Появата на бебе в семейството е събитие, изпълнено с очакване, любов, надежда, предизвикателство. Промяна – първо за самите родители, след това за всички близки на семейството.
Възрастните започват нов етап в своите взаимоотношения. Учат се да поемат нова роля – тази на родителството. С физическото и психическото развитие на детето – се развиват и неговите родители.
Появата на второ дете в семейството отново е съпроводено с очакване, любов и надежда. Но усещането на родителите е, че това няма бъде такова предизвикателство за тях. Имат знания и умения, които при появата на първото дете нямаха. Връщат се в спомените си за настъпилите промени след първото раждане – и сякаш са готови за появата на второто бебе.
Но – предизвикателствата сега са нови.
Първородното дете също е в очакване. Ще бъде батко или кака. Превръща се в голямото дете. Ще си има другар за игра.
Разликата във възрастта между децата е разнообразна. Но по – често се наблюдава такава до пет години след раждането на първото дете в семейството.
С появата на второто дете в семейството настъпват промени за всичките му членове.
Детето се превръща в батко или кака. Изведнъж вече го приемат за голям. Дават му нови задачи. Оставят го по – често само да гледа телевизия, да играе само.
Мама – сякаш е свързана с бебето. То плаче – мама е там. Тя го кърми, преоблича, къпе. Внимава за всеки звук, който бебето издава. По – често използва думи като „Пази бебето”, „Можеш ли да си поиграеш сам”, „Ще ми подадеш ли памперс”. Цялото й внимание е обсебено от новороденото – от появата му, през следващите 2 – 3 години от живота. Гукане, пеене, първо лазене, прохождане, поникване на зъби и т.н
Татко – е между мама и бебето и голямото дете. Той е на работа, пазарува, поема повечето ангажименти около първородното дете, което често чува: „Те ще се оправят!”. И те наистина се оправят.
Мама и татко сякаш са само родители. И всичко се върти около тази им роля.
Но – да се върнем на големия батко или кака.
Докато мама е около бебето – то е само. Играе само (а щеше да си има другар в игрите!). Гледа телевизия само. По – рядко излиза на разходка и не може да си играе с мама, която е само около бебето. А то расте и мама пак е до него.
Първите думи, лазенето, прохождането, достигането до нови играчки, предвижването в пространството – всичко това е повод да му се радват, да се посочват заслугите на това едва движещо се дете. Приказките за голямото остават на заден план. То трябва да отстъпва, защото е голямо!
Идват роднини и приятели на гости и вниманието пак е насочено към малкия. Докато на баткото или на каката това не му/й омръзне и не се осмели да зададе въпроса: „Мамо, може ли да го върнем обратно в болницата?”
Вариантите, които детската фантазия създава са много. Те звучат дори смешно за родителите, а това води до негативни преживявания и прояви в поведението на детето.
Понякога те може да се случват извън семейството – лоши думи, агресивно поведение, затваряне в себе си, несправяне с образователните задачи. Но каквато и промяна да се наблюдава – тя е свързана с усещането за незачитане. По – голямото дете сякаш е изоставено от своята майка, която до скоро е била неговият свят.
Детската ревност е специфична тема. Всяко по – голямо дете се чувства пренебрегвано. Бащата, който поема времето с него – не може да замени мама.
„Голямото дете” е натоварено с отговорности, за които не е готово. То също преминава в своето психично развитие през определени специфични етапи, които изискват вниманието на родителите.
Когато потребностите на по – голямото дете не са зачетени – то търси внимание, често с неприемливо поведение. Майките споделят, че те винаги са заедно. Но тази заедност при посочване се оказва, че те са в едно помещение, но мама не играе с него.
Какво бихте могли да правите:
– По време на бременността говорете на детето за появата на бебето
– То не знае за какво му говорите, но ще може да си фантазира
– Намерете детски книги за братя и сестри – има различни истории, които ще му покажат какво би могло да прави
– Подгответе го за промените, които и вие очаквате, като му разказвате често какво се е случило когато то се е появило
– Често му показвайте снимки и му разказвайте истории от времето на неговото раждане
– Казвайте му че го обичате и че то е променило вас и баща му и сега с появата на бебето също може да има промени
– Когато бебето се появи – включвайте го в режима на бебето (според възрастта разбира се)
– Искайте да ви бъде помощник
– Давайте му да бъде толкова често до бебето колкото поиска. Така ще знае, че винаги може да бъде и до Вас.
– Кажете му, че понякога може да е разочарован от нещо или да усеща, че не му отделяте внимание. Нека дойде и да ви каже.
– Отделяйте по малко време само за вас и голямото дете. Може би няма да е толкова дълго колкото е било преди, но ще имате време определено за двамата (тримата и с тате).
Голямото дете е само родено преди второто, но то остава дете със своите потребности, желания, емоции. При отделяне на време всеки ден само за него, то няма да усеща промяната толкова силно. И най – важното ще получава вашето внимание. А за детето това означава любов.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
