Ревността в интимните връзки или когато се задейства самооценачната зависимост

Няма кабинет на психолог, който да е не е посетен от човек, който се страхува за сигурността на връзката си. Точно този страх се нарича ревност. Страх да не бъдеш подменен, обезценен, захвърлен, ненужен.

„Той постоянно е в интернет, следя го и съм убедена, че вместо да си върши работата, си пише с някоя”.

„Изпитвам ужас, когато излиза сама вечер. Представям си как ми изневерява, как флиртува.Спокоен съм, само когато е с мен”.

„Редовно ровя в телефона му, нищо не откривам, но съм сигурна, че ми изневерява”.

„Ревността ми ме изяжда, няма повод, но аз все търся и мисля, че ще открия нещо, което няма да ми хареса”. – това са все изповеди на хора, които не могат да се справят с ревността, хора, които постоянно са мнителни към партньора си и търсят поводи, за да подкрепят своята ревност.

Всъщност Ревността е сложна комбинация от когнитивни, емоционални, поведенчески преживявания. Когнитивният елемент е осъзнаването на реална или въображаема заплаха за връзката. Емоционалната реакции при ревността включва голям набор от отрицателни чувства, включително страх, гняв, отвращение. Поведението зависи от личностната характеристика на човек, заклещен в ревността. Понякога се проявява в маниакално следене на телефона, въпроси, ограничаващи личното пространство на партньора, забрани, постоянен контрол над другия….

Едно е сигурно, въвлечен в ревността, човек започва да губи реална представа за себе си, партньора и за връзката си. Болката при ревност е толкова силна, колкото е силна емоцията при реална подмяна на партньора. С тази разлика, че ревнуващият в началото страда тихо, сам, набавя си информация, която подкрепя негативните убеждения- „Ненужен съм!”, „Подменен съм”, „Измамен съм”.

Но в повечето случаи страхът за подмяна не е реален, а въображаем. Тогава веднага се активират мисли и представи, които нямат връзка с действителността, но ревнуващият толкова силно им вярва, че ги приема за абсолтната истина.

Разглеждайки личните фактори, замесени в ревността, се допуска, че една от най-важните съставки на ревността е заплахата, насочена срещу самолюбието. Ревността е свързана със самооценачаната зависимост (термин на Уайт), тоест степента, в която самолюбието на човека е засегнато от оценката на партньора. Смятат, че са оценени като недостойни, ненужни.

Реакциите, чрез които хората се опитват да се справят с ревността са два типа.

Стремят се да избегнат ревността, опитвайки се да защитят или подобрят съществуващата връзка.
Опитват се да защитят или да засилят самолюбието си.

Хората от първия тип са с реална самооценка за себе си, знаят какво дават, какво искат от партньора си, наясно са с ресурсите, с които разполага другият и страхът от подмяна почти липсва.

Хората от втория тип имат зависимост от оценката на другия във връзката. Всяко съмнение за обезценяване ги кара да преживяват евентуална изневяра или подмяна болезнено. Тогава започва следенето на съобщения, на телефони, на локации, да се устройват „случайни засади”, на липса доверие в партньора. И за двете страни това е тежък процес и често завършва с раздяла.

Ето какво може да направите, за да се справите със страха от подмяна, да успеете да овладеете ревността си.

Помислете (ако трябва запишете) с какви ресурси Вие разполагате и защо Вашият партньор е във връзка с Вас
Заради какво смятате, че можете да бъдете подменен
И все пак, ако сте решили да следите, първо се попитайте какво смятате да правите с информацията, която си набавяте, дали изобщо ви е необходима
Преди да контролирате, дали искате и Вас така да ви ограничават
Какво постигигате с ревността си, по- ценен ли ставате с това
Помислете кога за първи път изпитахте ревност към партньора си, дали има връзка с доверието към него или по- скоро е свързано с недоверието във Вас и Вашите ресурси.

И когато си отговорите, помислете дали не се е задействала самооценъчната зависимост, тоест изцяло Вашата самооценка да зависи от другия. Дали не сте се вкопчили в мисълта, че другият може да разреши Ваши проблеми, във Вашия собствен живот. Дали зависимостта към другия няма предистория назад във времето, когато не сте получавали дозата любов, през която да пораснете и да станете център на живота си.

И ако все пак ревността Ви оглозгва, не Ви дава мира, усещате, че Ви разяжда, поговорете с партньора, кажете за собствените си преживявания и собствените притеснения, без обвинение и нападки! Защото цветовете са в общуването! А не в догадките, предположенията и страховете!