В следствие на случаите в практиката ми и статиите на които попадам напоследък, реших да изявя позиция по въпроса за тревожните разстройства.. Би било добре да започна първо с една препоръка към всички любители на здравните сайтове.
Мили приятели.. Не се опитвайте да се самодиагностицирате и да се оприличавате с всякакви модерни болести със странни имена.. Това може да го направи специалист и да ви спести много нерви и притеснения. Най-малкото, да ви предпази от по-продължително хлътване в някоя илюзорна собственоръчно поставена диагноза. Като начало ще се опитам да обясня разликата между пристъпите на паника и пристъпите на безпокойство.. Все от някъде трябва да започнем, нали?
А, и още нещо.. Не се безпокойте ако случайно сте се сблъскали с нещо подобно.. Това е естествена реакция на вашият ум, който просто ви показва, че нещо в живота ви не е наред.. Просто имате нужда от промяна.. и може би от консултация със специалист.. Лесно е!
А сега да се запознаем с видовете тревожност.
Тя може да се проявява под различни форми и с различна интензивност. Може да варира по сила от обикновен пристъп на безпокойство до истински пристъп на паника, белязан със сърцебиене, дезориентация и ужас. Тревожността, която не е свързана с никаква конкретна ситуация, която се появява, като гръм от ясно небе, се нарича спонтанна тревожност или, в по-тежките случаи,спонтанен пристъп на паника. Разликата между епизод на спонтанна тревожност и спонтанния пристъп на паника може да се определи по това дали изпитвате някои от следните симптоми едновременно. /Ако изпитвате повече от четири симптома, говорим за пристъп на паника./
-
Недостиг на въздух;
-
Сърцебиене;
-
По-леко или по-силно треперене;
-
Потене;
-
Задушаване;
-
Гадене или стомашен дискомфорт;
-
Изтръпване;
-
Световъртеж или нестабилност;
-
Чувство за откъснатост или отделеност от себе си;
-
Горещи вълни или втрисане;
-
Страх, че умираш;
-
Страх, че полудяваш или губиш контрол;
Моля за вашето внимание! Не се опитвайте да се самодиагностицирате! Това може да бъде извършено от специалист. Неправилното снемане на случая, може да доведе до задълбочаване на някой състояния.
Ако тревожността ви възниква само в отговор на конкретна ситуация, тя се нарича ситуационна тревожност или фобийна. Ситуационната тревожност се различава от обикновенния страх по това, че обикновенно е нереалистична.
Например: Ако изпитвате прекомерни опасения по отношение на шофирането по магистрали, ходенето по лекар или конфронтиране с партньора ви, това може да се определи, като ситуационна тревожност.
Този вид тревожност става фобийна, когато започнете да отбягвате определени ситуации.
Например: Ако спрете да шофирате по магистрали, да ходите по лекари или да се конфронтирате с партньора си. По простичко, бих го обяснил по следния начин: Фобийната тревожност е ситуационна тревожност, която включва последователно отбягване на ситуации..
Често тревожността може да бъде предизвикана само от мисълта за дадена ситуация. Когато се притеснявате какво ще се случи, когато ви се наложи да се изправите пред своите фобийни ситуации, то вие изпитвате така нареченатапредварителна тревожност. В по-леките си форми предварителната тревожност е неразличима от обикновената тревога. Но понякога е възможно предварителната тревожност да е достатъчно силна, за да бъде нареченапредварителна паника.
Съществува важна разлика между спонтанната тревожност или /паника/ ипредварителната тревожност или /паника/. Спонтанната тревожност обикновенно идва, като гръм от ясно небе, много бързо се покачва до високо ниво и после постепенно отшумява. Пикът обикновено се достига за около 5 минути, последван от постепенен период на отпускане, продължаващ час или повече. Предварителната тревожност, от друга страна обикновенно набира скорост по-постепенно в резултат на насърчаване или просто мислене за опасна ситуация и после обикновенно бързо преминава. Може да се „побърквате от тревога” за нещо в продължение на час и повече и после да се отърсите от тревогата, намирайки нещо друго към което да насочите мислите си.
Това е за днес.
Желая Ви щастие.
И не забравяйте:
„Мъдър е не този, който знае всичко, а този който знае нужното“.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
