Развитието на детската психика може силно да се деформира от силен стрес. Например ако детето е претърпяло някакъв инцидент при който едва не е било блъснато от автамобил когато е пресичало улицата, страхът от автомобили ще остане за дълго време (а има случаи и завинаги) и ще влияе на всички избори които ще прави в живота си. Поради това психиката на детето се формира и работи малко по-различно след подобни стресови преживявания.
Например , ако за да отиде на училище, се налага да пресича няколко улици, детето ще направи всичко възможно, за да избегне тази „страшна процедура”. По такъв начин страхът от автомобили може да повлияе сериозно на отношението му и интереса към училището. И това е най-безобидното последствие от „пренесения” преживян някога страх! Понякога подобни неприятности биват с много по-сериозни последствия.
Именно благодарение на този механизъм в децата се появяват страхове след гледането на страшни филмчета и приказки. При тях въображението е толкова ярко, възприемането на информацията е толкова силно, че повечето страшни събития ( било то реални или въображаеми) предизвикват съответстваща „реакция” на онази част от „Аз”- а , свързана с инстинкта му са самосъхранение. По тази причина трябва внимателно да следим какво и колко гледа детето ни. Да го предпазваме от безконтролното гледане на анимационни филмчета. По тази причина не се препоръчва и присъствието на детето на погребения или траурни церемонии. Дори погребенията да са на най-близки родственици. Страхът от смъртта в много хора може да се свърже с ритуала на погребението. Когато детето види , как възрастните плачат и скърбят, то естествено, започва да счита , че с този когото погребват, се е случило нещо страшно. А значи от това за напред трябва да се страхува.
Когато родителите плашат с нещо децата си , те „вкарват„ в тях екзестенциален страх (страх от живота) . Родителите неразбират как понякога плашейки (с каквото и да било) детето си го превръщат без да знаят (и без да искат) в невротично, болно(„Внимавай да не настинеш!!”) и неподготвено за живота му в обществото. Като, че ли обществото , едва ли не съзнателно, плаща за общественото спокойствие с неврози и психози на членовете си, „вкарвайки” в децата различин „програми”. Чудно защо ги свързваме с възпитанието?! И като резутат много хора страдат цял живот от железните „шипове” на подобно „възпитание”! Във всеки човек има “заден двор” където „плевелите” са смесени с „цветя”!
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
