Първото, което ми изниква е многообразие. Всъщност мисля, че тази е най-точната дума, изчерпваща всичко – кратка и ясна, но с огромно съдържание.
България носи много и различни образи в себе си. Вероятно всички култури живели по земите ни, всички истории, които са изградили българската, всички влияния и белези оставени във времето ни правят такива, каквито сме.
Когато говорим за портрет асоциацията ми е – черти. Черти, които изграждат контурите и придават характер на образа.
Какви сме ние? Сърцати, избухливи, индивидуалисти, хитри, грижовни, с чувство за хумор, крайни, социално желателни, ревниви, гостоприемни, … Толкова много може да се каже, толкова различни проявления имаме, затова избрах дума, която обединява.
Според мен смисъла на психологическия портрет не е толкова в извеждането и откриването на отделните характеристики, а в това да осъзнаем какъв е резултатът от тях, как влияе това. Вярвам в максимата, че цялото е повече от сумата на неговите части. Затова се вълнувам какво означава да сме толкова богати, разностранни, дори противоречиви.
Съчетанието на различия и цветове, многообразието на палитрата има две страни – положителна и отрицателна.
Ще започна с отрицателната. Многообразието може да бъде хаос, разпиляване, несигурност, вътрешен конфликт. Понякога хората не знаят с какво да се идентифицират! Питат се кои сме ние? Юнаци или роби? Горди и достойни или „неразумни юроди“? Славяни или прабългари? Най-трудно е да се справим с граничните състояния/в психологията това е добре известно на колегите/, а народопсихологията ни до голяма степен е нещо такова – гранично състояние. Черно и бяло, сила и слабост,борба и смирение, упоритост и инертност? Кое да бъдем, какви сме, всъщност, на кое да вярваме, с кое да се идентифицираме?
Истината е, че сме и двете, но за повечето от нас е трудно да осъзнаят единството на полярностите, да приемат, че можем да сме и едното и другото, че човекът носи в себе си светлината и мрака едновременно. Много високо ниво на осъзнатост е необходимо, за да балансираме крайностите в нас.
Многообразието разклаща идентичността, а ако няма идентичност, няма и принадлежност, свързаност. За да се свържа истински, дълбоко, отдадено, трябва да знам кой съм – в противен случай ще се страхувам, че мога да загубя границите си и облика си, сливайки се с другия. Може би поради тази причина толкова трудно се обединяваме и работим в екип.
Народът е казал “Много баби – хилаво дете“ – разкъсваме се между различни концепции, ценности, идеи и това ни прави слаби и уязвими, на моменти. Объркания човек няма посока, той се лута и трудно върви напред. За да знам накъде вървя, трябва да знам от къде идвам и къде съм в момента, трябва да имам идентичност. Камъкът си тежи на мястото. Темата е много обширна, но мисля, че това е един от най-големите ни недостатъци – разпиляването, липсата на идентичност. Прави ни неуверени, вечно колебаещи се, трудно взимащи решения и съответно блокиращи опита, който е най-големия източник на развитието и прогреса.
А сега за положителната страна на многообразието. Българинът е колоритен, внасящ виталност и усещане за движение, именно заради многото си и различни цветове.
Гъвкав, което го прави адаптивен и справящ се с атаките на средата и устояващ на промените. Изобретателен и търсещ, затова имаме толкова много успехи в най-различни сфери.
Оцеляващ – в хубавия и жизнеутвърждаващ смисъл на думата. Волен и свободолюбив.
Толерантен и възприемчив към различията, широко скроен, с полет във въображението, творчески ориентиран. Българинът е творец, каквото и да е призванието му.
Най-ценното е огромното сърце, с което сме дарени като нация, ние можем да обичаме истински, дълбоко, всеобхватно. Когато следва сърцето си народът ни постига чудеса – заедно и по отделно.
Многообразието в нас е прекрасна основа, свържем ли различните образи, подадат ли си ръка един на друг ще владеем силата. Казано ни е още в началото – Съединението прави силата! Имаме различните части, имаме отделните образи – просто трябва да са в единство, а не в противоречие.
Природата на България е многообразие и точно това я прави уникална и толкова красива – защото има всичко, защото обединява различията. Планините не са в конфликт с морето и реките, а си взаимодействат и се захранват взаимно.
Когато душевността ни последва примера на природата ни, може би ще направим нещо голямо – заедно, единни в многообразието си, всеки внасящ своята красота в голямата картина и същевременно, усещайки свързаността си и единението с другите. Това е срещата на свободата и сигурността, такава среща може да роди нещо божествено!
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
