Психологически пост ковид синдром

Психологически пост ковид синдром

Ковид 19 е изпитание както за физическото, така и за психичното здраве на човек. Все по-често след боледуване, освен пораженията на тялото се отключват и поражения в психиката.

При среща с болестта,изправени пред реална опасност за живота и здравето, често хората са изложени на голямо количество стрес, при който тялото минава в режим  „бий се или бягай”. От биологична гледна точка сензорната информация относно външния свят постъпва чрез очите, носа, ушите и кожата. Тези усещания се събират в таламуса – област във вътрешността на лимбичната система, която функционира подобно на „готвач“ в мозъка. Таламусът разбърква цялата постъпваща информация от сетивата ни в напълно хумогенна автобиографична супа – цялостно, кохерентно преживяване на „ето какво се случва с мен“. После усещанията се предават нататък в две посоки- надолу към амигдалата и нагоре към фронталните лобове, където те стигат до съзнателното възприятие. Неврологът Джоузеф Леду нарича пътят до амигдалата „долен път“, който е невероятно бърз, а този до фронталната мозъчна кора- „горен път“, който отнема няколко допълнителни милисекунди насред непоносимото страховито преживяване. Но обработката от страна на таламуса може да се наруши. Гледките, звуците, миризмите и допирът се кодират като изолирани, дисоциирани прагменти и нормалната обработка на спомените се разпада. Времето спира и настоящата опасност се усеща така, сякаш ще продължи вечно.

Основната функция на амигдалата е да идентифицира дали входящата информация е релевантна за оцеляването ни. Тя прави това толкова бързо, с помощта на обратна връзка от хипокампуса – близка структура, която съотнася новата информация към минали преживявания. Ако амигдалата усети заплаха, тя изпраща мигновено съобщение надолу към хипоталамуса и продълговатия мозък, мобилизирайки система на стресови хормони и вегетативната нервна система да организира реакцията на цялото тяло. Тъй като амигдалата обработва информацията, която получава от таламуса, по-бързо от фронталните лобове, тя решава дали постъпващата информация е заплаха за оцеляването ни, още преди да осмислим съзнателно опасността. Сигналите за опасност от амигдалата отключват освобождаването на мощни стресови хормони, включително кортизол и адреналин, които ускоряват пулса, повишават кръвното налягане и дихателната честота, като ни подготвят да се бием или да бягаме. Щом опасността отмине, тялото сравнително бързо се възвръща към нормалното си състояние. Но когато възстановяването е блокирано, тялото усеща необходимост да се защитава, което кара хората да се чувстват тревожни и превъзбудени. Кръвното налягане се запазва високо, пулът е учестен, повишават се нивата на кръвна захар и човек продължава да живее под дистресът, който е преживял по време на Ковид 19.  Като добавим и честото прилагане на кортикостероиди по време на лечението,които повлияват допълнително с още доза кортизол се образува „скрита бомба” с часовников механизъм и е въпрос на време кога, как и какво ще отключи като заболяване, не само в ендокринната система.

Описаните по-горе физиологични промени по време на Ковид, след като останат дълго време след болестта, започват да влияят не само на физическото здраве на човек, но и на психичното и така „отключват” пост ковид синдром. Кортизола, който е един от основните хормони, водещи до дисбаланс на цяла система на човешкото тяло, поддържан във високи нива дълго време има следното отражение :

-Нарушение в познавателните способности

-Повишено кръвно налягане

-Повишена кръвна захар

-Спад в имунната система

-Разпределяне на мастна тъкан, предимно в корема

-Мускулна слабост

-Нарушение на костната плътност

-Раздразнение и промени в настроението

Тялото е еднинна система- психиката влияе на физическото състояние на човек. Боледуването от Ковид 19 е един вид кризисна ситуация, предизвикваща висока доза страх, която след себе си оставя голяма тревожност, проявяваща се с периоди на вътрешно напрежение и фиксиране върху състоянието на тялото. Точно тази тревожност е това, което разболява, защото при нея трудно може да се конкретизира от какво човек е тревожен. Фокусът на тревожността е по-скоро вътрешен, а не външен. Тя е реакция към неидентифицирана опасност, за разлика от страха, където присъства реална опасност.

Тревожността засяга цялото същество на човек- едновременно физиологична, поведенческа и психологична реакция. На физиологично ниво, както по-горе споменах включва телени реакции, като ускорен пулс, повишено кръвно налягане, мускулно напрежение, потене, сухота в устата. На поведенческо ниво пречи на способността на действие и справяне с определени ежедневни дейности.

На психологично ниво тревожността представлява субективно състояние на опасение и безпокойство. Често тревожността може да бъде предизвикана просто от мисълта за определена ситуация. Тя може да приема различни форми и да е с различни нива на интензивност. При тревожност се наблюдават:

-Задух

-Сърцебиене

-Треперене или тресене на тялото

-Потене

-Чувство за задушаване

-Гадене или стомашен дискомфорт

-Скованост

-Световъртеж или нестабилност

-Топли и студени вълни

-Чувство за отдалеченост от тялото или липса на връзка със себе си

-Страх от смърт

-Страх от полудяване или загуба на контрол

Една от най-често наблюдаваните тревожности е паническото разстройство. Характеризира се с внезапни епизоди на остро безпокойство или интензивен страх, които сякаш „идват от нищото”, без явна причина. Силната паника продължава не повече от няколко минути, но понякога може да продължи и над два часа.

В много от случаите паниката възниква спонтанно, неочаквано и без очевидна причина. При развитие на паническо разстройство, човек може да се уплаши много от симптомите и да потърси лекарска помощ, за да установи медицинска причина за това състояние. В последствие може всички изследвания да са в норма.

Ковид 19 несъмнено повишава тревожността и води след себе си куп последствия не само на физическо, но и на психично ниво. Все повече стават случаите в които хората прекарали болестта да се оплакват не само от физически пост ковид симптоми, но и психически. И ето тук трябва да се обърне внимание, че лечението започва винаги отвътре навън, както се казва „здрав дух, здраво тяло”  или както казва Сократ „Не трябва да се лекува само тялото, без да се лекува душата”. Ковид 19 погледнато от позитивна гледна точка, ни кара да погледнем в друга посока- да научим урока, който се опитва да ни даде, а именно, че досега при лечението се пренебрегваше психическото състояние на болния и се гледаше на него само като „тяло без дух”. Идва момента в който, хората трябва да разберат и осмислят, че за да е качествено едно лечение, то трябва да е цялостно и когато лекари и психотерапевти се обединят, то ефекта ще е много по-мощен и силен.

Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!

Facebooktwittergoogle_plusmailby feather