Може би днес дължим разбирането за важността на заниманията за развитие на фината моторика на д-р Мария Монтесори и нейният революционен педагогически метод. Тя предполага, че именно чрез ръцете и манипулирането с предмети, децата развиват своя интелект. „Ръцете са инструмент на мозъка“, т.е. развивайки моториката на ръцете, се развива ума на детето. По-късно тази идея била потвърдена на практика от изследванията в областта на неврологията. „Интелектът на детето може да се развие до определено ниво без помощта на ръцете, но това се подпомага до голяма степен от работата на ръката.“ Освен върху говора, фината моторика оказва ползотворно влияние върху развитието на паметта, писането, логическото мислене и концентрацията. Не случайно Монтесори включва специалните материали, помагащи на децата да развият важни познавателни умения и стимулират интелектуалното им развитие. Ето защо е необходимо от най-ранна възраст да обръщаме внимание на достатъчно добрата стимулация на фината моторика, както и с какви играчки играе нашето дете и по какъв начин манипулира с тях, дали това са подходящите играчки и занимания.
Заниманията за развитие на фината моторика са онази поредица от индиректни упражнения за формиране и развиване на графомоторните и фини двигателни умения на пръстите на ръката. Нивото на речевото развитие, както и на детската мисъл много зависи от степента на развитие на фините движения. При децата с езикови и говорни нарушения, интелектуален дефицит, много често се наблюдава и неразвита моторика.
Познавателното развитие в много малка степен се стимулира конкретно от игра с някои играчките. Колкото и да говорят, пеят и шумят т.нар. интерактивни играчки, в даден момент детето спира да повтаря след тях, губи интерес и ги оставя встрани като нещо ненужно. Защо се получава така? Отговорът е ясен – емоционалното насищане в интеракцията с тази играчка е избледняло и познавателният процес спира. Затова по-удачни си остават дървените образователни играчки – кубчета, пъзели, конструктори с болтове и гайки, играчки от естествени материали, комплекти инструменти, играчки за куклен театър, дървени кукли, конструктори, лего. Но най-вече фината моторика се стимулира с възможността детето само да манипулира с подходящи предмети от бита, да изследва предназначението им, да придобива по-голяма автономност при самообслужването в различни ситуации. Много родители забелязват, че детето им има краткотраен интерес към играчките. Едната причина може да е липсата на достатъчна познавателна стимулация , а другата пренасищането с играчки. За съжаление и двете са доста често срещано явление.
Психолого-педагогическата практика показва, че играта е равнозначна със същността на детето. Целта на играта в ранна възраст трябва да е манипулиране с различните предмети, експериментиране с тях и в крайна сметка обследване на околната среда. Така – играейки, боравейки с предметите, детето изучава средата, става самостоятелно и може да прояви нещата за себе си, чувства се самоуверено и независимо. Затова и упражненията от ежедневния живот са толкова важни и неслучайно са една от най-съществените Монтесори практики. Тези игри, чрез които детето овладява средата му помагат да се концентрира, да се научи да завършва започнатото, да мисли. Така детето следва стъпаловиден процес, развиващ независимостта, самодисциплината и логическото мислене.
Една пееща и светеща играчка освен визуалната стимулация, не му носи почти нищо като познание. Затрупването с пеещи, светещи, движещи се играчки може дори да разконцентрира детето. Много родители на деца около година ги затрупват с играчки, с надеждата да се занимават самостоятелно достатъчно дълго и съсредоточено. Това естествено не става, защото в тази възраст е водещ стремежа да опознаваме този нов и толкова интересен свят през сигурната връзка със значим възрастен. И колкото повече даваме в общуването и играта с детето, и по-малко ненужни играчки и самотно време пред телевизора, толкова по-добре!
Важно е да се уважават изборите, които детето прави в това с какво ще се занимава. Иска да готви с вас – намерете подходяща дейност, иска да чисти с вас – дайте му специалната негова „метла“ и тн. Дори да не е най-подходящото занимание понякога, възможността да изпитва последствията от избора си също е от голямо значение. Ние като родители трябва да създадем подходяща среда и за контрол на грешката и ученето от нея.
Често родителите не разбират добре агресивния импулс при чупене на играчката и наказват децата за „умишлените“ щети, а това е естествения етап да изследваме и учим от ефекта на своите манипулации върху предметите, да опознаем играчката „отвътре“. Любознателността трябва дори да се приветства. Добре е родителите да седнат и внимателно да разгледат с интерес играчката заедно с детето. Да обяснят за съставните й части, защо не може да бъде поправена, ако може – че репарацията й не я прави същата и тн. Желанието на детето да чупи /ако не повтаря твърде често/може да бъде предизвикано и от липсата на внимание към него. Чрез тези свои действия то се опитва да привлече внимание към себе си. Ето защо всеки родител трябва да прекарва максимално време с детето си в игри, както и да показва безрезервната си обич.
Ако детето проявява силен интерес към конкретни играчки, нека те да му бъдат набавени, без да забравяме, че по-полезно и развиващо е то да бъде оставено да манипулира с избрани от него предмети от бита под ваша насока. Различните от играчки материали спомагат децата да идентифицират и рафинират информацията, получена чрез сетивата, както и да класифицират сензорните впечатления. Виждайки, вкусвайки, миришейки, пипайки, слушайки те започват да класифицират и евентуално именуват предмети и пособия от тяхната среда. Деца, които щастливо се занимават с интересни за тях дейности, имат ясна цел, чувстват се силни и реализирани. Когато детето може да се справя само с много неща, то се чувства уверено, учи се да се концентрира и да довършва започнатата работа. Може би сте забелязали, че децата са най-щастливи, когато се научат как да боравят с определени предмети „на възрастните“. Те са щастливи, когато се трудят, помагат, когато имат възможност да се грижат за себе си, да са автономни и независими. В този процес на развиваща се автономност родителят трябва деликатно да напътства, а не да изземва всички задължения и инициатива от децата в опита да ги улесни или предпази от нещо. Свръхпротекцията може да е толкова опасна, колкото и неглижирането!
Развиването на фината моторика трябва да започне с отделяне на време за поощряване на самообслужването на детето от най-ранна възраст: /по време на хранене; при преобличане; при откопчаване и закопчаване на копчета, закопчалки и ципове на яке, панталон, блуза; при обуване и събуване на чорапи, връзване на обувки; белене на плодове; отваряне и затваряне на капачки/. Отнемайки възможност на детето да се справя само с тези дейности от най-ранна възраст, да се самообслужва го правим апатично към задължения, които касаят грижата за него и средата около него след време.
Най-сензитивния и важен период за развитие на фини и графомоторни умения е до 6 годишна възраст. С началото на училищния етап е необходимо децата да са изградили в достатъчно степен нивото на самообслужване и автономност. По принцип всяко едно действие, в което участват ръце и малки предмети способства за развитието на фината моторика. Необходими са няколко минути на ден, в които родителят да се занимава заедно с детето като рисуват или играят на различни игри, полезни и интересни за всяко дете в доучилищна възраст. Навярно много родители са забелязали, че първоначално детето хваща молива с цяла ръка и постепенно се обгръща от три пръстчета – палец, показалец и среден пръст. Захватът от палец и показалец се определя като пинсетен и предхожда формирането на правилната постановка за писане в училище. Благодарение на него мускулатурата на ръката укрепва и подпомага автоматизация на двигателната схема за писане, рисуване и пр. Разбирането важността на пинсетния захват ще позволи на всеки родител да предложи такива дейности на детето си, които да мотивират развиване на графомоторните умения от най-ранна възраст, което става гаранция и за успешен старт в училище по-късно.
Пинсетен захват може да се стимулира чрез: самостоятелно миене на зъбките с четка и паста, самостоятелно сресване на косата с четка или гребен, прелистване на страница от книга, самостоятелно пиене на вода от чаша/преливане на вода от чаша в чаша. При по-големи деца фините умения се подобряват и чрез участие в домакинството /изваждане на прането, от пералнята и поставянето му в леген; поставяне на щипки при простиране на прането; омесване на тесто; разбъркване на салатата с лъжица, сервиране и пр./. Голямо значение имат арт дейности и други специални занимания съобразени с възрастта: рисуване, апликации и конструиране; моделиране с пластични материали (моделин, пластилин, глина); низане на различни по големина мъниста; изрязване с ножички по очертания; „рисуване“ по шаблон; сортиране и тн. Играйте, рисувайте, творете заедно с вашето дете! Всяко негово произведение и новопридобито умение е подарък, с който то иска да ви зарадва. А на вас оставям да решите дали скъпата играчка е по-добрия подарък от емоционално наситеното време прекарано в тези игри и занимания…
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
