Преди да стигнем до отговора нека си припомним, че притчите и поговорките спадат към т.нар. народно творчество, или фолклор, т.е. мъдрост от народа /фолклор (от folk – народ, lore – мъдрост/. Този културен феномен няма определена историческа рамка, но за да получи някакво официално наименование, английският учен Уилям Томс въвежда в средата на деветнадесети век термина „фолклор“, който по-късно става общоприет.
Какво е фолклор?
Фолклорът е всичко, което народа иска да запази и предаде като ценност на поколенията, включва изкуствата и занаятите, фолк епоса, приказки, суеверия, митове, народни песни, фолклорни театрални продукции, танци и др. Чрез фолклора се изразяват националните традиции, моралните ценности, принципите на организацията на самия човешки живот. И тук в него се съдържат всички малки форми: анекдоти, гатанки, басни, пословици и поговорки, поучителни притчи за семейството, за труда, но и за човешки ценности, както положителни, така и отрицателни.
Притчи и поговорки като кратки фолклорни форми.
Нека дефинираме основните различия между свързаните понятия: „поговорка“ и „притча“. Поговорката е в кратка форма, тя е по-скоро съждение, умотворение, чийто израз е с преносно значение и с което се изказва мъдрост, обикновено проверена през годините от житейския опит на предците ни. Нейната мисия е да „предадем нататък”, тя не подлежи на обсъждане, но и носи в себе си педагогически характер. В същото време тя е недовършена и няма граматична основа, смисълът става ясен едва когато е обяснен или многократно чут. Например: „Да бе мирно седяло, не би чудо видяло“ (лошото, което те е сполетяло, е закономерна последица от твоето поведение)
Притчите за разлика от поговорките са в разказна форма и съдържат нравоучителност, или т.нар. нравствено поучение (премъдрост). Не случайно притчите са се използвали и в религията, чрез тях лесно са достигали библейските мъдрости до народа, например в Евангелията се съдържат притчите на Исус.
Има ли смисъл да предаваме семейни ценности на децата като използваме фолклорни притчи и поговорки?
Притчите и поговорките се използват изключително успешно при работа с деца от най-ранна възраст във всички култури и националности, те са със сходни мотиви, еднаква цел и насоченост, както и предизвикват еднаквите чувства и преживявания. С изключителен успех се използват за развиване речта при малките деца, както и в обучението по роден език в детската градина и начално образование. Днес някои от тях са претърпели промени, за да бъдат по-разбираеми, по-близки до съвременния бит и ежедневие, но това не нарушава техния смисъл и красота. Според Ал. Тодоров – Балан, един от най-големите български езиковеди, между приспивните песни и лазарските детски песни има изключителна близост по отношение идеализацията на образа на детето и обичта към него. Според Ст. Димитрова /„Притчите на Изтока – психотерапия на ежедневието“, С., 2011/ фолклорните притчи имат психотерапевтични функции: на модел, огледало, промяна на перспективата, посредник, контра-концепция, проекционен ефект и междукултурна роля. Тези малки фолклорни поучения освен, че имат национално значение за децата, чрез тях те развиват въображението си, изграждат различни умения, учат се да преценяват правилно другите, но и себе си, да преценяват риска, развиват способности за съпричастност и емпатия.
А ето и една чудесна притча за деца:
В едно планинско село, почти в самата гора, живеел един мъдър старец, който много обичал децата. Тъй като той им разказвал чудни приказки за минали времена, в които света бил населяван от дракони, феи, принцове и красиви принцеси, децата също много обичали да прекарват време със стареца. Ocвeн тoвa той често им правел и подаръци: фигурки и хора от клонки, листа, жълъди и шишарки, но те били толкова крехки, че колкото и дa ce cтaрaeли дeцaтa дa ги пaзят, дaрoвeтe чecтo ce чупeли. Един ден родителите отишли при мъдреца, за да го попитат защо им подарява тези неустойчиви фигурки, след като могат да бъдат изработени от дърво или камък, каквито се намират в гората, и да останат за вечни времена.
– Ти cи мъдър и жeлaeш caмo дoбрo нa нaшитe дeцa, нo зaщo им прaвиш тaкивa пoдaръци? Тe ce cтaрaят дa ги пaзят, кoлкoтo мoгaт, нo човешките фигурки въпрeки вcичкo ce чупят и дeцaтa cтрaдaт.
– Нимa нe рaзбирaтe – уcмихнaл ce мъдрeцът – тe щe пoрacнaт и cкoрo някoй щe им пoдaри cърцeтo cи. Мoжe би, тoвa, кoeтo прaвя ceгa, щe ги нaучи да разпознават кое е временно и кое бeзцeнен дaр.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
