В голяма част от живота си ние сме подвластни на оценка – от околните, дори сами оценяваме себе си.
Юношеският период ни поставя пред въпросът „ Кой съм аз?” в очите на другите, както и в собствените ни представи. Сексуалният инстинкт, желанието да се свързваме с другите, да се харесваме е от първостепенна важност. Тогава не просто търсим оценката на другите, а се самоопределяме на база тази оценка – тя ни служи за коректив, тя ни показва как ни възприемат, дава ни така необходимото социално одобрение.
Характерното за тази възраст „ юношеско предизвикване” цели да отдели младият човек от родителите, за да може той да изгради автономност. И тук оценката на другите е свързана и с наличието на доверие и свързаност. Как другите те виждат и възприемат е част от зараждането на идентичността – тук конфликтуват две основни потребности – необходимостта от самодостатъчност и самостоятелност, от друга – от подкрепата и опората от близки и приятели.
Адекватното интегриране на усещането за собствена значимост и ценност наравно с получената обратна връзка отвън ни изгражда и ни носи удовлетворението, че сме получили желаното признание от другите.
Популярната пирамида на Маслоу за потребностите поставя оценката от обществото на едно стъпало от върха.
Какво представлява оценката и какво съдържа ?
- Потвърждение или отхвърляне на мнението ни за нас самите;
- Утвърждаване или омаловажаване на способностите, уменията, качествата ни като личности;
- Изява на характеровите особености, които ни определят и които са водещи;
- Валидиране на стойността ни като членове на обществото и социалните ни роли – например как се справяме като професионалисти в областта ни на работа; как се справяме като родители, какви партньори сме в интимните отношения; какво е поведението ни в малката група;
- Какво място ни отреждат другите в живота си ;
- Какво е мястото ни в социално-икономическата и професионална стълбица;
- Важно за нас е и чия е оценката – тук идва и мнението на авторитетите, значимите фигури в живота ни, личностите, на които се възхищаваме;
Обикновено хората поставят оценки. По всякакъв начин, на всекиго, водени от различни мотиви.
Как другите градят оценката си за нас?
Оценката на другите често в голяма степен е отражение на тяхната визия за собствената им личност, формирана на база интересите, представите и очакванията им – цялостния им мироглед. Виждането за другия в очите на оценяващия е сбор от натрупано знание за нещата от най-ранно детство. Другояче казано гледаме на другите със същите очи , с които са гледали на нас като деца.
Ако сме били омаловажавани – започваме да обезстойностяваме другите.
Ако са били свръхвзискателни към нас – впоследствие започваме да изискваме със същата настойчивост.
Ако са били критични към нас – се учим да критикуваме.
Ако са ни отглеждали с жестокост, наказания – проявяваме същата жестокост към другите.
Оценката на другите е от значение дотолкова, доколкото успяваме да видим себе си отстрани. През техните очи. Да се оценим през техният поглед.
Да търсим оценки е неизбежно. Да получаваме също.
Какво е нужно за да имаме необходимата положителна оценка за самите нас, за да сме достатъчно уверени и да не се влияем от чуждата?
- Първо е необходимо да имаме ясна представа за нас самите – това означава да знаем какво можем, какво искаме, как да го постигнем, какво можем да дадем, какво заслужаваме т.е ИМАМЕ РЕАЛНА ПРЕДСТАВА КОИ СМЕ;
- Второто, което е важно да знаем са начините по които проявяваме привързаност, тръгвайки от отношението ни към нас самите, как се грижим за нуждите, чувствата и тялото си и оттам как подаряваме обич на другите т.е КАК ОБИЧАМЕ;
Начинът по който сме приели себе си определя до голяма степен отношенията ни, нашето свързване с околните, то е определящо и за дейностите, хобитата и интересите ни.
- Третото условие за изграждане на правилната ни самооценка, която да резонира с оценката отвън е СПОСОБНОСТТА ДА ПОЕМАМЕ ОТГОВОРНОСТ.
Обвиняваме ли другите за провалите, пропуснатите шансове и грешките си?
Критикуваме ли останалите?
Оплакваме ли се от отношението им ?
Смятаме ли околните за пречка в живота си?
Мислим ли, че са длъжни да сбъдват очакванията ни?
Ако отговорът на голяма част от въпросите е Да, то ние не сме се научили да носим отговорност за себе си – за изборите, решенията, действията и бездействията си.
Обкръжението ни създава фона, в който живеем – ако вярваме, че е възможно той да съответства на нашите желания и виждания за света, то ние живеем в заблуда. Илюзиите са белег, че даваме нереалистична оценка както на обективната действителност, така и на нас самите като част от тази реалност. Да носим отговорност означава да приемем действителното, отхвърляйки неосъзнатия стремеж да си затворим очите, когато срещнем явно несъответствие между желаното от нас и реално случващото се. Да разберем кое е наша отговорност означава да осъзнаем, че нашият живот в голяма степен е плод на всяко наше усилие, мисъл, изречена дума или действие.
Нашите ежедневни решения и избори предопределят онова, което ще изградим в бъдеще. Нашите връзки, взаимоотношения, цели и т.н. са формирани от избора ни на позиция и реакция спрямо тях, те ни водят до мястото, което заемаме и ни обличат ролята, която сами си отредим.
Каква оценка заслужаваме?
Как определяме за какво сме достойни и за какво не?
Отчасти оценката се формира отвън, но повече е следствие от личният ни поглед над това какво е мястото ни в социума – дали в центъра или в периферията. Нашият живот е резултат от оценката, която сами си поставяме като личности. Начинът по който оценяваме себе си обуславя огромна част от живота ни – той е определящ при избора ни на партньор, при създаването на приятелски кръг, при намирането на работа. Ако някой се примирява с по-малко, а копнее за повече неговите действия са повлияни от самооценката му.
Смятате ли, че човек с ниска самооценка мисли, че ЗАСЛУЖАВА нещо по-добро?
Дали когато определяме себе си за недостойни да получим най-доброто от живота, изобщо ще се осмелим да го потърсим?
Ниската самооценка се оказва спирачка, блокирана способност за себереализация, силен и основен фактор за самосаботаж, отрязан път към изграждане на взаимоотношения, връзки – пълна неспособност за позициониране в обществото.
Ако човек смята себе си за непълноценен, несправящ се, неспособен и се оценява ниско, то той възпрепятства движението си напред, остава заседнал в изчерпани ситуации, етапи и връзки – става сам на себе си пречка неосъзнато, заблуждавайки се, че причините са отвън.
Положителната оценка е съчетание от правилно интегрирани личностни особености, които са носител на уникалността на едно човешко същество.
Как се гради правилната самооценка?
Като се научим да разпознаваме себе си през въпросите на юношеството – Кой съм аз? Какво ме движи? Кой е моят смисъл? Кое ме прави щастлив? Кои са силните ми страни? Какво да подобря в себе си?
Това се случва :
- Чрез саморефлексия ( самонаблюдение);
- Като търсим и откриваме кое е нашето – кое ни харесва, къде се чувстваме приети, къде е силата ни, къде намираме покой и удовлетворение;
- През обратна връзка отвън – кое хората харесват в нас, кои са качествата, които ни правят уникални, какво от личността ни създава свързаност с околните;
- Като правим осъзнати избори, вземаме решения и поемаме отговорност за тях;
- Като се учим да имаме доверие на самите нас, нашите умения и способности;
- Като обичаме, ценим себе си и се развиваме в избраната от нас посока;
Оценката е умението чрез другите да опознаем себе си – да научим механизми как да се надграждаме, как да се владеем, как да бъдем дисциплинирани, когато преследваме целите си.
Правилната положителна самооценка е вярата, непоколебимата убеденост, че заслужаваме най-доброто.
Че онова, което сме, търси своето най-удовлетворяващо съответствие във всяко външно проявление.
Положителната самооценка е категорична заявка към заобикалящия свят за потвърждаване на собствената ни значимост и ценност.
Оценката е необходимостта да заявяваме себе си, да имаме решимост и увереност в собствените си сили; Тя е центърът, който формира личността ни, около нея гравитират отделните части на психичната структура – темперамент, афективост, когнитивни умения, поведение, реч, интелект и т.н.
Оценката е онази вътрешна зрялост, която е жизнеутвърждаваща и изключително силен двигател на поведението ни. Без ясна положителна самооценка ние трудно ще срещнем подобна отвън.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
