Психосоматичните разстройства при деца имат определена специфика, която е свързана с процесите на развитие и съзряване. Особеностите на психосоматичните разстройства при деца в детско-юношеска възраст се определят от няколко съществени момента:
– Характерната за ранното детство тясна свързаност на психичните и телесни процеси;
– Възрастовата специфика на соматичните прояви, обусловена от нивото на биологична и психо-социална незрялост;
– Тясна свързаност между отрицателните психологични въздействия от семейната среда и отделните заболявания – т.нар. ”психосоматично семейство”, в което психологичните конфликти се проявяват или заобикалят с помощта на соматични симптоми у детето. (Иванов, Вл., 1999)
Понякога в ранно детство психосоматичните разстройства и зависимости се определят от отношението майка – дете. Описан е общ модел на т. нар. ”психосоматична майка”, при който се наблюдават майки, които са настъпателни, свръхпротективни спрямо децата си и в същото време тревожно ги отхвърлят.
В детска възраст се проявяват различни психосоматични заболявания.
Едно от най – добре проучените психосоматични заболявания на дихателните пътища е бронхиалната астма – 5 – 6 % от децата са диагностицирани с тази болест.
Заболяването може да започне още от кърмаческа възраст под формата на астматичен бронхит и пристъпите да се разредят до 2 – 3 годишна възраст, след което напълно да изчезнат. Но се среща и по – тежка форма на астмата, която продължава до пубертета.
В етиологията на заболяването значение имат различни алергени, инфекции (най-често вирусни), атмосферни въздействия, генетична предразположеност, неблагоприятни психологични фактори
За основни психологични фактори при детската астма се приемат несъзнаваните желания на детето за закрила, грижа и обич, което води до фиксация към майката. Основният психологичен конфликт се заражда в противопоставящите се тенденции на стремеж на детето към майчината обич и закрила и желанието за независимост и себеутвърждаване. При разстроени, нехармонични отношения между майката и детето то изпитва недостиг на майчина обич и у него се поражда амбивалентно отношение към нея. Отключващ момент може да бъде появата на второ дете в семейството.
В пристъп децата са неспокойни, много тревожни и уплашени, а след това отпаднали и уморени. Децата астматици се отличават с определени характерови и личностови особености, които също трябва да бъдат обект на психотерапевтично въздействие. Много често те са страхливи, неуверени, несамостоятелни и свръхсензитивни. Често трудно установяват емоционални връзки със своите връстници.
Понякога в семейство с дете страдащо от астма се наблюдава свръхпротективна майка спрямо болното дете, която измества дори бащата от неговата роля на родител.
Лечението на деца с бронхиална астма е комплексно и обхваща голям брой специалисти като: педиатри, алерголози, психолози и психиатри. От една страна има медикаментозно лечение за ограничаване на бронхиалния пристъп, а от друга страна се прилага комплекс от психотерапевтични процедури:
• Психотерапия за двойката майка – дете, насочена за решаване на основния психологичен конфликт;
• Съвет за временно отделяне на детето от майката и индивидуална психотерапия за нея;
• Поведенческа терапия за детето;
• Фамилна терапия със семейството, центрирана към нарушени взаимоотношения и нарушени проблеми, обучение на семейството за справяне с тях и др. (Иванов, Вл. 1999)
Друго разстройство на дихателната система са дихателните спазми на малкото дете при плач.
Разстройството се наблюдава при бебета между 6 и 18 месеца. То се проявява в спазъм по време на плач с краткотрайна загуба на съзнание, която не се дължи на епилепсия. Това състояние се наблюдава само при определени обстоятелства.
Различават се две клинични форми:
1. Синя форма, в която 80 % от случаите децата губят съзнание при плач за няколко секунди до минута във връзка със забележка или друго фрустриращо за тях събитие. Краткотрайната асфикциа е в резултат от дихателна блокада.
2. Бледа форма, при която децата губят съзнание при интензивна емоция, страх, болка. Децата остават в безсъзнание за секунди, с леки потрепвания на очните ябълки, потрепвания на крайниците и прояви на изразена умора след излизане от пристъпа. Честотата на разстройството е 4 -5 % от общата популация.
В психологически план се открояват личностови особености при децата и при двата вида клинични форми. При синята те са енергични, живи, гневливи, домиращи и противопоставящи се. При бледата форма – обратно – те са плахи, пасивни и зависими. В психопатологичен и фамилен план и тук се наблюдават нарушения във взаимоотношенията майка – дете или заместващата я фигура, придружени с голямо напрежение. Непосредствено преди изпадане в заплашващи го обстоятелства детето изпада в регресивна криза на плач, следващо от момента на загуба на съзнание, чрез което непоносимото афективно състояние се прекъсва.
Лечението в този случай, след изключване на епилептична основа на проявлението, е терапия на майката или заместващата я фигура за намаляване на тревожността, подкрепа и обучение за справяне.
Към 2 – 3 годишна възраст настъпва спонтанно разреждане на пристъпите и отзвучаване във връзка със засилване на автономността на детето.
Други психосоматични поведения характерни за детството са Разстройства на храносмилателната система:
Идеопатичните колики през първите три месеца се появяват след хранене, когато бебето заспива и се изразяват в силен плач, пищене, присвиване на краката към корема. Успокояване се постига чрез прегръщане, целуване и люлеене; чрез даване на биберон. Това говори, че проявите нямат органичен характер, а са от психосоматично естество.
В психоаналитичен план стомашните симптоми се разглеждат като проява на несъгласие на бебето с тревожността на майката. С израстването на бебето, коликите изчезват, което се дължи на: майката постепенно се нагажда към изискванията на детето и то открива нов начин да задоволи напреженито – като суче пръста си (например).
Повръщане на кърмачето и малкото дете и анорексия на второто тримесечие.
Повръщането е често срещан симптом в кърмаческа възраст. Когато говорим за повръщане в кърмаческа възраст е необходимо да се разграничава това при оригване или при други аномалии на храносмилателната система, на инфекции или израз на психосоматично взаимодействие. В повечето случаи разграничаването на повръщането у кърмачето като психопатологичен феномен, дължащ се на функционални причини, е много трудно. То се съпътства или замества от анорексични епизоди, в които кърмачето само си предизвиква повръщане, като си вкарва пръст в устата. Разстройството продължава до две – годишна възраст или по – късно, когато се свързва с преживяване на страх и тревожност.
Анорексията на второто тримесечие се проявява между 5 – ия и 8 – ия месец. Това е времето когато детето отказва храната като реакция срещу тревожността на майката. Характерно е, че детето се храни с други хора – бабата, бащата и т.н. Наблюдават се две форми на анорексия:
– Проста форма, която е с преходен характер и благоприятен изход, особено след промяна на отношението на майката и включването на друг възрастен в процеса на хранене;
– Тежка форма, при която анорексичното поведение остава да персистира, заедно с проблеми в съня на бебето, спазми на гълтача, пристъпи на гняв. Храненето е борба между майката и детето.
Понякога се препоръчва психотерапия за намаляване на тревожността на майката, съвет за промяна на режима на хранене и включване на друг човек в него.
Руминация в кърмаческа възраст.
Руминацията се проявява през второто тримесечие и се изразява в оригване, връщане на стомашното съдържимо или задържане на храна в устата за предъвкване.
При това състояние може да настъпи дехидратация или недохранване на детето, което става бледо, вяло, отпуснато. Понякога детето се клати, смучи пръсти. Апетитът е запазен, дори повишен. В присъствие на възрастен проявите изчезват. Счита се, че описаният синдром се дължи на тежко фрустриращо поведение на майката спрямо детето. Майките на такива деца са емоционално хладни, дистантни, непроявяващи достатъчно нежност и ласки спрямо своето дете. Някои автори обсъждат идеята, че това се дължи на несъзнателна агресивност у майката към бебето, породена от нейните страхове за болести и смърт. Изграждането на афективно топло отношение спрямо кърмачето води до изчезване на проявите.
Улцерохеморагичен ректоколит.
Разстройството се приема за психосоматично както при деца, така и при възрастни. Свързва се с влиянието на различни психологични моменти при проявлението му. Такива могат да бъдат отделяне от родителите, раждане на второ дете, постъпване в училище. Най – често се среща в начална училищна възраст или в начален пубертет.
Изразява се в диарични епизоди, проявяващи се при отделяне от майката. В психологичен план децата се описват като безлични и покорни, а майките като авторитарни, агресивни, свръхпротективни. Взаимоотношенията между тях преминават от агресивност и отхвърляне към нормални отношения на грижи, но с характер на манипулативност и обхватност. Появилите се соматични симптоми позволява на детето да застане в една регресивна позиция, в която да търси и получава достатъчно внимание и грижи.
Заболявания на кожата са друга област психосоматични заболявания, проявяващи се при децата.
Кожата има особено значение при психосоматичната заболеваемост в детска възраст. Чрез кожата детето може да реагира емоционално в първите месеци от живота си на положителното и отрицателното докосване от страна на външния свят. Чрез кожата се осъществява първия допир и начин на взаимодействие с майката. Кожата е област, която е най-тясно свързана с амбивалентните чувства у детето спрямо майката, свързани с постоянна смяна на преживяване от очакване за интимност и фрустриращо отблъскване.
Атопичната екзема на кърмачето се появява се между 6 – ия и 12 – ия месец и засяга предимно кожата на лицето, бузите, шията и кожните свивки. Обикновенно се среща у кърмачета, които се отглеждат в институционални условия. Майките проявяват враждебност и раздвоеност. Те са отхвърлящи или свръхпротективни към детето си, което може да бъде обект на психотерапевтично въздействие.
Алопеция ареата е често срещано заболяване в детска възраст и е зависимо от влиянието на психогенни моменти. В етиологията на заболяването се наблюдават комплекс от фактори: ендокринни, вегетативни промени и нерешени емоционални конфликти. Те могат да се дължат на отделяне от родителите, раждане на второ дете, училищни проблеми, страхове, проблеми при развод и др.
Заболяването се проявява в появата на участъци с обезкосмяване по главата, под мишниците, около пубиса, падане на миглите и веждите.
Паралелно се прилага медикаментозно лечение, индивидуална психотерапия, както и психотерапия на цялото семейство.
Изоставане в растежа – характеризира се със забавяне на растежа у деца до 3 – годишна възраст. Костната възраст съответства на календарната. Среща се при малтретирани и отхвърлени деца. Често има видими белези от проявено насилие – хематоми, фрактури, нарушения на съня, на апетита, проблеми с поведението.
Отделянето на детето от травмиращата среда и активното емоционално стимулиране оказват положителен терапевтичен ефект.
Вторичната енуреза представлява необичайно изпускане на урината, след като вече е установен контрол върху пикочния мехур. Като емоционален проблем разстройството се среща при деца след 5 – годишна възраст. Тук говорим за регресивно поведение след психотравми. Децата с енуреза нерядко развиват чувство за вина и малоценностни изживявания, с неблагоприятни последствия върху характера.
Лечението е комплексно и заедно с регулиране на хранително – водния режим, трениране на мехура, антидепресанти, с децата се прилага поведенческа терапия и при необходимост се провежда и семейно консултиране и терапия.
Диабет в детска възраст.
При децата това заболяване протича тежко и инвалидизиращо. Психологичните фактори са тясно вплетени в генезата му. Често започва след значими външни стресове, като загуба на родител, друга смърт в семейството и др. Децата диабетици се отличават с висока тревожност и депресивност, понижено самочувствие, училищни поведенчески проблеми. Семействата са свръхпротектиращи по отношение соматичните проблеми на болното дете. Емоционалните грижи често са недостатъчни.
Психотерапията е много важна в комплексното лечение на заболяването.
Психосоматичните разстройства в детска възраст, които разгледахме до тук не са изчерпателно описани, но чрез психотерапия могат да бъдат преодолени. Една част от тях остават да функционират като разстройства и при зрелия индивид. Взаимоотношенията на децата с грижещите се за тях, трудностите, които настъпват в неправилното им функциониране е в основата на зараждането на психосоматичните разстройства. Тава налага познаването на личността на индивида, на неговото детство, неговото възпитание, неговите възприятия за света и хората т.е как семейството му го е научило да функционира в средата, в която се развива – семейна и социална.
Децата се учат чрез моделите, които му се предоставят. Ако грижата, вниманието, на което то е свикнало се промени поради промяна в семейната и социалната среда – то може да избяга в болестта. Но ако му се даде възможност чрез езика на думите да сподели, да се почувства чуто, разбрано и прието, то няма да търси други пътища за комуникация – какъвто е езикът на тялото.
Използвана литература
1. Бончева Ив.: Психологична психотерапия, Психологична компетентност, Том 1, Изд. „Славена”, Варна, 2013.
2. Иванов Вл.: Практическа психосоматична медицина, Изд.”Знание”, 1999.
3. Песешкиан Н.: Позитивна фамилна терапия, лечебен метод на бъдещето, Изд. „Славена”, Варна, 1999.
4. Песешкиан Н.: Психосоматика и позитивна психотерапия, Том 2, Изд. „Славена”, Варна, 2003.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
