Автори:
Ердинч Илхан, Пламен Чергаров
Пътят на младият професионалист е дълъг и сложен. Допълнителна трудност се оказва тяхната възраст. Има много препятствия, на които е подложен, но едно от тях е стереотипа за тяхната възраст и минималния жизнен опит, който имат според останалите. В България ходенето при психолог или терапевт все още не е толкова разпространено. Хората са готови да минат през дългия път от специалисти и когато усетят, че са в безизходица да потърсят психологическа помощ и да преглътнат стереотипа, че от такава помощ се нуждаят само лудите.
В народопсихологията на българина е залегнал образът на психолога/психотерапевта да отговаря на определени изисквания. Той трябва да е опитен, поне над 40-45 годишна възраст. Да има богат личностен опит, което е фактор за разбирането, което може да прояви и помощта, която може да даде. Допълнителен бонус би било това, ако този човек е прочут или има издадени книги и често се появява по някоя национална медия. Ако няма такъв наблизо са съгласни да пренебрегнат последния факт и да отидат при човек, който му е препоръчан, доказал се в своята сфера, както и след поучаване, което се осъществява за него.
На заден план остава младият специалист, който трудно получава вниманието на толкова претенциозен клиент. Той бива веднага отхвърлен, дори не попада в полезрението му, освен ако не е по някаква случайност. Възможно е да му обърне внимание, само за да му се присмее и да направи няколко коментара за това колко разбира и за неговия „професионализъм”.
Много често прохождащите специалисти се сблъскват с какви ли не проблеми и препятствия, едно от тях е недоверието на по-възрастните, които търсят такава помощ. За съжаление хората подценяват, техните постижения и обученията през, които са преминали за да достигнат това ниво. Пренебрегват петте години в университета, още толкова години обучение към различни школи. Пренебрегват всичко, което е вложено и то само защото е под 25-30 годишна възраст. Една от основните причини, които пренебрегват е, че младите не са толкова обременени от живота и много по-лесно могат да представят друга гледна точка, която не е толкова песимистична, дори и реалистична. Липсата на опит в конкретна ситуация, може да доведе до представянето на един друг свят един нов поглед, за който клиента не е подозирал или е забравил, пренебрегнал през последните години. В подобна ситуация, в която всеки изпада рано или късно. Няма значение в каква област всеки започва да си търси работа и се сблъсква с стената на липсата на опит. Само се убеждават колко е трудно, но това не ги спира да се отнесат по същия начин с другите и да омаловажат неговите качества.
Сферата на работата ни е такава ,че често се сблъскваме с разлика в поколенията и мисленето. Но тук идва специфичното, а именно положението в което се намира човекът. Важен е симптома, неразположението, конфликта, психичното заболяване, заради, което той е потърсил нашата помощ. От нас се очаква да владеем тези неща и да успеем да сме полезни на човека срещу нас. Умението да използваш ресурсите, които той притежава, но е забравил за тях и да ги вплетеш в сложния процес.
Основната разлика между младият и старият специалист е мотивацията на това, което върши. Разликата в българската култира и тази на запад може да се разгледа в няколко аспекта. Първият аспект е релиията. На запад доминира католическата религия, която повелява ходенето на свещеник за изповядване. Идеята е да изговориш проблемите си, да получиш опрощение и да ти дадат задача – например да четеш от Библията определени пасажи – и така ти е опростено всичко. Самият акт на прошката е дълбоко залегнал в отношенията психолог – клиент и се наблюдава едно очакване от страна на клиента да му се простят неговите проблеми, като това се случва чрез безусловното приемане от страна на помагащия специалист. Да приемеш и изслушаш и да тръгнеш в насока да простиш е дълбоко залегнал мит за християнската прошка без търсене на отплата. Проблемът на който се натъкваме отново е възрастта на свещеника, като за по „духовни“ се възприемат по – възрастните. Това е важно да се отбележи, така като в българската култура се възприема по същия начин. Спомнете си разказа „Косачи“ на Елин Пелин. Само най – възрастният и опитен от тях може да разказва истории край огъня, а другите почтително го слушат. Може да се каже , че това се дължи на дълбоко вкоренения патриархален морал, който е крайно структуриран и ограничава спонтанността и креативния порив на по – младите, които трябва да изчакат своя ред. Най – добре описващата поговорка е „Там накъдето отиваш, аз оттам се връщам“. Друг аспект, който авторите разглеждат, е този на технологичния и икономическия прогрес. В България бизнесът се води от предимно по – възрастни хора, като е залегнала идеята, че трябва цял живот да чиракуваш, за да можеш после сам да си си господар. Голямата разлика тук се явява многота млади предприемачи, които на 23-28 годишна възраст създадоха предприятия, които са на стойност няколко милярда долара – Фейсбук, Епъл, Гугъл, Майкрософт и много други. Докато на запад се вярва и се поощрява устремът на младите на пазара, то в България се стремят по един негласен начин да го убият. Затова и западните специалисти, макар и в началото на кариерата си се възприемат, като носещи новото знания, заредени с нови идеи, ентусиазирани да постигат резултати и заслужаващи доверие. Това е основна разлика, на която се дължи доверието, което получават българските и западните специалисти. Трети и много важен макар и косвен и абстрактен аспект е свободата. Възпитанието в България до много скоро беше изградено върху етиката на колективизма. По времето на социалистическия режим, е имало стремеж за равенства под всякакви форми на всички, макар и същевременно да се следва много строга йерархично система. В тази система е включено и семейството като градивна единица. Каквото и да прави човек, според колективистичната етика, той трябва да го прави за държавата, за семейството, за другите, като по този начин се поощрява алтруистичната нагласа. Една идея, която възниква, бива оценена от държавата, дали е добра за обществото. Когато държавата се меси във всички сфери на социален, битов и културен живот, не можем да говорим за научно развитие, а за селективно колективно развитие. Тази етика, която е свързана с ригидно съществуване в дълбоката си същност ни поощрява да се опираме не на собствените си умения, а на тези на другите, а в една патриархална система, на тези на възрастния, на главата на семейството, на началника, на колектива. Това явно подтиква индивида към бягане от отговорност пред себе си. Когато избере млад специалист, той рискува да влезе в конфликт със собствения си морал, макар и недотам осъзнат защо. Малко хора могат да дадат отговор на въпроса защо избират по – възрастен специалист. Повечето ще дадат неясни отговори като повече опит, но с това се изчерпва цялата аргументация. Цялостната култура на колективизма изисква от хората да се обърнат към старейшината на племето. Разликата в индивидуалистичната етика на запада е в отговорността на всеки индивид по отделно да прецени каква помощ иска и защо я иска от конкретен специалист. Тук няма това колективистично изискване да избереш старейшината, а са ти дали отговорността за себе си и правото на избор. На това се дължи и по – голямата посещаемост на млади специалисти. Младият и възрастният специалист притежават различни силни страни, но тези страни трябва да бъдат оценени според потребностите на отделния клиент, а не да са задължени от социалната култура да изберат единия от двамата.
Хората, които се борят със себе си или не признават, че имат проблем не биха доверили себе си или тежестта си на млад човек. Въпреки всичко тепърва прохождащите имат и предимства в тази насока, а именно, че са млади. Това буди повече доверие в някои хора, особено в тези, които са на тяхната възраст или по-малките деца. Те са с очакването, че ще бъдат по-лесно разбрани и могат да намерят общи насоки и ситуации. Тук риска е в това да се превърнем в техни приятели и това да повлияе зле на доверителната връзка в процеса клиент-терапевт.
Най – големият проблем на съвременните прохождащи в професията специалисти е незнанието как да се позиционират на пазара. Те притежават добра подготовка и при започване на работа изследвания сочат, че се справят еднакво добре като професионалистите с повече опит, а понякога и по – добре. Това показва, че може би има други фактори, които не са обвързани с опита, които спомагат за осъществяването на професионална подкрепа. Въпросът е как да се направи достояние на потребителите на тези услуги тази информация. Съвременното общество предлага много варианти на промотиране на идеи и това трябва да е опорна точка на младите специалисти. Те трябва да посветят време и енергия на това да научат как да рекламират своите услуги и да придобият един по – предприемачески дух относно пазара. Липсват маркетингови умения, които биха били от полза.
В заключение авторите изразяват оптимистичен възглед за близките години където не само обществото ще е открехне към подобен тип услуги, но и предлагащите психологическа подкрепа специалисти ще бъдат въоръжени със знанието как да достигнат целевата си група. Всичко това обаче ще отнеме време, така като масовите промени в нагласата на обществото не се случват за една нощ, камо ли по отношение на този специфичен тип услуги.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
