Всички хора в нашето общество (с някои патологични изключения) имат потребност или желание за стабилна, поставена на твърда основа, обикновено висока оценка на самите себе си, от самоуважение или чувство за собствено достойнство и от чувството, че са ценени от другите. Следователно тези потребности могат да се класифицират в две подгрупи. Те са, на първо място, желание за сила, постижения, адекватност, майсторство и компетентност, увереност пред света, независимост и свобода. На второ място, имаме нещо, което бихме могли да наречем желание за репутация или престиж (определен като респект или уважение от страна на други хора), положение в обществото, известност и слава, господство, признание, внимание, важност, достойнство или оценка.Не знаем дали това конкретно желание е общовалидно.
Особено съществен днес е ключовият въпрос: Дали хората които са поробени и под иго неизбежно се чувстват недоволни и са бунтовно настроени? На основата на общоизвестни клинични данни бихме могли да приемем, че хората, които са познавали истинската свобода (за която не са заплащали, като са се отказвали от сигурност и безопасност, а по-скоро са изграждали на основата на адекватна сигурност и безопасност) няма с готовност или лекота да позволят да им бъде отнета свободата. Но не знаем с положителност дали това важи за хора, родени в робство. Задоволяването на потребността от висока самооценка води до чувството на увереност в себе си, на стойност, сила, способност и адекватност, до чувството си, че си полезен и необходим на този свят. Но неудовлетворяването й води до чувство на непълноценност, на слабост и безпомощност. Те на свой ред пораждат базово обезсърчаване или други компенсаторни или невротични тенденции. Най-стабилната и следователно най-здравата самооценка се основава на заслужен респект от страна на другите, а не на външната слава, известност и необосновано преклонение.
Дори и тук е полезно да правим разлика между действителната компетентност и постижения, основани на чистата сила на волята, решимостта и отговорността и онова, което се появява естествено и лесно от истинската вътрешна природа на човека, от конституцията му, от биологичната съдба или предназначение или от Истинското Аз на човека, а не от идеалния псевдо-аз! Хората трябва да са онова, което могат да са. Те трябва да са верни на собствената си природа. Тази потребност можем да наречем себеактуализация. Отнася до желанието на хората за самоосъществяване, а именно, тенденцията да осъществят онова, което потенциално са. Тази тенденция може да се определи като желанието на човека да става все повече онова, което идиосинкратично е, да стане всичко, на което е способен.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
