Пътуване от луната към слънцето

Пътуване от луната към слънцето

Някои от нас пътуват много – от един град към друг, от една държава към друга, от един континент към друг континент… Други пътуват от дома към работното място, в сънищата или във въображението си… Всички пътуваме от детството към младостта, от младостта към старостта… Но, независимо в каква посока сме поели, най-същественото от всички пътувания си остава ПЪТУВАНЕТО ОТ ЛУНАТА КЪМ СЛЪНЦЕТО. То отнема цялата първа четвърт от живота ни – не се забравя и никога не се повтаря.

Според астрологията, събитията в живота ни се случват циклично. На всеки седем години настъпва промяна – започва нов цикъл, който е под съответното енергийно влияние на Слънцето, на Луната или на определена планета от слънчевата система. Всичко във Вселената е вибрираща енергия. Тя обгръща пространството и влияе на небесните тела, на Земята, на нашето здравословно състояние, на нашите мисли и чувства, на формирането ни като личности…

Най-близкото небесно тяло до Земята е Луната, затова енергийната връзка между тях е изключително силна. От хилядолетия е известно, че смяната на лунните фази определя циклите в природата и в живота ни. Луната управлява приливите и отливите в човешките чувства и мисли, символизира човешката душа и разкрива цялата област на несъзнаваното – онова, което носим със себе си от най-ранното си детство и много отпреди да се родим.

Най-ранният период от живота ни е под силното влияние на Луната. Той е ключов и особено деликатен. От момента на зачеването до седмата си година, основно под влияние на майката и семейството, детето много лесно възприема емоционални и поведенчески модели, които ще следва в живота си. Променливото влияние на Луната го прави чувствително, емоционално, в определени моменти дори ранимо. И разбира се, силно възприемчиво към всякакви външни стимули. Именно в този период е необходимо да се създадат стабилни устои, които да го предпазват от всички негативни влияния на големия свят, в който то ще живее.

На седемгодишна възраст детето се откъсва от силното влияние на Луната и попада в нов период – меркуриев, като през следващите седем години то разширява знанията си за света, на преден план излиза училището и учителят, който е ключова фигура за формиране на умения, качества и нагласи у формиращата се личност.

Третият период – до 21 годишна възраст е под влиянието на Венера. Той се характеризира с все по-нарастваща любознателност и изследване на околния свят, с търсенето на идеал в любовта, с копнеж по всичко романтично и красиво. Около двадесет и първата година започва по-съзнателен стремеж към определяне на житейските цели и опит за предначертаване на житейския път. Именно това е преходът към трите последователни слънчеви периода, маркиращи възрастта от 21 до 42 години.

Трите слънчеви периода – това е времето на активен обществен живот, на личностна и професионална реализация, на битки и промени… Като краен резултат би трябвало да ни донесе удовлетворение и спокойствие, когато настъпи кризата на средната възраст. Но дали ще получим тези желани усещания, зависи единствено от това как е преминало пътуването ни до този момент, каква светлина ни е огрявала по пътя. Дали нашите родители и най-ранно обкръжение са ни дали пътеводна светлина или са ни я спестили. Нима доброто начало не е незаменим стимул за приятно пътуване и успешно достигане до всяка една желана житейска дестинация?

Независимо дали сме склонни да се доверяваме на астрологията или не, животът ни е сложна система от взаимнопроникващи се цикли, за чието влияние трябва да сме осъзнати. Защо? За да можем да предвиждаме и контролираме определени събития, за да бъдем по-уверени и търпеливи по пътя към нашите най-значими цели в живота.

Ако желаем да живеем в един по-слънчев свят и децата ни да имат слънчеви постижения, когато пораснат, усилията ни трябва да започнат още преди те да се родят. Можем да подарим на децата си Слънцето още в техния лунен период, можем да им дадем повече светлина. Щом веднъж са получили този дар, със сигурност ще го носят завинаги със себе си и ще използват неговата искряща животворна енергия. Да им подарим Слънцето не означава да ги превърнем в презадоволени, самонадеяни и егоцентрични личностти. Не означава и че ще ни струва цяло състояние и неимоверни усилия. Дори няколко „слънчеви думи“, казани в точното време, могат положително да променят живота им.

Щастието и благополучието понякога заспиват, така както Слънцето вечер се скрива, но този, който от малък носи светлината в сърцето си, рано или късно ще успее да я превърне в неугасваща съзидателна енергия…

Ще ви разкажа две истински истории – за София и Венера.

Пътят на София от Луната към Слънцето е белязан от много житейски трудности. Финансова нестабилност, разединено семейство, липса на верни приятели и емоционална подкрепа, незаинтересованост от страна на бащата, сериозни здравословни проблеми на майката… В резултат на всичко това, София също заболява – години наред страда от тежка депресия. Преминала без подкрепа през първата четвърт от живота си, тя е вече в своя първи слънчев период, но тъй като никога до сега не я е прегръщало Слънцето, тя не знае как да излезе от мрака и как да подреди в светлина живота си.

В същото време, пътят на Венера е осеян с подобни неблагоприятни събития – превратности на съдбата, загуба на близки, финансови затруднения, трудности от най-различен характер… Но има една съществена разлика. Венера си спомня: „Когато бях малка, майка ми, подтикната от неблагоприятно стечение на обстоятелствата в нейния личен живот, реши да посети специалист астролог. След като се върна от посещението си при него, тя ми каза с гордост и радост, че аз съм се родила със звезда на челото. Каквото и да означаваше това, аз го възприех като знак, че светлината винаги ще бъде с мен или пък, че аз ще давам светлина на другите. В последствие установих, че светлината понякога угасва, но колкото и често да се случва така, аз никога не съм спирала да вярвам, че тя отново ще се появи и след мрака ще освети още по-ярко живота ми.“

Една малка пътеводна светлинка… Няколко слънчеви думи, казани навреме… А времето е сега – докато децата ни са малки.

Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!

Facebooktwittergoogle_plusmailby feather