверите, че то наистина е в затишие. Ако минат три седмици, и всички онези, които си взаимодействат с детето също упорито са игнорирали поведението, но то не е намаляло, е възможно, неговата функция да не е привличане внимание!
Функция и форма на поведението
Всяко поведение има “форма“ – видимият израз /бягане, блъскане, щипане, викане и пр/ и „функция“ – целта, потребността, която обслужва. При децата от спектъра, неприемливите поведения имат основно три функции: привличане на внимание, избягване и автостимулация. Ако се касае за избягване /примерно детето му пречи шума и затова вика и си запушва ушите, логично ще предприемем по-различни мерки/.
Тук трябва и да разграничим и поведенията свързани със самостимулацията, повечето от които целят да успокоят детето в ситуации, когато губят чувството за комфорт, при сензорна претовареност и тн. и носят приятен сетивен опит. При положение, че автостимулацията / зрителна, обонятелна, двигателна и пр. / е притеснителна за вас, трябва да потърсите възможност тя да придобие премлив вид или да намери по-подходящ обект, върху който да е насочена. Имайте предвид, че автостимулацията винаги обслужва потребност, която не бива да пренебрегваме, а разтоварим по-най адекватния начин. Това е по-добрият вариант, за да не се превърне това действие във видоизменен и по-неприятен поведенчески стереотип. Дете, което има завишена потребност от орална стимулация / пр. хапе „без причина“, дъвче някои материали/, ще стане много по-спокойно и концентрирано след специални игри, които да задоволят тази потребност в определен момент – игри със сламка, дихателни ухражнение и други, към които вашия логопед може да ви насочи. Така когато се изисква изпълнение на други дейности, тази конкретно няма да е на такъв фокус и „да поглъща“ детето, то ще работи много по-спокойно и концентрирано. Най-добрият начин да се „справите“ с автостимулацията е да изберете времето, когато това поведение е приемливо. Да поставите рамки , правила и да ги следвате. Малко неща могат да се конкурират с получаването на удоволствие, което дава автостимулацията и тоталното й игнориране не е възможно, нито препоръчително. Може да се определят времеви рамки или други някакви ситуативни ограничения – само на определено място, след определено действие и тн. Времето за самостоятелна стимулация може да бъде голямо насърчение, с което ще се подкрепи друго ползотворно действие. („След като приключиш с задачата, може …./любимото занимание/“). Наблюдавайте автостимулацията на вашето дете, тя би могла да ви насочи към неговите предпочитания (дейност или друго). Деца, които използват визуална автостимулация биха харесали, например, пясъчния часовник, въртенето на пералнята, играчки със светлини. За деца със слухова автостимулация са подходящи музикалните картички, музикалните инструменти. Кинестетичните деца намират масажите, гъделичкането за забавни – те често поради тази причина багят в кръг, скачат по мебелите. Всичко това може да са подходящи подкрепления в процеса на обучение в полезно умение или отказване от нежелано поведение. Играчките, които предполагат многократна употреба като подкрепления, остават полезни в прогреса на детето ви. Търсете неща, които предполагат сензорна стимулация (играчки, вдигащи шум, движещи се, със светлини), предлагат възможност за изучаване, както и широк обхват от единична до комплексна употреба. Вие, като родител най-добре познавате детето си, неговите потребности и „слабости“ и винаги се доверявайте на интуицията си относто един или друга намеса и подход. Например дете със завишена потребност от зрителна стимулация, което обича да наблюдава ярки светлини, картинки, въртене на предмети /затова и зарове, перални много често са наблюдавани обекти/ ще се чувства чудесно в сензорната зала, но друго, което няма тази потребност може да преживее травматично времето там и съвсем спокойно може да му го спестим.
Не на последно място, уверете се, че всички членове на семейството, други роднини, учители и всички онези, които по един или друг начин са в контакт с детето са готови да пренебрегват поведението, с които работите. За най-добър резултат започнете с едно поведение, впоследствие може да се насочите към друго. Разберете дали правилно го идентифицират и останалите. И се пригответе за дълъг път! Активното незачитане – това не е еднократно проява на добър нрав или поведение, то е като дневен прием на витамини. Може да продължи и месеци, преди да има резултат. Трябва да бъдете подготвени за това, че някои видове поведение трябва да се игнорират съзнателно много дълго време, за да има ефект. Колкото по-затвърдено е поведението във времето, толкова по-дълго ще се отучва. И не забравяйте, че ако детето ви се държи така, както искате – той заслужава цялото ви внимание, дори „най-бурни аплодисменти“. Наред с активното незачитане на едно, подкрепяйте позитивно всички положителни прояви при всеки удобен случай. Етикирайте /назовавайте/поведението, което подкрепяте.Това ще помогне на детето да разбере кое поведение подкрепяте и че вашето желание е да го повтаря. Назоваването на поведението служи като стимул и на вас, в ролята ви на учител, задържа фокуса ви върху целта на Впоследствие, няма да е от такова значение да „незабелязвате“ дадени поведения, защото детето е в състояние да разбере и само кое е приемливо и кое не.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
