Дискриминация –
(от лат. discriminatio – „правене на разлика“) към или спрямо даден индивид или група е третирането или възприемането му на базата на класа, категория, раса, етнос, религиозна принадлежност, сексуална ориентация, биологичен вид или нещо друго вместо спрямо неговите лични качества;
>Психологически игри :
„ Поредица от допълващи се скрити транзакции, които се развиват до определен, предвидим изход. „
Ерик Бърн, „Игрите, които хората играят”
Чрез транзакционния анализ Бърн прави опит да анализира конфликтите между хората като поредица от предвидими действия, подобно на детските игри, в които всеки играе своята роля.
>Целта на игрите : Играем, за да направим другият предвидим, тоест по-малко различен, по-познат и съответен на нас.
В действителност играем, за да останем свързани с другите на всяка цена.
Начинът, по който достигаме до другия в отношенията си е показателен за това как функционираме.
Коя е основната ценност, която хората търсят един от друг?
Да бъдат обичани, да бъдат ценени, да бъдат обгрижвани емоционално, ментално,физически; да споделят и подарят части от себе си, да срещнат разбиране и подкрепа, да намерят пристан на своята болка и самота….
Как обаче да достигнем до тази жадувана любов? Как да я извадим от другия? Как да го накараме да ни обича така както желаем?
Както и да погледнем света и всички негови аспекти, всичко, което се случва или липсва произтича от нуждата от любов.
Много от вас биха го оспорили. Вероятно по същата причина, по която са заровили дълбоко в себе си нуждата от обич.
Когато не си обичан, когато не чувстваш себе си ценен и когато нуждата ти от обич не са били посрещани изначално се научаваш да спреш да търсиш. Правиш всичко друго, за да забравиш основното, което ти трябва.
Защото всеки стремеж, всяко действие, всяка активност е тръгнала от някаква вътрешна потребност. И тази потребност прикрива в голяма степен истинските ни мотиви. А обикновено мотивацията, която движи човека е да остойности сам себе си, да докаже и покаже своята значимост в света, в средата, сред обкръжението си.
Целта на остойностяването винаги е да демонстрира на другите какво заслужава той самия.
Почит, признание, заслуги, титли или материални облаги. И всички те са сърaзмерни на онова, което той представлява в собствените си представи.
Кой и как определя неговата стойност?
Нашето определяне като ценност и място се формира още от момента на собствената ни поява на света. Как едно дете се появява още от мига на неговото зачатие е определящо за последващото му развитие като възрастен. Детето разбира своята ценност в момента, в който заяви нуждата си от любов и съответно онова, което получи му дава отговора. Когато то я получава, възрастния който ще порасне живее с идеята, че когато поиска, ще му бъде дадена. Ако не, ще я потърси другаде и това няма да наруши вътрешния му мир. Когато не я получи, в детето се случва едно вътрешно оттегляне от тази нужда – впоследствие реакциите му спрямо нея ще са – „Аз не заслужавам” или „Аз искам това от теб и ще го получа по други, странични начини”.
Така възникват всъщност психологическите игри – когато не сме интегрирали изначално в себе си вярването, че заслужаваме любов, а за да я вземем е нужен рекет.
Защо „играем”?
Играем, за да получим любов същевременно избягвайки интимността.
Играем, за да станем видими за другия, за да получим внимание, валидация, признание, любов.
Правим го, дори, когато отсреща ни отвръщат с негативни реакции, гняв и агресивност. Понякога те са търсени само, за да извадят реакция от другия, независимо каква. Разбираме, че това е по-добре, отколкото да сме незабележими и отхвърлени.
В действителност играем, за да останем свързани с другите на всяка цена.
Всеки един от нас се бори за любов.
Но средствата на всеки да стигне до нея са различни. Многобройни.
За да бъде прегърнато, погалено, успокоено, нахранено и успокоено, детето плаче. Крещи.
За да я получи един мъж е готов да убие. Да унищожи себе си или дори обекта на тази любов. Парадоксално, но това също е знак, че любовта е безценна.
За да има любов в живота си една жена е готова да се подложи на всякакви интервенции, да превърне себе си в обект, подходящ достатъчно да привлече мъж. И любов.
Независимо какви са начините всеки се стреми към един резултат.
Искам да ме обичат. Искам да дам любовта си. Цялата.
Толкова е просто. Дали?
В действителност фактите говорят, че хората неистово се борят да стигнат до любовта.
Готови са на всякакви жертви, за да я имат. Да манипулират, да лавират, да създават шум, конфликти, драма. Да превръщат себе си в клоуни, жертви и спасители. Да бъдат извисени или скандални.
Важното е какво стои зад маскировката.
Нуждата от любов.
Как изглеждат фините способи да превърнем другия в наш обект на любов?
Психологическите игри са форма на скрита дискриминация спрямо човекът, който се стремим да привлечем и от който желаем да получим любов.
Защо дискриминация и защо скрита?
Дискриминация е защото всяко негово различие, различната интеракция, различното отреагиране, различното интерпретиране, различното му отношение, различният му подход към обичането провокира в нас осъзнато или неоосъзнато желание да искаме да го променим, за да стане той по-познат и по-достъпен за нашите нужди.
Скрито е тъй като много често самите ние не сме стигнали дълбочината, необходима да осъзнаем собствените си мотиви, онези, които стоят зад защитните поведения.
Финото, дискретно дискриминиране обозначава прикрита стратегия да форматираме другия, да му придадем желаната форма, съдържание и предназначение. Конкретно, когато става дума за взаимоотношения то служи на определена цел и тя е да подчини обекта на желание, да извади от него онова отношение, онази страст, копнеж и готовност, която да обслужи интереса на човека, провокирал интеракцията.
За да се случи това обаче въпросният обект е необходимо да бъде убеден в това, че е нужно да се превърне в такъв. Как ? Много често подобно преструктуриране би могло да се случи през желанието и дълбоко заложената у всеки необходимост от любов и привързаност.
Звучи ви манипулативно, прикрито и подло?
Казвате си, че вие никога не бихте постъпили/не сте постъпвали така?
Помислете пак. И си отговорете честно на следните въпроси:
- Колко често заявявате открито желанията си, без предварително да сте ги огледали и представили в приемлива форма>
- Правите ли определени неща, за да получите отношение, внимание, одобрение или реакция>
- Забелязвате ли в себе си склонност да постъпвате различно от действителното си намерение>
- Имате ли склонност да задържате, потискате и скривате определени емоции, за сметка на други – има ли избирателност по отношение на емоциите и поведението ви>
- Как реагирате, когато не получавате нещата, които желаете>
- Колко често открито заявявате реалните си нужди и чувства пред другия>
- Съществува ли у вас склонност да се обиждате, сърдите, мълчите или да обвинявате партньора за онова, което не сте получили във връзката>
- Имате ли субективно усещане, че съществува разминаване между желаното и действително случващото се във връзката>
- Има ли определени ситуации, в които съставяте мислен план за действие спрямо другия, за да получите конкретен резултат, за да предизвикате промяна в поведението или действията му>
- Коригирате ли сами себе си, за да срещнете подобаваща реакция в отсрещния>
- Променяте ли своето поведение и реакция, за да повлияете на настроението, действията и отношението на другия спрямо вас самите >
- Ограничавате ли автентичната си изява като емоции, начин на общуване, споделяне на вярвания, позиция или принципи>
- Опитвате ли се да го убедите/присъедините към своите нагласи, представи и виждания>
- Виждате ли своите представи, убеждения, вярвания и начин на живот като единствените правилни>
- Вярвате ли/убедени ли сте в собствената си правота през по-голямата част от времето>
- Допускате ли чужда/различна гледна точка и давате ли право на другите да бъдат в различието си, без да ги съдите>
Всичко изброено е малка част от т.нар. психологически игри, които голяма част от хората използват несъзнателно в отношенията си. Те са насочени към едно и също, независимо как изглеждат. Те целят да огънат и пречупят другия в социалната, сексуална и др. интеракции и да получат определен резултат.
Да го променят в посока, желана от нас, да го накарат да мимикрира спрямо собствената ни представа за нещата, за любовта и свързването.
Te обаче са и белег на стремеж да се избегнат проявите на уязвимост.
Те обозначават и едно втвърдяване, едно блокиране на естествената нужда да бъдем меки, да се отпускаме, да търсим споделеност, да проявяваме естествените си пориви на емоционално ниво. И най-важното – да оставяме другите свободни да бъдат такива, без да се стремим да ги оформяме според нуждите си.
Начини по които дискриминираме другия в отношенията:
- Като го съдим, обвиняваме и критикуваме;
- Като изискваме от него да бъде друг, т.е някой от собствените ни представи;
- Като претендираме той да оформя поведението, действията, решенията, изборите и позициите му според нашата визия;
- Като натрапваме своята помощ, позиция или стандарти за живот;
- Като манипулираме емоциите, мисленето и възприятията му;
- Като правим осъзнати действия с цел да провокираме определно поведение и реакции;
Как изглежда любовта в очите на всички не е еднозначен отговор. Това зависи от контекста, в който се е случил нашата поява, развитие и израстване. И тъй като контекста за всеки един е различен, той определя и посоката на психологическия контрол и степента на манипулиране до заветните резултати.
Едни виждат любовта като красива жена, лукс и материален просперитет.
Други като приветлива домакиня, куп деца и домашен уют.
Трети като търсят мисия, призвание и свобода.
Въпросът не е как ние виждаме нещата в представите си. А факта, че искаме да ги видим такива в другия. Нашето желание винаги е другият да бъде максимално съответен на нашето виждане за любовта.
Винаги, когато стане дума за взаимоотношения хората поставят фокуса върху това как другият има дава/ или не дава определено отношение, как има объркване от неговата интерпретация, или поведение, когато мислим, че нещата са ясни. Онова, което в действителност най-често е повод за конфликт и неразбирателства е, че не получаваме нещата, по начина, по който смятаме, че трябва. Или не по онзи начин, който ни е познат, на който сме били научени в семейния ни модел.
И тогава влизаме в полето на игрите.
Как изглеждат психологическите игри?
Пример за подобен тип взаимоотношения са отношенията в триъгълника на Карпман :
Там имаме три основни роли: Жертва, Насилник и Спасител;
Те се използват несъзнателно и често се сменят, когато изчерпят своята функция. А именно, когато т.нар.рекет не е постигнал целта си и се изисква да се смени подхода, за се стигне до желания резултат.
В голямата си част взаимоотношенията много по-често са в сферата на психологическите игри, отколкото на плоскост автентично, зряло свързване, чиито основа е любовта.
Ако трябва да ги разграничим в няколко пункта те изглеждат така:
Взаимоотношения, базирани на психологически игри:
- Взаимодействието с другия винаги е движено от скрити мотиви;
- Връзката се крепи на взаимоизгодни схеми – ти какво ще ми дадеш, за да ти върна;
- Обичайно техниките за задържане на партньора във връзката са манипулативни, скрити и целящи да го подчинят на волята на единия;
- Свързващото звено е на дисфункционална база – пример зависимост, болест, вредни навици, токсични поведенчески модели;
- Външен локус на контрола – считаме другия за причина, повод или оправдание да правим определени избора за собствения си живот;
- Вторични ползи от заучена безпомощност, материална, социална изгода от връзката;
Взаимоотношения, базирани на здрава, зряла любов:
- Партньорите взаимно оценяват различията си и уважават правото на избор на другия;
- Съществува атмосфера на приемане, толерантност и споделеност;
- Общуването се случва съобразно индивидуалните особености, нужди, без да бъде ограничена свободната изява на емоции, мисли и желания;
- Общуването е открито, отворено за другия, без скрити транзакции, опити за манипулиране и формиране на мнение;
- Всеки се чувства свободен да избира онова, което е важно за него в личен, служебен и обществен план, без да има стремеж това да бъде санкционирано и коригирано;
- Партньорите поемат пълна отговорност за житейските си избори, както и за необходимостта периодично да растат, както във връзката, така и личностно;
Скритите транзакции, психологическите игри са форма на скрита дискриминация, тъй като целят да елиминират различията на другия под удобното оправдание, че това служи на общи цели, а обикновено то е продиктувано от личен, егоистичен интерес, чиито мотив понякога дори е несъзнаван. Те са и проява на незрялост, неспособност да се поема отговорност и ригидни, устойчиви неработещи модели на общуване.
Автентичното свързване в интимното партньорство е предизвикателство, съдържащо в себе си огромна доза уязвимост. Повечето хора осъзнават това, както и, че това би могло да предизвика сбъдване на дълбоко вкоренените им базисни негативни вярвания, засягайки основните им травми – от предателство, изоставяне, отхвърляне, унижение и несправедливост ( Лиз Бурбо). Това е причината за формиране на защитните поведения, броните, маските като начини за избягване на интимността. Голотата в отношенията е повече от физически акт, то е форма на събличане и откриване на раните пред другия и олицетворява канала на доверие, който ни свързва. Нарича се любов, защото в даването ние разширяваме себе си, приемайки различията, давайки пространство на чуждата уникалност.