Психологическа травма е всяко събитие, което е възприето като вредно или заплашително и има дълготраен негативен ефект върху благосъстоянието ни. Всеки от нас има преживявания, които са обезпокоителни или нараняващи. Има обаче моменти, когато тези преживявания са повече от просто разстройващи и евентуално вредни. Има разлика между събитията, които са временно обезпокоителни и тези, които са травмиращи. Според официална статистика около 60% от мъжете и 50% от жените преживяват травмиращо събитие в даден момент от живота си.Това може да се случи чрез много източници като: значими загуби, злоупотреби, войни, престъпления, природни бедствия, дискриминация и много други. Тези преживявания често причиняват физически и емоционални реакции, които могат да продължат години след събитието. Ефектите от травмата могат да повлияят на емоциите, настроението, взаимоотношенията, работата, здравето и цялостната визия за живота на човека. Хората преживяват събитията по различен начин. Това, което може да е емоционално травмиращо за един човек, за друг може да не е. Това зависи много от ранния опит, от възпитанието и вярванията, от психическата устойчивост. След преживяване на травматично събитие е нормално да се чувствaме уплашени и да реагираме в отговор на страх, предизвикан от системата на мозъка „бягство, борба или замръзване“. Може да забележим, че сме по-напрегнати от преди, или да избягваме определени места или хора, които да ни напомнят за травматичното събитие. Може да ни е трудно за заспиваме или да ни е трудно да се концентрираме върху ежедневните си задачи. В повечето случаи реакциите и симптомите на страх се разсейват след кратък период от време. Но има случаи, в които продължаваме да изпитваме тези симптоми до степен, че това засяга ежедневното ни функциониране.Тогава може да се говори за посттравматично стресово разстройство (ПТСР).
Посттравматичното стресово разстройство по своята същност е екстремна реакция на травма, която може да промени начина, по който човек мисли, чувства и се държи, и причинява значителен дистрес или влияе върху способността му да функционира.
Най-честите събития, водещи до развитието на ПТСР, включват:
- Физическа злоупотреба в детска възраст
- Сексуално насилие
- Физическо нападение
- Нападение с оръжие
- Злополука
- Природно бедствие
- Животозастрашаваща медицинска диагноза
- Внезапна загуба на близък човек
Защо някои хора развиват ПТСР, а други не?
Някои фактори, които могат да повлияят на развитието на ПТСР включват:
- Чувство на ужас, безпомощност и крайна степен на страх след травмиращо събитие
- Липса на подкрепа от близките след събитието
- Наличие на допълнителен стрес след събитието
- Ако има вече същестсвуващо психично разклатено здраве като депресия или тревожност
- Личностни черти като: гранични, антисоциални, зависими и параноидни. Хора с тези характеристики по принцип са по-емоционално реактивни и възбудими в стресови ситуации и им е нужно повече време да се възстановят от отрицателните преживявания. При тях обикновено има предишни травматични преживявания, които се активират заедно с настоящото и това е причината събитието да се възприема като особено травматично.
Докато преживяваме нови неща през живота си, мозъкът ни преценява дали ситуацията е стресираща или опасна, или не е. Ако мозъкът възприеме нещо като животозастрашаващо, той активира незабавен отговор за спешност, като активира тялото. Този отговор, наречен „бий се или бягай“, поставя тялото в повишено състояние на бдителност и освобождава хормоните адреналин и норепинефрин. „Бий се или бягай“ увеличава шанса за оцеляване, като премества фокуса и усилията на тялото към овладяване на стресиращата ситуация. Тялото реагира на стреса с редица промени във функционирането на органите като: разширени зеници, освобождаване на кортизол в мозъка, намаляване на слюнката, надбъбречната жлеза секретира епинефрин и норепинефрин, повишен кръвопоток в белите дробове, увеличена сърдечна честота и увеличен приток на кръв, черния дроб увеличава отделянето на глюкоза, храносмлането се забавя или спира, възпрепядствано уриниране, увеличава се произодството на пот, треперене на ръцете и краката. Когато опасността премине, мозъкът спира стресовите отговори и функциите се връщат към нормалното си състояние.
Какво става, когато нещата се объркат?
Понякога, когато преживеем нещо, което е изключително плашещо или хронично стресиращо, мозъкът надценява опасността и системите за стрес не работят правилно. Вместо да се нормализра с времето, тялото остава в състояние на повишена бдителност и продължава да освобождава стресови хормони – тялото остава замръзнало в травматичното събитие. Когато това се случи, различни области от мозъка започват да реагират погрешно, интерпретирайки света и ситуациите по погрешен начин и карайки тялото да отделя неправилни вещества. При ПТСР мозъчните структури и невротрансмитерите, които управляват отговора на страх и стрес, реагират по погрешен начин. Ето как:
|
Нормално функциониране |
Пост-травматично стресово разстройство |
|
| Амигдала | Включва режим „бий се или бягай“ в отговор на опасност | Включва „бий се или бягай“ в отговор на спомени или мисли за опасност |
| Хипокампус | Пренася и съхранява информация в спомени | Съхранява спомени неправилно и влияе на припомнянето |
| Префронтален кортекс | Комплексно мислене, взимане на решения и подходящо поведение | Дисфункционални мисловни процеси и взимане на решения; неподходящи отговори на ситуации |
| Ос хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза (HPA) | Освобождава хормони като кортизол, за да помогне на овладяването и да насочи усилия към стресора | Свръхактивна, което води до дисбаланс в нивата на хормоните и увеличава стреса и тревожността |
Симптомите на ПТСР могат да бъдат разделени на четири основни вида:
- Повторно преживяване на травмата– повтарящи се спомени (флашбекс), кошмари и припомняне на травмиращото преживяване
- Симптоми на избягване– избягване на мисли, чувства, предмети, хора или места, които са свързани с травмата.
- Отрицателни мисли и емоции– Негативни промени в мисленето и настроението:
- Проблем при запомнянето на основните характеристики на травматичното събитие
- Отрицателни мисли за себе си или за света
- Изкривени чувства като вина, гняв или срам
- Загуба на интерес към забавни дейности
- Чувство на безпомощност за бъдещето
- Трудности при поддържането на близки взаимоотношения
- Чувство на емоционално вцепенение
- Негативни промени в мисленето и настроението могат да започнат или да се влошат след травматичното събитие. Тези симптоми могат да накарат човека да се чувства отчужден или дистанциран от приятелите си, семейството си или обичайната си среда.
- Промени във възбудата или емоционалните реакции – раздразнителност, безспокойство, безрасъдно поведение, нарушения на съня и затруднена концентрация.
Симптомите на ПТСР са различни при различните хора. Времето на поява на симптомите може също да е различно – повечето хора с ПТСР получават симптоми веднага след травматичното събитие, но при други може да има забавяне с месеци или дори години преди появата на симптомите.
Дали децата реагират по различен начин от възрастните?
Децата и тийнейджърите могат да имат екстремни реакции към травма, но симптомите им може да не са същите като при възрастните. При много малки деца (на възраст под 6 години) тези симптоми могат да включват:
- Напикаване в леглото, след като вече имат изградени хигиенни навици
- Детето спира да говори
- Разиграване на травмиращото събитие по време на играНеобичайно прилепване към родител или друг възрастен
По-големите деца и тийнейджъри са по-склонни да показват симптоми, подобни на тези при емоционална травма, наблюдавани при възрастни. Те могат също така да развият разрушително, неуважително или саморазрушително поведение. По-големите деца и тийнейджъри могат да се чувстват виновни, че не са предотвратили последиците от събитието.
Някои деца нямат късмета да израстнат в любящи и функционални семейства. Те биват жертви на неглижиране, психологическо, физическо или сексуално насилие от незрелите си родители. Това може да окаже негативно въздействие върху тяхната самооценка и респективно – върху целият им живот след това.
Най-тежката форма на ПТСР е Комплексното ПТСР. То се развива в отговор на продължително, повтарящо се преживяване на междуличностна травма в контекст, в който човекът се чувства в безисходица.. Може да е свързано с повтарящо се сексуално, психологическо и физическо насилие или пренебрегване, хронично насилие от интимен партньор, жертви на отвличания, военопленници и други обстоятелства, които включват продължително чувство на ужас, безполезност, безпомощност и деформация на идентичността и себевъзприемането.
Възможно ли е да се предотврати посттравматично стресово разстройство?
Травматичните събития може да не е възможно да бъдат предвидени и могат да се случат на всекиго по всяко време, така че фокусът би следвало да бъде върху ранна интервенция, а не върху превенция. След като се случи травматично събитие, е важно да се прецени степента на въздействие и да се приложи психотерапия възможно най-бързо. Може да не ви се струва възможно, но с подходящата психотерапия, само след няколко сеии симптомите може да изчезнат и травматичното събитие да се възприема като далечно и не толкова болезнено.
Лечение при ПТСР
В практиката си ежедневно работя с хора, претърпели психологическа травма. Сега, повече от всякога психотерапията разполага с методи за преодоляване на травматични спомени. Опитът ми като терапевт показва, че най-ефективната терапия при посттравматично стресово разстройство е комбинация от EMDR терапия, когнитивно–поведенческа терапия и хипноза. Когато травмата се е случила в детството, прилагам регресивна терапия. Чрез EMDR терапията травматичното събитие се преживява отново и се постига десензитизация към него (споменът за събитието остава, но без негативните емоции на страх, вина, срам и т.н.). След EMDR терапията събитието вече не се възприема за травматично, а като всеки друг спомен от житейския път. Когнитивно-поведенческата терапия работи за позитвната промяна на негативните мисли, убеждения и страхове, свързани с травматичното събитие и проявяващи се в настоящето и като очакване за бъдещето. Регресивната терапия възстановява в детайли травмиращия спомен и чрез повторното му преживяване се изчистват и преодоляват негативните емоции, вярвания и нагласи. Регресията има способността да изважда на повърхността дори напълно забравени и изтласкани от съзнанието травматични спомени, използвайки единствено емоцията и телесното усещане. Чрез хипнозата се постига увереност и смелост в ежедневието; позитивна нагласа за бъдещето; увереност в постигането на житейските цели – един живот без страх и зависимост от миналото.
В някои случаи, при определени обстоятелства се налага да се включи и медикаментозна терапия – най-често антидепресанти, успокоителни и приспивателни.
Понякога не е достатъчно да споделиш с приятел какво ти се е случило. Понякога алкохола или потъването в работа не могат да помогнат. Понякога се налага професионална помощ, и в това няма нищо неуместно. Психичното здраве е част от цялостното ни здраве и колкото по-добре се грижим за него, толкова по-щастливи ще бъдем.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
