Традиционното схващане за бременността е, че тя е чисто физиологичен и биологичен процес, протичащ независещо от редицата вътрешни и външни психологични дразнителни. Истината е обаче, че това е един изключително деликатен период в живота на всяка една жена, който е особено богат на психологичен материал. Източник на този материал са многобройните промени, които настъпват в живота на бременната през деветте месеца, в които тя се подготвя за срещата с нейното дете. Тези промени са от една страна хормонални, но са и в голяма степен свързани с нейните емоционални преживявания, очаквания, фантазии, дори страхове.
На първо място, независимо дали е планирана тази бременност, дали е очаквана или не, всеки един здравомислещ човек си задава редица въпроси, като: Как всичко това ще промени живота ми?; Какво ще последва от тук нататък?; Как детето ще се отрази на отношенията в семейството?; Ще бъда ли добър родител?
Преди всичко тези въпроси не ви правят изначално лоша майка, нито пък ви има нещо „не съвсем наред”, а тъкмо напротив- те са признак на здрав разум и психично здраве.
В литературата се разглеждат различни нндивидуални стилове на преживяване на бременността. Най-общо обаче тя се разглежда разделена в три периода, съответстващи на трите поредни триместъра.
Обичайно настъпването на бременността е възможно да се приеме по-емоционално, особено ако е била дълго очаквана. Често тези първи мисли, свързани с адаптацията към мисълта „Аз съм бременна” провокират повишаване на тревожността, съпътстваща редицата въпроси, свързани със самата бременност, раждането и произтичащите от него промени.
Във вторият триместър се балансират както емоционалния тонус, така и физическата активност. Това е времето, в което се наблюдават и първите прояви на майчиния инстинкт. Интересен феномен в този период е т.нар гнездене (края на втори, началото на трети триместър), когато жената започва да подготвя „гнездото” за появата на своето малко, създавайки за него едно безопасно, чисто и защитено място.
През последните три месеца от бременността физическата активност най-често рязко намалява, но пък за сметка на това емоционалната такава се повишава, като отново чест гост на бъдещата майка е тревожността, свързана най-вече с очакване на предстоящото раждане и мисълта „А после какво?”.
За разлика от страха, който е свързан с някаква непосредствена заплаха и има защитна функция, тревожността е адресирана към неопределена, по-скоро фантазна опасност и е свързана с очакването на евентуално неблагоприятно развитие на дадена ситуация.
Всички тези чувства, емоции и преживявания неизменно повишават нивата на стреса, и тъкмо за него ще поговорим сега, или по-точно за стреса по време на бременност и как той се отразява на нероденото дете.
Преди всичко бих искала да подчертая, че е погрешно схващането за стреса, като произтичащ само и единствено от негативни преживявания. Той може да бъде предизвикан от всяко едно преживяване, когато то е силно натоварено емоционално, както и продължително във времето. Когато сме подложени на стресово преживяване, в организма ни се задействат първични механизми, свързани с двете най-типични човешки реакции в ситуация на заплаха: Бий се или бягай! Независимо от последващото развитие, тялото реагира по един и същ начин – учестява се дишането, повишават се нивата на кръвната захар, кръвното налягане. Започва отделяне на адреналин, норадреналин, кортизол – кръвта се превръща в един „коктейл на стреса”.
Неизменно едно такова преживяване дава отражение и върху малкия човек, иначе блажено плуващ в утробата на майка си. Много са изследванията, свързани с ефекта на стреса върху плода. Някои от тях го свързват например с по-ниско тегло при раждане, проблеми с паметта, поведенчески проблеми – в последствие такива деца може да са по-депресивни или пък агресивни. Категорично е заключението обаче, че психичното състояние на майката неизменно оказва влияние върху бъдещото дете.
Друг интересен феномен, който си струва да бъде разгледан е майчиния инстинкт и по-точно въпроса до колко биологично е заложен той у нас, или по-скоро е продукт на психиката. Разнообразни и крайни са мненията на учените по този въпрос. Някои от тях твърдят, че привързаността към детето и майчината грижа са част от нас, а други, че такова нещо като майчин инстинкт не съществува. Има обаче някои неоспорими и доказани във времето факти: Привързаността (импринтинг) е приспособителен механизъм, свързан с оцеляването на вида. Тъй като грижата за новороденото е жизнено важна за него, има редица пускови механизми, работещи в полза на нейното изграждане – мирисът на детето, различни визуални или акустични сигнали, тактилната стимулация по време на кърмене. Всички те са част от процеса на свързване и привързване на майката към бебето. Интересен феномен е това, че голяма част от младите родилки споделят, че безпогрешно разпознават кога плаче именно тяхното бебе сред много други в отделението (включително преживяване и от личния ми опит). По-интересното е, че и самото бебе разпознава майка си от първия ден на раждането.
Дали обаче, и как самата бременност се отразява върху формирането на личността на детето в последствие? Оказва се, че именно майчиното отношение е критичен фактор за това. Изследванията сочат, че едно адекватно отношение към бременността, преминала в радостно очакване на бебето е една добра предпоставка за развитието на един емоционално интелигентен и социално компетентен възрастен. Това е така, защото учените днес могат да кажат със сигурност, че пренаталните спомени съществуват и биха могли да бъдат дори припомнени по определени начини.
Не само бременността обаче, но и самото раждане се оказва, че имат отношение към сформирането на личността. Смята се, че с най-малък психологичен риск е раждането по нормален път, на термин. Освен това нормалното вагинално раждане е съпроводено с много и силни сетивни моменти за бебето, които липсват при оперативното раждане например. Последното може да доведе до един „копнеж по всякакъв вид физически контакт” или пък до пълното избягване на такъв при оперативно родените деца. От друга страна, при преждевременно родените деца се наблюдава сякаш една непрестанна забързаност, те се описват като „постоянно втурнати напред”. Седалищните раждания пък се свързват с проблеми с ученето в по-късна възраст.
Важно е обаче да се отбележи, че всичко това са само предразположености.
Имайки предвид, че всеки човек е една необятна психична вселена, безбройни са факторите, които могат да обусловят личността му – те са както биологични, така и социални, психологични, и ред други. Пренаталните преживявания на бебето още в утробата на майката са само една част от пъзела „Личност”. Все пак редицата изледвания в областта не са за пренебрегване и биха могли да бъдат повод за една превантивна, изначална грижа за новия човек. Важно е тези първи сигнали, които изписваме върху чистата бяла дъска, каквато е развиващия се в утробата плод, да са сигнали за обич, нежност, грижа и зачитане.
За да можем обаче да ги заложим като информация в детето си, е необходимо да ги носим в себе си, а именно и към себе си. Защото бидейки майки и родители, не бива да забравяме, че тази ни роля не ни изчерпва като личности, а като такива, ние си дължим повече – грижа, самоуважение, поддържане на стремежа към самоактуализация и развитие, защото оставяйки настрана науката, житейската истина е една: Щастливите деца са деца на щастливи родители.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!




