Покрай известно риалити шоу, през последните дни актуална стана темата за пристрастяването и прекаляването с пластичните операции и т.нар. разкрасителни процедури.
Най-често възникващите въпроси са: Това мода ли е или психологически проблем? и Какво е това, което би могло да накара едно момиче буквално да се обезобрази с десетки процедури и стотици кубици силикон на всяко възможно място?!
Тази тема представлява интерес и за психолозите.
Да, често всичко започва под влиянието на различни модни течения. Редица млади момичета посещават клъцни-срежи специалистите, за да подражават на свой идол, бил той световно известна шоу-звезда или популярно момиче в училище.
Не е трудно човек да си помисли: Вероятно става въпрос за ниско самочувствие, и няма да бъдете далеч от истината. През последните години все по-често ставаме волни и неволни свидетели на натиска от страна на силните в групата върху различните, които се превръщат в аутсайдери и често стават жертва дори на физически посегателства.
По-затворените и интровертни, по-емоционалните и чувствителни деца не успяват да се впишат в групата на своите известни, модерни и шеметно изглеждащи (последното понякога е спорно) съученици и връстници, и този натиск би могъл да доведе до фатални за психиката на такива деца преживявания.
Някои от тях, в стремежа си да се справят и адаптират, са склонни да подражават. Едни, копирайки поведение, други стигайки и по-далеч, опитвайки се още по-драстично да променят себе си.
Пътят между света на децата и света на възрастните така или иначе е достатъчно плашещ и изпълващ с несигурност, а тези стериотипи за „правилен” външен вид, както и влиянието на медиите, кара все повече деца и юноши да „легнат под ножа”.
Най-плашещото е, че тенденцията в световен мащаб е към намаляване на възрастта, в която това се случва, като последните изследвания сочат, че под влияние на натиска около 40% от момичетата между 7 и 10 години са се замисляли сериозно да коригират „несъвършенствата си”. (Данни от британско изследване, 2013 г.)
Напълно възможно е, и нерядко се случва (и то не само при жените), да не харесваме нещо в тялото си. Случва се и обаче несъзнателно да проектираме други свои проблеми, преживявания и липси върху физическото си тяло, за да ги приемем по-лесно или заради мисълта, че „когато променя това в себе си, всичко ще бъде наред”.
Да, възможно е известно време след операцията, особено ако тя е успешна, самочувствието да се повиши, настроението да е приповдигнато, но това, както сами се досещате, е нетрайно и дори бих казала пресилено , дори фантазно преживяване. Когато емоцията спадне, отново се появява познатата празнина. Именно това най-често вкарва момичетата в омагьосания кръг на хирургичните „поправки”, и често ги докарва буквално до обезобразяване.
Неприемането на себе си е психологически проблем, не физиологичен. Негативните чувства към телата ни биха могли да стигнат до крайни, депресивни състояния.
Погрешно е обаче схващането, че промяната на тялото, ще доведе до по-щастлив емоционален живот.
Истината е, че опитвайки се да приличаме на някой друг, да бъдем някой друг, ние изгубваме себе си, своята идентичност. Така, че преди да посегнете към скалпела, потърсете кое е това във вас, което действително Ви пречи да се харесвате и обичате, да бъдете в хармония със себе си, да превърнете тялото си в приятел, а не във враг, като откриете корена на всичко това и „лекувате” причината, а не следствието.
Ако не успявате да се справите сами с преживяванията си, далеч по-полезно и мъдро би било да потърсите разговор с психолог, психотерапевт, отколкото с пластичен хирург, защото, позовавайки се на познатата народна мъдрост, последния може да Ви помогне да смените козината си, но не и нрава.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
