Неслучайно възникват неясноти по този въпрос – изброените професии имат много общо помежду си:
-Осигуряване на достатъчно време, защитено пространство, конфиденциалност и липса на морално осъждане.
-Интерес към всички аспекти от личността и функционирането, а не само към отделен симптом.
-Разбиране за влиянието на психиката върху телесното здраве.
-Уважение към пациента; приемането му като говорещ субект, който участва равностойно в своето лечение, а не като обект на изследвания и манипулации.
Основни разлики:
–Психиатърът е лекар, само той може да предписва (и спира) медикаменти. От друга страна, специалността по психиатрия сама по себе си не е достатъчна за практикуване на психотерапия – необходимо е допълнително формиране.
-Не всеки психолог е клиничен психолог, има и други възможни специализации – спортен психолог, училищен психолог, бизнес психолог и т.н.
–Клиничният психолог е обучен да работи с телесно и психично болни хора, да провежда диагностика с помощта на психологични тестове, да прилага определен психотерапевтичен метод, в зависимост от формирането си.
–Психотерапевтът е обикновено психолог или психиатър (понякога и с друга специалност), който има допълнително формиране с три основни компонента: (1) лична терапия;
(2) теоретично обучение; (3) работа под супервизия. Не всеки психотерапевт е психоаналитик.
–Психоаналитик е човекът, който се е осмелил да изследва собственото си несъзнавано и да преоткрие „на собствен гръб“ теорията на Зигмунд Фройд. Той ще поиска от Вас да казвате всичко, което Ви дойде на ум, да не премълчавате нищо от съображения, че не е важно, не е удобно или не е свързано с темата.
Източник: www.bozhkova.dir.bg
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
