Детското възпитание е широко обсъждана тема и не съществува родител, който често да не си задава въпроса постъпва ли правилно с подрастващото мъниче до себе си. Да изградим дисциплина и система от желателни порядки в детето е цел, която среща не лека съпротива от неговата свободолюбива природа. Детето е експериментатор. То изучава света и изпробва какъв ще бъде резултатът от извършени по един или друг начин действия. То, за разлика от нас, няма готови отговори и е поело към експедиция, в която да разбере само. От нас се иска да формираме реакция, в която както да не отнемаме свободата му, така и да не го оставим да се нарани. Звучи като трудна задача. Основен помощник в изпълнението и е изграждането на отношение – или казано по друг начин да привлечем детето на наша страна.
Създаването на отношение може да се реализира чрез всички онези дейности, в които ние се превръщаме в негов приятел и съюзник. Още от най-ранна детска възраст – подаването на топка, разгръщането заедно на детски книжки, пеенето на песнички. За да е готово да приеме пример от нас, детето трябва да чувства създадено отношение. Без отношение, дисциплината се превръща в невъзможна задача. Ако детето поиска да прави нещо с вас, което ще ви създаде дискомфорт, или смятате, че не съответства на възрастта ви, но не включва опасност за живота – направете го! Като да бягате по плажа през зимата, да танцувате заедно смешни танци или да ядете желета. Така детето вижда във вас приятел – човек, когото не иска да разочарова и не е толкова различен от него. Тук се включва правилото за сходството – основно в психологията на влиянието. Чувствайки ви сходно на себе си, детето ще бъде склонно да споделя с вас, да ви иска съвет и да се допитва в трудни моменти, което е добра основа за предстоящия пубертет.
Относно дисциплината е най-важно тя да бъде изграждана на положителен принцип. Фокусиране върху нещата, които детето върши добре и поощряване на нещата, които трябва да се подобрят чрез обсъждането им и похвали при изпълнението им.
Основен стопер за положителното поведение на децата е именно фактът, че родителите им обръщат внимание само когато са непослушни. Поради тази причина децата привикват с това отрицателно поощрение от страна на родителите под формата на внимание и се задоволяват с него. Те знаят, че трябва да направят някаква беля, за да бъдат забелязани. Да, тогава ще бъдат по-точно порицани, но отрицателното внимание за детето се възприема като по-добро от никакво. Примерно – ако детето си стои в ъгъла на стаята и кротко си играе с количките си, а родителят в стаята чете или гледа телевизия е възможно да не даде индикация, че изобщо го забелязва дълго време. Ако обаче детето започне да хвърля количките и да вдига шум, родителят мигновено ще реагира. Ето по този начин ние поощряваме отрицателното поведение на децата си – показвайки им, че това е формата, с която да получат нашето внимание.
За да променим този вече изграден навик, ние трябва да поощряваме послушанието и добрите постъпки и да свалим фокуса си от лошите, стига те да не са нараняващи за детето. Като пример: двете ви деца си играят кротко в стаята, вие влизате и им давате шоколад като награда за добрата игра или просто им отправяте похвала за доброто поведение и им казвате, че са ви направили щастливи със своето разбирателство. Те ще ви изгледат странно, след като до този момент са свикнали да ви виждат в стаята си само, когато се разрази свада между тях. Но при няколко подобни последователни включвания от ваша страна с похвални думи, традицията бавно ще бъде изместена от нова такава и децата ще се стремят към новия вид положително внимание, което са започнали да получават.
Възпитанието е мисъл и дълбока логика и преди всичко любов и без нея не можем в нито една от стъпките с малкото човече.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
