Синдром на професионалното прегаряне – Burnout

През 80 –те години на миналия век в психологичната теория и практика се появява понятието Burnout – синдром на професионално прегаряне /изпепеляване/.
До този момент синдромът е бил описван, като стрес, изчерпване, депресия, отчуждение и др.
През 1974г. Хърбърт Фрейденбергер[1], американски психиатър и психолог  формулира терминът бърнаут, като характеристика на психологично състояние, при здрави хора, които работят в емоционално напрегната трудова среда. След дълги наблюдения на професии, работещи предимно с хора, той констатира психофизично изчерпване при част от тях, водещо до загуба на илюзии и чувство за полезност и удовлетворение от извършваната дейност. Първоначално професионалното прегаряне е било установено при специалисти, работещи в благотворителни организации и медицински учреждения.
След 1982 г. групата на рисковите професии се разширява, като към нея се прибавят педагози, юристи, политици, мениджъри, полицаи и  социални работници.
Изследванията през последните години показват, че симптоматиката на бърнаут може да се прояви и при хора, които дълго време се грижат за болен член на семейството.
Професионално прегаряне, /бърнаут/, според дефиницията на Фройденбергер е  „изчерпване на енергията при професионалистите в сферата на социалната помощ, когато те се чувстват претоварени от проблемите на хората, с които работят“. [2] Като „синдром на емоционално и физическо изтощение, включващ развитието на отрицателна самооценка, отрицателно отношение към работата и загуба на разбиране и съчувствие по отношение на пациентите“ определя  бърнаута Кристина Маслах и подчертава, че „изгарянето – това не е загуба на творчески потенциал, не е реакция на скука, а по-скоро е проблем, който „възниква на фона на стреса, предизвикан от междуличностно общуване“. [3] Кристина Маслах създава първият тест, чрез който се прави оценка на нивото на професионалното прегаряне. Тя определя шест основни области на несъответствие, които водят до професионално прегаряне, а именно:

1. Изисквания към работещия и неговите реални възможности.
2. Стремеж към независимост в работата и степента на приложен контрол.
3. Вложени усилия в работата и недооценка на приносите.
4. Отсъствие на позитивни взаимоотношения с работния колектив.
5. Отсъствие на справедливи взаимоотношения в работата.
6. Етични принципи на личността и изискванията на работата.

Професионалното прегаряне е състояние на физическо, умствено и емоционално изтощение, придружено от усещане за неефективност от работата при хора, практикуващи професии в социалната сфера.
Синдромът на изпепеляване се проявява със следните симптоми:
–ФИЗИОЛОГИЧНИ СИМПТОМИ – хронична умора, понижена устойчивост към вирусни и простудни инфекции, намален имунитет на организма, промени в апетита и съответно в теглото;
–КОГНИТИВНИ  СИМПТОМИ – апатия, липса на нови идеи, рутинност при изпълнение на задълженията, ригидност в мисленето и действията, отдръпване, дистанциране, негативно отношение към зависимите хора, а понякога към колегите и началниците, отрицателно отношение към работата;
–ЕМОЦИОНАЛНИ СИМПТОМИ – чувство за провал, безнадеждност, чувство за вина, безпомощност, повишена раздразнителност и нисък толеранс към забележки и различни мнения, недоверие, мнителност, намалена чувствителност за разбиране, липса на емпатия.
–ПОВЕДЕНЧЕСКИ СИМПТОМИ – намалена работоспособност и ефективност, вечни оплаквания, мрънкане и недоволство, склонност към крайни форми на поведението /рязко отдръпване, агресивност/ и рисково поведение – повишена употреба на алкохол и цигари, вземане на опиати и др./
Хората, работещи в сферите на здравеопазването, образованието, обслужването и занимаващи се всекидневно и интензивно с проблемите на други хора са подложени на риск от професионално прегаряне. Не е лесно ежедневно да подпомагаш решаването на проблемите на другите. Понякога това е свързано с отрицателни и негативни емоции, с натрупването на гняв, обида, разочарование, които създават неясни и подтискащ ситуации, често съпътствани от сложни гами от чувства.
Причините за поява на синдрома се дължат на личностната характеристика на отделния индивид, на работната среда и условията на труд и на ролевите конфликти.
Симптомите на професионалното прегаряне са общи и специфични за отделните професии. Към общите симптоми за всички социални професии спадат стресорите, предизвикани от прекалено дълго работно време и натовареност, липсата на достатъчно ред и изясненост в очакванията и изискванията  разногласия и конфликти в работната среда.
Фактори в трудова среда, които оказват влияние за развитие на бърнаут:
-Трудово натоварване;
-Начините на контрол на изпълнението на работата;
-Възнаграждение;
-Очакванията на общността;
-Неясни критерии за успешност на извършваната работа;
-Липса на справедливост;
-Лош психологически климат на работната среда;
-Ценности;
-Липса на възможност за самостоятелно взимане на решения,
-Неопределеност на ролята и функционалните задължения,
-Работно напрежение,
-Междуличностни конфликти,
-Липса на нужната подготовка за осъществяване на професионалните задължения,
-Недостатъчно ресурси.

Личностните фактори, които оказват влияние за развитие на бърнаут:
-Определени личностни характеристики – неустойчивост, склонност към завишени очаквания към себе си и към другите, неумение и нежелание за делегиране на задачи, небалансираност във взаимоотоношенията на даване и получаване, повишена тревожност, идеализъм, свръхентусиазъм и свръхамбиции, високи очаквания, нереалистична преценка, стил на приемане и справяне с проблемите, локализация на контрола, емоционална лабилност.
-Нагласи и представи за особеностите на професионалната дейност и нейната успешност;
-Липса на ресурси за справяне с работата.
-Липса на ефективни модели за комуникация и общуване;

Ролевите конфликти, които оказват влияние за развитието на бърнаут биват два вида:
-Конфликти в работната среда – появяват, когато професионалиста не е наясно с  очакванията от неговата дейност. Това води до несигурност в дейността му и в поведението му, породена от липсата на критерии, правила за извършване и оценка на дейността. Появяват се и когато специалиста не притежава нужната квалификация и компетентности за извършване на определената дейност. Това води до объркване, стрес, натоварване и изтощение.
-Конфликт между семейни и професионални роли

Синдромът на прегаряне има три характерни аспекта:
-Емоционално изтощение – чувството на емоционална умора и опустошение, предизвикани от упражняваната дейност. Емоционалното изтощение, апатията и депресията се натрупват и водят до психосоматични страдания – гастрит, хронична умора, повишено кръвно и др. Емоционалното изтощение се арактеризира с липса на енергия, хронична умора, често главоболие, напрежение в мускулите, болки в гърба, безсъние, депресия чувство на безнадежност и безпомощност, напрегнатост, повишена конфликтност, чести негативни и афективни реакции. При него се наблюдава наличие на прояви на умствено изтощение и изчерпване, ниска оценка на себереализацията, незадоволеност от работата, която постепенно се прехвърля в междуличностните взаимоотношения и на живота, като цяло. Сред симптомите са: нежелание и липса на интерес към работата, преумора при изпълнение на обичайните задължения, чувство за отчуждение, преобладаване на отрицателни емоции, раздразнителност и нетърпимост към околните, трудно съсредоточаване, чести боледувания, без видими причини. Емоционалното изтощение повишава вероятността от сърдечно–съдови заболявания, води до по-висок риск за възникване на захарен диабет от втори тип.
-Деперсонализация и дехуманизация – при персонализацията индивидът търси смисъл и значение на собствения си живот, контролира ситуациите и това, което му се случва. Персонализацията е свързана с ценностната система и социализацията, с вътрешните и външните граници на индивида и развитието на позитивно чувство на принадлежност и идентичност. При деперсонализацията всичко придобива негативни измерения, индивидът изпада в състояния на отчуждение и безсилие, както и в обезсмисляне и отчужденост от ценностите, липса на вяра в себе си, разрушаване на идеали и липса на увереност за реализация. В социалната сфера деперсонализацията се появява като безчувствено и нехуманно отношение към хората, зависещи от дейността на професионалиста. В училищната среда деперсонализацията може да се прояви в убеждението на учителя, че единствено учениците са виновни за затрудненията в ученето /тяхната безотговорност, мързел, липса на интерес и т.н./. Това отношение може да не е проявено външно в началото, но постепенно вътрешното раздразнение нараства и с времето се изявява все повече и води до конфликти.
-Негативно себевъзприемане или тенденция за отрицателна самооценка – постепенно вследствие на професионалното прегаряне у специалиста възниква усещане и чувство за некомпетентност в професионалната сфера, за провал в работата и несправяне с нея. В тези ситуации се акцентира върху личните неуспехи, а не върху постигнатото.
Професионалното прегаряне води към изтощение на енергийно личностните ресурси на човека и възниква в резултата на вътрешното натрупване на отрицателни, негативни емоции, без съответното вентилиране /освобождаване/ от тях.        Американската психологическа асоциация описва четири стадия в развитието на този синдром. По техни наблюдения често тези стадии преминават бързо един в друг и “жертвата” на професионалното прегаряне рядко осъзнава своя проблем своевременно и на ранен етап от развитието.

Стадии в развитието на синдрома на бърнаут:
1. Стадий на “медения месец” – по време на тази фаза, индивидът е значително удовлетворен от своята работа. Големите надежди и очаквания към работата, към творческата свобода на работното място и възможностите за реализация създават у него много високи очаквания. Ако условията на високите очаквания липсват, синдромът се развива изключително рядко, защото още в самото начало в работата не се влагат много и изключително големи надежди и много енергия. Много големите очаквания водят винаги до огромни разочарования.
2. Стадий на пробуждането /стагнация/ – в тази фаза, засегнатия започва да разбира, че неговите високи очаквания и надежди по отношение на професията, реализацията и възможностите за развитие в тази професия  не са такива, каквото са били в неговите представи. В резултат на това откритие някои започват   да работят по-интензивно и по-продължително, други са обхванати от отчаянието и апатията, но все още изпълняват съвестно задълженията си. Дистресът се увеличава и в следствие на това се появява умората, гневът, неудовлетвореността. Жертвите на бърнаут стават вяли, уморени, фрустрирани, губят увереност в силите и в професионалните си възможности.
3. Стадий на загуба на работния тонус /хронична умора/ – през този период повишеният интерес към работата постепенно отстъпва и се заменя с постоянно раздразнение и чувство на умора. Много често се изменят ритъма на хранене и сън. Страдащите от синдрома често намират странични теми за занимание, за да компенсират стреса, на който са подложени.  Проявяват се и първите физически признаци – безсъние, чести заболявания, промяна в апетита и теглото. Нерядко се увеличава консумацията на алкохол, медикаменти, наркотици, развива се повишена страст към пазаруване. Губи се интересът към работата и се снижава продуктивността на труда, едновременно с това се увеличава раздразнителността, агресията или апатията към работата, проявява се цинизма и критичността по отношение на хората, с които се работи, колегите и  работодателя. Често към края на този стадии се развиват хронични заболявания, които още повече намаляват работоспособността и засилват негативното отношение към работата.
4. Стадий на пълно “изгаряне” – между първата и тази, последна фаза на протичане, могат да преминат години /средно 3-4 години/, но понякога са достатъчни и само няколко месеца. Основният симптом в тази фаза е чувството на отчаяние. Страдащият се чувства “изцеден” и единственият изход, който вижда е напускането на работа, като в същото време не желае и не може да избяга от отговорността за нея. Проблемите в този стадии придобиват остра форма и вече реалността за физическото и психическото здраве на човека е много сериозна. като последици от бърнаута могат да са  мозъчните инсулти, нервно-психично изтощение, суицидни мисли.  По-голяма част от страдащите се смятат за виновни за случилото се и вследствие на отчаянието не виждат изход от ситуацията.

СТРАТЕГИИ ЗА СПРАВЯНЕ
Основно стратегиите за справяне с професионалното прегаряне могат да бъдат:
-Промяна на условията на труд смяна на работното място
-Личностова промяна чрез повишаване на личния капацитет
И в двата случая са  необходими:
-Балансиране между работа и почивка.
-Професионална психологическа помощ за облекчаване на напрежението.
-Терапия за промяна и преоценка на приоритетите и усвояване на начини и техники за релаксация.
-Тренинги за справяне със стреса и бърнаута.

* Статията е част от книгата  на Камелия  Мирчева “Психологическо консултиране”, второ преработено и допълнено издание 2013 Изд. Арт клуб „Херос”Стара Загора

[1] Хърбърт  Фройденбергер е роден е на 26 ноември 1927 г. Във Франфурт на Майн, Германия. Починал на 72 годишна възраст на на 29 ноември 1999 г. Ню Йорк. Той е един от първите, които описват бърнаута и симптомите на професионалното изтощение. Прави мащабни изследвания по проблема и през 1980 г. ги описва в книга.

[2] Пайнс Э., Маслач К. Практикум по социальной психологии. — СПб.: Питер, 2000.

[3] Пайнс Э., Маслач К. Практикум по социальной психологии. — СПб.: Питер, 2000.

Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!

by