Терминът burn-out или прегаряне/изгаряне/изчерпване е въведен от американския психиатър H. J. Freudenberger през 1974г. като характеристика на психичното състояние на здрави хора, осъществяващи интензивен контакт с клиенти (пациенти) в емоционално напрегната трудова атмосфера.
Самото име на синдрома описва начина, по който се чувства човек по отношение на професионалната си дейност. Burn-out не е реакция на скука, загуба на творчески потенциал или просто демотивация – това е сериозен проблем, причинен от множество фактори (личностови, ситуативни и др.)
Има различни определения за синдрома като например:
- Изчерпване на енергията при професионалистите в сферата на социалните дейности, когато те се чувстват претоварени от проблемите на другите хора.
- Емоционално и физическо изтощение, включващо отрицателна самооценка, отрицателно отношение към работата, загуба на разбиране и съчувствие по отношение на клиенти/пациенти.
- Синдром на физическо, умствено и емоционално изтощение при професионалисти, работещи в социалната сфера.
Burn-out се появява не само когато сме претоварени с болката, отрицателните емоции и нуждите на клиентите си, но и когато организацията, в която работим, не се управлява добре! Липсата на професионално развитие и израстване, нетърпимостта към начина на управление на шефовете, несъответствието между стила на работа и мислене на служителя и останалите хора в организацията – всички тези фактори могат силно да допринесат за развитието на синдрома.
Симптомите на прегаряне са множество и често се бъркат с физически заболявания. Разликата се състои в това, че при burn-out те са обвързани главно с професионалната дейност и произтичат от нея.
Физически симптоми – хронична умора, усещане за изтощение през целия ден, повишено кръвно налягане, проблеми със съня, промени в теглото, главоболие, мускулно напрежение, стомашни проблеми, чести настинки и грипове, психосоматични заболявания.
Психологически симптоми – раздразнителност и гняв, трудна концентрация, съпротива към промени, загуба на интерес към работата, липса на ентусиазъм и енергия, апатия, загуба на увереността в себе си, чувство за неадекватност и безпомощност, чувство за вина (основно към пациенти/клиенти, на които не може да се помогне), безпокойство, потиснатост, честа смяна на настроенията, негативизъм, тревожност, депресивност, чувство за натиск и невъзможност да се оплачете. Основен тук е симптомът на деперсонализация – индивидът не намира смисъл и значение в работата си, не се самоопределя по отношение на нея, вече не вярва в приноса си към общата цел (например – лекуването на зависимите от наркотични вещества, помагането на хора без образование да си намерят работа и т.н. в зависимост от професионалната сфера), не се цени повече, не вярва в себе си и в своето бъдеще. Друга важна характеристика на burn-out е отрицателната самооценка на индивида – чувството за малоценност, некомпетентност и безполезност по отношение на работата.
Поведенчески симптоми – емоционални избухвания, раздразнителност, изолиране, избягване на разговори с колеги, отдръпване от семейството и приятелите, пренебрежение към задълженията, загуба на точността и прецизността, отлагане на срещи и разговори с клиенти, загуба на отношение към клиентите/пациентите, стереотипно и/или цинично поведение към клиентите (контактите с тях стават формални и безлични), съпротива към ходенето на работа, употреба на психоактивни вещества (най-вече цигари и алкохол).
Конкретни ситуации на работното място като например свръхнатоварване, недостатъчно време и ресурси, междуличностни конфликти, ролева неопределеност предизвикват синдрома по-често, отколкото си мислим. Има обаче и личностови фактори, които трябва да се вземат предвид – перфекционизъм, идеализъм, неумение за поставяне на граници в общуването, саможертване, работохолизъм, прекалена тревожност, ригидност, неувереност, импулсивност, авторитарност и др.
Въпреки че синдромът е най-разпространен сред специалистите от помагащите професии (лекари, мед. сестри, психолози, психотерапевти, психиатри, социални работници и др.) напълно възможно е да се среща и при други професии, свързани с чести и интензивни контакти с хора – мениджъри и директори на различни организации, търговски представители, собственици на частен бизнес и др.
Имайте предвид, че синдромът на прегарянето се лекува, но това изисква много повече усилия от взимането на отпуск или напускането на работа! Доста неща в живота на човека, засегнат от burn-out, трябва да се променят, за да се постигне дълготраен ефект и мотивацията за работа да се завърне. Ако смятате, че не можете да се справите сами с „прегарянето“, обърнете се към психолог. Той ще ви помогне да откриете нови пътища към удовлетвореността в работата.