(Личностно – психологически особености на рецидивисти – извършители на кражби. Откъси от научно-изследователски доклад)
Резултатите от това научно изследване могат да са в помощ на превантивната работа с деца и юноши за намаляване на предпоставките формиращи девиантно поведение.
Обект на изследването са осъдени за извършване на кражби рецидивисти изтърпяващи наказание лишаване от свобода в пенитенциарно заведение.
Психодиагностичния инструментариум включва Модифицирана техника за регистрация на самооценката по Дембо-Рубенщайн, Експериментална техника за избор на ценности на С.Я. Рубенщайн, Кратък вариант на MMPI адаптиран от Собчик и Лукиянова, цветови тест на Люшер, анализ на биографични данни и досие, психологическа експлорация.
Решаваща роля в саморегулацията на поведението на личността изпълнява самооценката като градивен компонент на Аз-образа. При рецидивистите самооценката е ситуативно зависима. Поведенческата им стратегия е свързана със стремеж към самоутвърждаване, имат изразена зависимост от одобрение.
Самооценката дава индикации и за самоуважението при изследваните. При правонарушителите се диагностицира ниско равнище на самоуважение и висока тревожност. Извършването на правонарушение не води до снижаването на тревожността, което корелира с наличието на психологически защити на рационализация на поведението. Изследваните свързват щастието с желаната среда за общуване (приятели), в която да се преживяват приети и с висок социален статус. По-голямата част от рецидивистите по време на диагностичното интервю заявяват, че нямат „приятели на които да се разчита”. Разочарованието от най-близките хора и увереността, че повече са дали отколкото получили индикира вътрешни нагласи на отхвърляне на другите, мотивира ги към търсене на възмездие.
Съчетанието на висока самооценка и неудовлетворени потребности при извършителите на кражби създава условия за честото им въвличане в конфликтни ситуации. При деформации и в ценностната им система решението на тези конфликти е по посока на противоправно поведение.
Изследваните лица демонстрират стремеж за привличане на вниманието на околните, създаване на близост с тях, което помага за съхраняване на завишената им самооценка. При тези обстоятелства реакциите изискващи по-агресивни действия насочени навън предизвикват повишение на ситуативната им тревожност. Агресията намира израз в индиректни, по-социализирани форми. Генезисът и откриваме в типа семейно възпитание. По данни от психологическата експлорация преобладаващата част от извършителите на кражби са израснали в условията на хипопротекция, неглижиране и при отсъствието на емпатийна връзка с родителите. Негативното отношение от най-близките се генерализира към обществото като цяло, но не се проявява в демонстративна агресивност поради неосъзнатия страх от отхвърляне.
Блокирането на актуалните потребности свързани със социалните интеракции и емоционалното напрежение предизвикано от тази блокада се отразяват непосредствено върху поведението, което е насочено към игнориране на всякакви външни норми и реализиране на антисоциални действия.
Инфантилно-алтруистичната ориентация в избора на ценности при рецидивистите индикира зависимост от непосредственото обкръжение, емоционални дефицити и ограничени възможности за противостоене.
Зависимостта от оценките на околните се потвърждава и от включването на понятията „труд” и „честност” във водещата група избори. Тези общоприети социални ценности в случая носят специфично значение влагано от тестваните. За тях трудът не се свързва с обществено полезна дейност, а е активност насочена главно към задоволяване на личните материални нужди, независимо от начина за реализация на подобна цел. В този аспект отнемането на чужди вещи също се приема като труд със своите достойнства. Понятието „честност” при тази категория правонарушители също има свои специфични измерения. Честността се фаворизира поради факта, че субективно крадците се определят като изключително честни с другите, но лишени от такова отношение от отсрещната страна към себе си. Това виждане мотивира поведението им към търсене на възмездие, което като желан резултат също се издига в ценност. Това обстоятелство и визираните устойчивост и бавна смяна на настроението, постепенно натрупване на афект и злопаметност оформят извършителите на кражби като лица с неадекватно поведение при решаването на различни проблеми.
Диференцираните ценностни избори тясно детерминират процеса на целеполагане. Жизнедейноста им е ориентирана към придобиване на материални атрибути на престиж и власт чрез рисково-хазартни действия.
Необходимо е уточнението, че користта като понятие добре се вписва в криминологическата и юридическата терминология, но в контекста на психологически анализ заема по-странично място. Тя не е нито водеща нагласа, нито мотив на действието, а негова крайна цел. Ценност за рецидивистите е не самата вещ, която отнемат от чужда собственост, а това, което им носи отнемането в субективно-личностен план. Присвояването на собственост е израз на отхвърляне на притежаващите я. В междуличностните си контакти изследваните се отличават с повърхностност. Способни са да създават краткотрайни контакти, но при едно по-дълго познанство се разкрива дисфоричността им. Започват лесно да се дразнят и да проявяват агресивност. Установи се, че повече от половината осъдени са отнемали вещи от хора, които лично са познавали от дълго време. Неспособността им адекватно да интерпретират междуличностните комуникации води до подозрително, критично, враждебно или пренебрежително отношение към околните, повишена чувствителност към действителни или мними несправедливости.
Горните констатации визират наличието на устойчиви нагласи на отхвърляне на другите и изразена отчужденост от социума. Затрудненията в социално вграждане и неспособността за изграждане на поведението в съответствие с общоприетите норми се компенсира при част от рецидивистите с включеност в престъпни групи. Групата подпомага придобиването и поддържането на желан статус.Част от осъдените са действали принудително под натиска на групата или авторитетен неин член, което се интерпретира както по посока на себеоневиняване, така и като израз на конформност в ситуации заплашващи с отхвърляне.
Основна задача при превантивната работа с лица, предразположени към правонарушения трябва да е свързана с въздействия относно социално неприемливите ценностни ориентации, рисково-авантюристичните нагласи и егоцентричната личностна насоченост.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
