Психотерапията е една необятна сфера, която е от изключителна важност за търсещия помощ, за откриване на себе си и справяне с проблемите. Но аз бих искала да Ви задам следния въпрос: „Защо да си купуваме след дъжд качулка?”. Когато вече сме се измокрили стабилно и настинката стои на прага ни, има много и различни начини да се лекуваме. А ако си купим качулка предварително и въпреки дъжда не се намокрим, а настинката дори не се доближава до прага ни?
Това е основният принцип на превенцията, да направим нещо или да се научим на нещо, преди да се е стигнало до криза. Както стандартната медицина така и в психологията съществуват много и различни методи, един такъв пример може да е поведенческата психология, която предлага цяла гама от стратегии, които да ни помогнат в това отношение. Превенцията се дели на три равнища в зависимост от групата, към която е насочена, и степента на развитие на конкретния проблем.
Първо ниво: Първична или универсална превенция
Универсалната превенция е за „всички” без разграничаване на участниците дали са в рискова група или не. Тя има за цел да информира, обучава и променя нагласи спрямо възможен проблем. Пример за такава са често организирани лекции, видео клипове или текстови информационни материали за предпазване от полово предавани болести, нежелана бременност и други.
Второ ниво: Вторична или селектирана превенция
Вторичната превенция е насочена към определени рискови групи, тя не изисква задължително групата да е започнала да проявява проблемни характеристики, а да има рискови фактори за тяхното появяване. Пример за такъв тип психологическа превенция може да бъде предоставяне на информация за избягване на изпадане от училищната система на деца от малцинствени семейства или от семейства с нисък социален статус.
Трето ниво: Третична или индицирана превенция
Тази най-специализирана област има за цел да предпази от понанатъшно развитие и задълбочаване на вече започнали да се проявяват проблемни състояния. Трябва да подчертая, че става въпрос за начални проблемни състояния, които не са достигнали степен на клинично диагностициране. Такъв тип превенция при деца може да бъде различни двигателни упражнения за силно активни деца, които да успокояват и помагат за изразходване на енергия, преди да се натрупа и започне да предизвиква задълбочаване на хиперактивно поведение.
За да отговоря все пак на въпроса: „Защо да си купуваме качулка преди дъжда?”, важно е да отбележим какви са предимствата на ранната превенция на психични отклонения и особено при малки деца в предучилищна възраст. Епидемиологични проучвания докладват, че всяко пето дете включително и в България показва отклонения дори и те да не са достатъчни за поставяне на клинична диагноза. Въпреки че подобни констатации трябва да се тълкуват много предпазливо, заради често уклончивата им характеристика, те са достатъчно притеснителни, за да се обърне внимание към възможностите на психологическата превенция и предварително да се противодейства на настъпването на клинично значимо отклонение.
Друго основно предимство на ранна интервенция под формата на универсални превантивни методи е ниската квота на родители на деца в ранна детска възраст, които търсят своевременна помощ от специалист. За сравнение данните за Германия са 30%, а според едно от последните и може би единственото епидемиологично прочуване за България през последните 20 години показва средни стойности от 9%, или да перифразирам още веднъж: 9% от родителите на деца, които имат проблемно поведение, търсят психологична помощ. Универсалната превенция дава възможност да се стигне до такива деца и да им бъде предоставена помощ, дори когато родителите не са осъзнали, че има нужда от такава. С други думи забавни игри, арт техники и разнообразни тренинги не могат да навредят, но могат много да помогнат, дори когато не предполагаме.
В защита на тези твърдения ще спомена, че мета-анализи в областта на универсалната превенция под формата на тренинги за придобиване на социални и емоционални компетенции докладват много високи стойности за успех (ES = 0.69), което пък от своя страна води до 11% подобрение в академичните успехи на децата. Други области които търпят значително подобрение са интернализирани и екстернализирани отклонения, хиперактивно поведение с дефицит на внимание, междуличностните отношения с връстниците.
Моето лично убеждение е, че превенцията е успешна, лесно приложима и в много случаи крайно необходима за противодействие на емоционални и поведенчески отклонения при деца. За превенция говорим често в областта на медицината: за предпазване от заболявания, за редовни профилактични прегледи при личния лекар, за различни кампании за СПИН, хепатит, повишено кръвно налягане и прочие. А защо да не се замислим и да поговорим за профилактика и на детското психично здраве?
Domitrovich, C. E., Bradshaw, C. P., Greenberg, M. T., Embry, D., Poduska, J. M. & Ialongo, N. S. (2010). Integrated Models Of School-Based Prevention: Logic And Theory. Psychology in the School, 47 (1), 71-88.
Durlak, J. A., Weissberg, R. P., Dymnicki, A. B., Taylor, R.D. & Schellinger, K. B. (2011). The Impact of Enhancing Students’ Social and Emotional Learning: A Meta-Analysis of School-Based Universal Interventions. Child Development, 82 (1), 405-432.
Pez, O., Boyd, A., Fermanian, C. & Kovess-Masfety. (2011). The School Children Mental Health project. European Report. Phase 2: The School Survey.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
