Моралният проблем на 21 век се състои в безразличието на човека към неговите себеподобни. В основата му е фактът, че сме загубили усещането за значителността и уникалността на индивида, превърнали сме се в инструменти на цели извън нас, преживяваме и третираме себе си и другите като стока, а собствените ни сили са се отчуждили от нас. Ние и ближните ни сме станали вещи. Стоим на тъмно и сдържаме своята смелост, защото разбираме, че всички други постъпват като нас.
Психологът е човек, който знае че да бъдеш жив, означава да бъдеш продуктивен, да използваш своите способности не за някаква цел, която превъзхожда човека, а за да придадеш смисъл не само на собствения си живот, но и на живота на хората изгубили собствената си идентичност. Психологът ще търси отговори и ще помага при вземането на решения за живота на тези, които се нуждаят силно от това, а хората са устроени така, че да се нуждаят един от друг. Съвкупността от взаимоотношенията им е огромна. Те търсят други за да разговарят с тях, за да се обичат, да работят заедно, да си сътрудничат, да се карат, да се изслушват и т.н. Хората се привличат един друг, заради това, че съвместно извършват повечето от дейностите, които правят смисъла на техния живот.
Положителното отношение към другите се свързва със стремежа да се осигури психическо или физическо благополучие на друг човек. Поведението, с което се оказва помощ обикновено се свежда до факта на подпомагане, не се търси причината, поради която то е настъпило.
Умението да помогнеш на другия да влезе в синхрон със себе си е една от основните задачи стояща пред психолога. За да бъде успешен в своята работа е необходимо да притежава такива ценностни качества, които са двигател на човека и културите, защото мотивират и задвижват дейността на хората нуждаещи се от съвет, насока и морална подкрепа.
Едно от най-важните качества, което задължително трябва да притежава човек, практикуващ професия свързана с подпомагане на хората е алтруизъм. Алтруизъм е дума с латински произход (от alter – другия, онзи отсреща) и означава преобладаващо внимание към другия, „самоотверженост”, „себепожертване”. Пътят към алтруизма е съставен от множество пътища, чрез които общуваме, чрез които обогатяваме връзката между „Аз” и „Те”.
Алтруизмът е ценност, която личността съзнателно възприема в общуването с другите. Нещо повече – само когато застане „лице в лице” с Другия, само когато изпита добротата от тази връзкатa постига онази главозамайваща дълбочина на битието, в която нравственост и реалност съвпадат.
Алтруизмът е свързан с емпатията, вчустването в състоянието на другия, което ни кара да му помагаме при беда. Освен емпатиен психологът трябва да бъде толерантен и хуманен. В основата на толерантността стои признаването на другия като човешко същество. Толерантността тръгва от справедливостта, която вижда в другия човека и същевременно една особена модификация на човешкото, изискваща да се признае правото на другия да бъде „себе си”. Истинската толерантност се проявява като хуманност, като спазване на задълженията на човечността, защото отчита истината за човека без да я пречупва през предварително зададени възгледи или да я подчинява на поставени цели.
Психологът цени най-високо „равенството” и „помощта”. Той знае, че трябва да се погледне с други очи на болничните заведения, старческите или социални домове, в които основната теза е да се осигури помощ на нуждаещите се. Много често тази помощ се състои във вземането на решение от името на страдащия и нуждаещия се от помощ.
Умението да помогнеш на другите да вземат правилното решение е свързано не само с притежание на теоретични знания и духовни ценности, а и с умения, като навременнно вземане на тези решения, постигане съгласие и разбирателство с човека който се нуждае от помощ. Важно е психологът да съгласува своите виждания и идеи с екипа в който работи.
Като човек избрал за свое бъдеще психологията и работата на психолог знам,че елементарната истина стигаща във всеки миг от живота ми до моето съзнание е: аз съм животът, който иска да живее сред живот, който иска да живее. Тайнството в моята воля за живот е, че съзнавам своя дълг да се отнасям съчувствено към всяка воля за живот, която съществува наред с моята. Същността на доброто е: да опазиш живот, да развиваш живот, да изведеш живота до най-висшата му стойност.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
