Според последни изследвания между два и четири процента от населението отговарят на психологическите характеристики на психопатната личност, формулирани от канадския психолог Робърт Хеър като несъмнени черти за диагностика. Това означава, че всеки от нас е имал, има или ще има среща с психопат рано или късно. Терминът се неглижира, използвайки се без смислово съдържание в ежедневието. В МКБ-10 психопатията е класифицирана като подтип на антисоциалното личностово разстройство. Не подлежи на лечение и се свързва с неврологични изменения и аномалии в основни мозъчни структури.
Психопатът има широк спектър поведения и е трудно разпознаваем, за разлика от социопата, който е по-първичен в импулсите си, изливащ гняв и агресия и издаващ своята социална дезадаптивност. Психопатът е изкусен манипулатор и владее добре влизането в роли, прикрит и спекулативен. Способен е да се вгражда в средата, да се настройва като хамелеон и да я контролира според своите нужди. Общото между двата типа е липсата на емпатия и съпричастност. Емоционално бедни са, лишени от способност за разкаяние и освободени от чувство за вина.
Характеристиките на психопатната личност, както и подтиповете на психопатията могат да бъдат открити в редица писмени източници и затова не те са обект на тази статия. По-рядко засегнати са същностните причини, формиращи фигурата на психопата. Какво отключва тази липса на състрадание и как хора, привидно изглеждащи също като нас, са лишени от съвест.
Според съвременни изследвания, психопатията се дели на вродена(генетично обусловена) и придобита. Канадският психолог Робърт Хеър извежда теорията, че психопатите са естествено следствие на еволюционния процес, изискващ адаптация към хищнически взаимоотношения. Според него аномалиите в структурата и функциите на мозъка на психопатите са резултат от процеса на приспособяване към средата.
На база дългогодишна работа със закоравели престъпници американският криминолог доктор Лони Атенс извежда три основни предпоставки за формиране на насилника(реактивният психопат).
Първата е принудителното подчинение на авторитети в детството, често налагано със сила, спазване на правила и оправдаване на родителски очаквания без на детето да му бъдат обяснени причините за тези изисквания и норми. Принудено е със страх да ги следва.
Втората предпоставка за раждането на насилника е, че в детството или периода на израстване той претърпява т.нар. „личен ужас“. Става свидетел на ситуация, в която друг човек е жертва на насилие. Не е задължително насилието да бъде физическо, емоционалното насилие се отразява не по-малко върху неукрепналата детска психика. Типичен пример са родителските конфликти, развиващи се пред детето, в които то наблюдава взаимодействие между жертва и насилник.
Третата предпоставка за създаването на агресор е, че в процеса на растеж значима за него фигура му показва как с насилие, манипулация и лъжа се постига определена цел или се придобиват блага. Или с други думи той бива обучен да използва насилие и това за него се превръща в единствения познат начин за справяне с действителността.
Доктор Атенс определя тези три фактора на лош житейски опит като предпоставящи брутализацията на личността.
Той поставя в отделна група хората, които не са били свидетели на насилие, а пряко са били жертви на такова в детството си. Нарича ги „войнствени“. Те са били принудени сами да се научат да отвръщат на насилието и да търсят начини да се защитят. Изграждат се с ролеви репертоар, подготвен за заплаха от средата и я виждат като враждебна и недоброжелателна. Това води до повтарящи се наслилствени поведения, задействани неоснователно към другите.
Предпоставките очертават, но не изчерпват множеството варианти за изгражданто на насилника. Крайният резултат е личността на психопата, включваща насилие под всякаква форма и направлявана от его, издигащо се върху усещането за собствената сила и безсилието и безпомощността на другите.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
