Списък на признаците, които сочат, че това вече не е психотерапия

Списък на признаците, които сочат, че това вече не е психотерапия

Съставен от Boston Associates to Stop Treatment Abuse (Бостънска Организация по спирането на злоупотреби в терапията («BASTA!»)

ЦИТАТИ НА КЛИЕНТИ:

Работни моменти
– Психотерапевтът ми предложи безплатни сесии или намали цената им, правейки ми услуга.
– Тъй като е намалил цената, той очаква, че ще му нося храна или ще му правя някакви други услуги в замяна на неговите психотерапевтични услуги.
– Често сесиите продължават половин час (или повече) след установеното време.
– Обикновено съм последният му клиент за деня.
– По време на сесиите ни сградата обикновено е празна.
– Психотерапевтът ме кара да го чакам дълго.
– Дължа му повече от 1000 долара.
– Често нямам представа колко ще продължи сесията. Понякога тя продължава 20 минути, друг път час и половина.
– По време на сесиите ни психотерапевтът често говори по телефона.
– Ако терапевтът е гладен, ние заедно отиваме на ресторант по време на нашите сесии.

Зависимост, изолация и подмяна на целите
– Психотерапевтът ми каза да прекъсна отношенията си с най-важните за мен хора и аз не разбирам защо. Важните хора и отношения могат да включват баща, майка, сестри, братя, партньора или съпруга, социална група, различни религиозни дейности, групи, свързани с лечение, близки приятели, политически групи, програмата „12 стъпки” (Анонимни Алкохолици в САЩ) и др.
– Психотерапевтът настоява да му се обаждам често, дори когато това не ми е необходимо.
– Психотерапевтът ми разказва какво прави той самият за личностното си израстване и иска аз да правя същото.
– Психотерапевтът ме съветва да напусна училище/университет/учебно заведение.
– Психотерапевтът смята, че моите планове да сменя работата си или да следвам във ВУЗ са лоша идея.
– Психотерапевтът ми предлага безплатни сесии, ако неочаквано нямам средства да платя, даже ако става въпрос за дългосрочна терапия.
– Психотерапевтът ми дава да нося дрехите му.
– Психотерапевтът ми казва как да се обличам и каква прическа да си правя.
– Психотерапевтът ме задължава да не споделям на никого за терапията ми.
– Няколко пъти съм казвал, че искам да се консултирам с друг терапевт относно моята терапия, но моят психотерапевт ме разубеждава.
– Психотерапевтът ми оказва голяма подкрепа, например идва у нас, когато съм в кризисна ситуация, често ми се обажда, за да ме пита как съм. В по-критична ситуация тази подкрепа е още по-голяма.
– С този психотерапевт се чувствам така, сякаш съм открил подкрепата и разбирането, които съм търсил цял живот.
– Психотерапевтът често ми напомня, че той е единственият човек в моя живот, който истински ме разбира и който знае какво е добре за мен.

Терапевтичен процес
– Психотерапевтът ми разказва за своите проблеми, за да му предложа помощ или съвет.
– Психотерапевтът много говори за себе си и аз не разбирам какво отношение има това към моята терапия.
– Оставам с впечатлението, че психотерапевтът се отнася повърхностно към това, което споделям и използва споделеното като повод да говори за себе си.
– Психотерапевтът се държи така, сякаш знае какво е по-добре за мене, без да пита какво е моето мнение.
– Психотерапевтът се държи студено, дистанцирано, затворено.
– Психотерапевтът често изпада в ярост и ми крещи.
– Психотерапевтът интерпретира всичко, което става помежду ни като пренос, даже ако съм сигурен, че действията му имат пряко отношение към това, което чувствам.
– От началото на терапията чувствам по-скоро влошаване, отколкото подобряване и психотерапевтът не изразява никакво безпокойство по този повод, както и не предлага никакви обяснения за ставащото с мен.
– От началото на терапията за първи път в живота ми се появяват мисли за самоубийство и суицидни настроения, а психотерапевтът явно изобщо не се вълнува от това.
– Психотерапевтът се държи агресивно и садистично.
– Оставам с впечатление, че на терапевта му е приятно да вижда болката ми.
– Психотерапевтът директно или с намеци ми предлага да се самоубия (например казва, че е по-добре да умра, че ме е сънувал мъртъв, доказва, че самоубийството е разумна алтернатива).
– Психотерапевтът ме обижда за мои качества, които не подлежат на промяна – моите физически параметри и способности, теглото, националността, полът, възрастта, сексуалната ориентация, историята на моето заболяване и пр.
– Психотерапевтът обижда и други аспекти на моя живот. Оставам с впечатление, че той иска да ме разруши, а не да ми помогне да изградя живота си.
– Психотерапевтът ме заплашва, че ако не правя това, което ми казва, аз никога няма да се излекувам. Понякога ми се струва, че той е прав, друг път, че не е.
– Психотерапевтът омаловажава предишния ми опит с други хора, които са злоупотребявали с положението си в живота ми.
– Психотерапевтът отказва да работи с моите сегашни потребности и винаги настоява, че актуалните ми проблеми трябва да се решават с работа върху миналия ми опит.
– Психотерапевтът често ми повишава тон.
– Често му казвам, че терапията не ми помага, но психотерапевтът ми игнорира това.
– Когато му задавам въпроси за това какво всъщност става в моята терапия, психотерапевтът отказва да ги обсъжда, да коментира работата си и това какво аз мога да очаквам от терапията.
– Психотерапевтът отказва да говори за образованието си, наличието на лиценз и пр.
– Психотерапевтът рекламира услуги, за извършването на които му липсва нужната квалификация.
– Психотерапевтът използва алкохол и наркотици с мен.
– Обижда ме заради това, че имам проблеми.
– Терапията е прекъсната, без да е приключил терапевтичният процес.
– Терапията е приключила, аз се чувствам много разстроен, а терапевтът не ме е насочил към друг специалист, към когото да се обърна.
– Психотерапевтът ме е обсъждал с други хора без моето съгласие.
– Психотерапевтът не ми е разяснил въпросите за конфиденциалността.

Двойна роля
– Моят психотерапевт е и мой работодател.
– Работя за терапевта си в замяна на терапия.
– Моят психотерапевт е и мой учител, научен ръководител на моята дисертация и пр.
– Ние сме приятели извън рамките на психотерапията.
– Моят психотерапевт е мой роднина.
– Той е близък приятел на семейството.
– Ние сме колеги или работим заедно в една организация.
– Имаме съвместен бизнес.
– Той ми дължи пари.

Да се чувстваш специален
– Психотерапевтът ми казва, че съм му любим клиент.
– Психотерапевтът е обсъждал други свои клиенти в мое присъствие.
– Психотерапевтът говори по телефона с други свои клиенти в мое присъствие и ми казва кои са.
– Психотерапевтът ми казва, че никога не е срещал човек като мен.
– Психотерапевтът ми прави много подаръци и твърди, че това показва колко съм важен за него.
– Психотерапевтът обсъжда с мен други свои клиенти така, че да имам усещането, че споделят с мен, че съм важен и специален.
– Психотерапевтът ми е казал, че съм специален.

Социални контакти
– Посещавал съм събирания, на които е присъствал моят психотерапевт и той не е обсъждал с мен принадлежността ни към едни и същи социални кръгове.
– Психотерапевтът ме е канил на събирания.
– Аз съм канил психотерапевта на събирания и той ги е посещавал.
– Канил съм психотерапевта на събирания, и той не е идвал с обяснение, че тогава е бил зает с друго.
– С този терапевт съм посещавал професионални мероприятия, на които той ме е канил.
– Психотерапевтът ми и аз обикновено посещаваме едни и същи програми за работа със зависимости (групи на анонимни алкохолици и др.).
– След сесия психотерапевтът често ме вози до спирката на градския транспорт.
– Психотерапевтът често ме вози до вкъщи след сесия.
– Нощувал съм в дома на психотерапевта.
– Прекарвал съм време с роднините на психотерапевта.
– Имал съм интимни контакти с някой от членовете на семейството на терапевта.
– Ние с терапевта имаме общи приятели.
– Психотерапевтът намеква, че след края на терапията ние можем да бъдем приятели.
– Психотерапевтът взема наркотици и употребява алкохол заедно с мен.
– Психотерапевтът ми е давал наркотици.
– Виждал съм терапевта си гол във фитнес-залата, в салона за красота и пр.
– Виждал съм терапевта ми във фитнес-залата (облечен).
– Ние с психотерапевта играем в един и същ спортен отбор.
– Ние с психотерапевта ми редовно играем в спортни отбори, които играят един срещу друг.
– Имам достъп до голямо количество лична информация за психотерапевта ми чрез общите ни приятели или колеги.
– Ние никога не сме обсъждали по какъв начин социалните ни контакти извън терапията влияят на професионалните ни отношения.

Сектантски мотиви
– Явно има много клиенти, които са близки на този терапевт. Срещал съм ги, чувал съм за тях.
– Психотерапевтът обича да стимулира атмосферата на семейство и общност между своите клиенти, аз се явявам част от това семейство или общност.
– Психотерапевтът организира в дома си събирания и срещи и аз съм ги посещавал.
– Психотерапевтът често използва бившите си клиенти като треньори в своята тренингова организация.
– Психотерапевтът играе ролята на гуру за своите клиенти. Той има своя представа за правилното устройство на света и се опитва да създаде общност, където клиентите приемат ролята на последователи.
– Аз взимам участие в план за създаване на своеобразна комуна за своя психотерапевт.
– Психотерапевтът ми разказва за другите си клиенти, без да се съобразява с конфиденциалността на личната им информация.
– Ритуалните групови действия от типа на церемонии се явяват част от моите отношения с психотерапевта и общността на клиентите му.
– Психотерапевтът се явява гуру на групата, в която участва.
– Извършва ритуални садистки действия в присъствието на другите.

Контрол на съзнанието
– Психотерапевтът използва хипноза като част от работата и аз често не знам какво се случва. Психотерапевтът отказва да отговаря на въпросите ми, когато го питам за това.
– Усещам, че съм бил хипнотизиран или съм изпадал в транс в присъствието на моя психотерапевт, макар че на пръв поглед не изглежда той да използва хипноза.
– Помня как психотерапевтът ми е правил хипнотични внушения, с които не се чувствам комфортно.
– След терапията започнах да припомням някои неща, които психотерапевтът е казал или е направил, докато съм бил в трансово състояние, и връщайки се назад към тях, те предизвикват у мен чувство за дискомфорт или за насилие над мен.
– Психотерапевтът ми предлага да се самоубия.
– Психотерапевтът няма сериозно отношение към суицидните ми чувства. Той казва или намеква, че е по-лесно да умра.
– Психотерапевтът развива в мен силна зависимост от себе си и се опитва да ме накара да правя неща, които аз не искам да правя.
– Психотерапевтът се отнася оскърбително към онези неща в моя живот, които смятам за добри.
– Скоро след началото на терапията моят живот започна да се руши. Психотерапевтът не показва никакво безпокойство за моя живот. Той повече се интересува от това да съм зависим от него. Понякога след сесиите се чувствам като след взимане на наркотици.

Секс
– Психотерапевтът правеше следните неща (с прилагане на сила или без): целувки по устните, целувки по гърдите, гениталиите; прегръдки с явен сексуален характер (продължително притискане на тялото, с движения на таза, явна ерекция); частично или пълно събличане с цел сексуален контакт; докосване на гърдите или гениталиите (с дрехи или без); мастурбация; орален секс; вагинален или анален секс; използване на секс-играчки; сексуални действия, докато бях под въздействие на наркотици. Психотерапевтът ме принуждаваше към секс против волята ми.
– Психотерапевтът ме принуждаваше към секс с него с условие да не казвам на никого, за да не навреди това на мен или семейството ми.
– След като сексът приключи, психотерапевтът ми каза, че ако разкажа за това на някого, това ще нанесе непоправими щети върху неговия живот (което би трябвало да ме накара да се чувствам виновен).
– След приключването на сексуалния акт, психотерапевтът ме заплашва, че ще разгласи моя лична информация, ако се оплача на някого.
– Психотерапевтът настоява, че ако аз не работя върху потиснатата си сексуалност посредством секс с него, никога няма да се излекувам.

Вербални или невербални действия
– Психотерапевтът казва: „ако се бяхме запознали тогава, в миналото, от нас щеше да излезе прекрасна двойка“.
– Психотерапевтът прави комплименти за тялото ми.
– Психотерапевтът ми разказва за сексуалното си влечение към мен.
– Психотерапевтът ми казва неща от сорта на: „ах, ако и двамата бяхме необвързани!“
– Психотерапевтът казва, че би искал да има отношения с мен след края на терапията.
– Психотерапевтът има голям воайорски интерес към подробностите на моя сексуален живот.
– Психотерапевтът ми праща любовни писма.
– Психотерапевтът ми дава секс-играчки, за да ги използвам у дома, разказва ми как се използват и ми иска отчет за това какво правя с тях.
– Психотерапевтът често прави коплименти по повод външността ми, че изглеждам изключително привлекателно сексуално.
– Психотерапевтът намеква, че бихме могли да имаме отношения след приключване на терапията.
– Психотерапевтът се отличава с воайорския си поглед върху мен.
– След завършването на терапията психотерапевтът ми се обади да си уговорим среща.
– Скоро след завършването на терапията имах сексуални отношения с терапевта.

В областта на работата с тялото, оказване на медицинска помощ и други ситуации, които изискват физически контакт
– Терапевтът докосва някои части от тялото ми, които нямат отношение към заявения проблем и аз не разбирам защо. Когато го питам, не получавам смислен отговор.
– Докосванията на терапевта приличат по-скоро на сексуални ласки, отколкото на медицински действия или преглед.
– Ръцете на терапевта се задържат върху тялото ми по-дълго, отколкото е необходимо за прегледа или лечението.
– Терапевтът ми причинява физическа болка, без да ме предупреждава за това предварително и без да обсъжда с мен алтернативни начини на лечение.
– Терапевтът, изглежда, получава удоволствие от това, че неговите действия ми причиняват болка.
– Терапевтът ме обвинява в това, че имам здравословни проблеми и се държи така, сякаш ги заслужавам.
– Терапевтът се държи агресивно по отношение на моето тяло.
– Терапевтът говори за тялото ми в сексуален контекст.
– След прегледа или лечението терапевтът оставя някои части от тялото ми непокрити (с чаршаф например), въпреки че съм го помолил всички части на тялото ми да бъдат покрити, с изключение на тези, които лекува или преглежда.
– Когато на прегледа ме придружават моят приятел или адвокатът ми, терапевтът говори с тях, а не с мен.

Is There Something Wrong or Questionable
in Your Treatment?
Estelle Disch, Ph.D.
BASTA! Boston Associates to Stop Treatment Abuse
528 Franklin Street, Cambridge, MA 02139
Copyright © 1990, 1992

Източник: http://gestaltclub.com

Превод:      Ирина Янчева-Карагяур – консултант по позитивна психотерапия

Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!

Facebooktwittergoogle_plusmailby feather