„Д-р Емото е направил интересен експеримент. Той поставя ориз в 3 чаши и ги полива с вода. След това в продължение на месец им говори. На първата ѝ казва „Благодаря“, на втората – „Ти си идиот“, а третата игнорира напълно. След един месец „Благодарният“ ориз започва да ферментира, отделяйки силна, приятна миризма. Оризът във втората чаша станал черен. А оризът, който е бил игнориран, започнал да гние. Д-р Емото смята, че този експеримент ни дава важен урок за взаимоотношенията ни …“
Какво отношение има експериментът към темата Прошка?
Ето какво…
Да представим себе си на мястото на чашата, на която всеки ден се е казвало „Благодаря“
Какво чуваме?
„Благодаря ти!“, „Благодарен съм ти!“, „Благодарности!“….
Какво чувстваме?
Вероятно светлина, умиротворение, радост, удовлетворение, усещане – „давам/излъчвам, намерено или не, нещо добро, човекът си го взима“, „Той се чувства добре – Аз се чувствам добре“. Посланието на говорещия е:
„Аз съм добър, ти си добър“.
А сега да експериментираме и ние.
Да заменим думата „Благодаря!“ с „Прощавам ти!“
Какво чуваме, какво чувстваме?
-„Простен си!“, „Прощавам ти!“ …..
И странна работа… С хубавите (уж) думи в душата ни сякаш се промъква някаква горчивина:
– „Прощават ми…“, „Какво ли? Защо ли?“, „Явно някъде съм сбъркал“, „Вероятно, в нещо съм лош“, „Нещо не съм ОК“, „Не постъпвам/изглеждам/изразявам/чувствам/съществувам така, че този отсреща да бъде задоволен…“ , „Но той ми прощава“.
Как ще охарактеризираме посланието в този случай?
„Аз (прощаващият) съм добър, ти (простения) не си добър“.
Какво излиза? Че великодушното и красивото „Прощавам ти!“, всъщност като подтекст носи смисъла „Ти не си ОК“, което дали не се доближава в голяма степен до енергетиката на посланието, адресирано към втората чаша от експеримента на д-р Емото?
Някои казват: „Даването на прошка е милост към себе си“. Според мен, за никаква милост към себе си не може да става и дума. Човекът се опитва да изглежда милостив и дава максимума за изглеждането. Но нито дарява, нито получава някаква реална милост, а само създава видимост за такава. Че как ще я дари с посланието „Ти не си ОК“?
В такъв случай какво правим на християнския празник Прошка? Казваме на всички „Прощавам ти!“, „Простени сте!“, реално само хранейки потребността си от превъзходство, без да правим нещо наистина добро.
Скоро се впечатлих от една интересна и смислена забележка – “В църквата не ни казват „прощавам ти!“, на изповедта ни отвръщат с „Господ да ти прощава!““. Господ, а не човек (даже и свещенослужител)! Защо ли? Какво толкова има в прощаването, че да остане във волята на Всевишния, а не в ръцете на човека? Може би нещо от поемането на чужда отговорност, всезнание (знам мотивите и подбудите на постъпките ти, цената им), нещо от спасителство и всемогъщество, нещо от усещането „аз съм по-горе“?
А може би, само Всевишният е по-горе?
Как мислите?
(Прощавам ти, че носиш този черен цвят, който толкова мразя и който всеки път ми разваля настроението! Без да се питам, какво те кара да го носиш, „какво стои под повърхността?“ Без да ти давам свободата да бъдеш такъв, какъвто си, с твоите избори, с твоите причини на твоите следствия. Без да си давам сметка, че мразенето на черното може да е моя собствен проблем.
Без да виждам, че „ти в черното“ имаш удивителни човешки качества… Прощавам ти това „черно“! Вместо да съм ти благодарен за лъчезарната усмивка, да кажем, с която ме посрещаш всеки ден.)
„Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самопознание.“ К.Юнг
Не към даването на прошка!
Вероятно, именно самопознанието ни води към тази интрапсихична прошка, която се явява нещо като вътрешен мир със себе си, съответно и мир с околните („аз съм човек – ти си човек, нищо човешко не ни е чуждо“). Тя е състояние, върхът на осмислянето на личните процеси. И тя не се нуждае от даване.
С Благодарността е много по-различно. Мисля, че у Менис Юсри навреме съм прочела идеята, че Благодарността е като издишване – без да издишаш не можеш да поемеш следваща глътка въздух. Тя е животворяща и за благодарният, и за благодареният. Тя е свързана със способността да видиш в отсрещнатия нещо хубаво: полезно, идейно, смислено, хранещо било сетивата, чувствата ти, било познавателната ти потребност. Ти хем взимаш, хем даваш. Успяваш хем да възприемеш нещо ценно, хем да транслираш живителното – „ти си добър“.
БЛАГОДАРЯ , тоест ДАРЯВАМ БЛАГО!
Имате съмнения относно идеята ми?
Пробвайте да направите горният експеримент с хората около себе си! Попитайте какво чуват и чувстват, като им изразявате благодарност, а после същото като им давате прошка (особено без да са ви молили за такава). Помолете ги да го направят и с вас. Бъдете честни във вчувстването си. Докоснете се до своята сърцевина, без да мислите за това, дали ще бъде приета или не от отсрещнатия.
Аз вече пробвах. И ви споделям своето откритие.
БЛАГО ДАРЯ!
редакция: Галя Йоргова
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
