Родителските групи

Родителските групи

Децата със специални нужди повече от всички други деца се нуждаят от правилни физически, психологични грижи и целенасочени педагогически въздействия. В по-висока степен при тях е в сила принципът за единство между вродено/унаследено, придобито и социалният фактор. Дори в семействата със здрави деца може да се окаже фатална липсата на едопосочни педагогически въздействия. Понякога тази разнопосочност е резултат от различните модели, които всеки родител носи от собственото си родителско семейство, тяхната неосъзнатост и настойчивостта, с която той или тя го налага, без оглед на реалността. Автоматичното включване на редица механизми на психологична защита пречи на правилната преценка на конкретната ситуация и оттам, за избиране на най-адекватната стратегия за преодоляване на стреса – раждане на дете с увреждане и живот с факта, че има такова дете.

Много често и двамата родители крият сходни чувства и лични детски психотравми, което ги прави еднакво неспособни  за вземане на най-правилно решение за терапия на детето си. Съществуващите във всяко семейство моменти на напрежение, неразбирателство или затруднено решаване на житейски въпроси се пречупва през заболяването на детето, дори когато всъщност не би следвало. Понякога семейството поради чувство на вина свръхпротектира детето, като по този начин го лишава от естественото отношение на обич и взискателност. Страхът от непознаването на състоянието на детето пречи да се развиват наличните качества и да се компенсират липсващите способности. Неосведомеността и недостигът на познания относно специалните нужди на детето ограничава възможността на близките/родителите да сътрудничат на екипа в терапевтичния процес; те дори неволно противодействат с неуместни процедури и действия. Нерадостната атмосфера лишава детето от стимулиращия ефект на позитивния емоционален тон.

Всички тези обстоятелства и съображения са основание за създаване на родителски групи. Какво представлява тя?

Родителската група е съвкупност (общност) от лица – в случая родители на деца със специални нужди, където всеки се явява терапевт на другия в общия стремеж към вътрешно израстване и развитие за най-ефективно подпомагане на детето със специални нужди и сътрудничество с рехабилитационния екип.

Родителската група е едновременно група за самопомощ и терапевтична група, в която протича терапевтичен процес със своя специфика. Има определено място и време на провеждане, норми, договорени в групата, участници и водещ. Тя е отворена група с променлив състав и едно постоянно ядро и до момента отговаря на определението за малка група. Води се от квалифициран терапевт-психолог с познания и опит в областта на груповата динамика, както и с продължителна практика по психодиагностика при деца с различни органично-мозъчни и психични нарушения.

Цели на родителската група:

-да подпомогне адаптацията на семейството, в което има дете със специални нужди в обществото;

-да насочи семейството към пълноценен здравословен начин на живот, като се преработят негативните емоционални състояния, свързани със заболяването на детето;

-да съдейства за изграждането на родителите като пълноценни партньори на терапевтичния екип в терапевтичния процес.

Задачите на групата са:

1.Разширяване  на обема от знания на родителите относно заболяването на детето и възможностите за лечение чрез обмен на информация помежду им и споделяне на опит.

2.Изграждане на умения за преработване на психологични проблеми и конфликти – лични, на детето, в семейството и на семейството с външни фактори. Емоционална подкрепа, окуражаване.

3.Развиване на способността за наблюдение и отчитане на промените в състоянието на детето, дори и най-малките постижения, тяхното анализиране и използване за основа на бъдещи усилия.

4.Повишаване на самопознанието и саморазбирането на родителите; осъзнаването на собствените дефицити и нуждата от определена помощ. Насочване към други специалисти от екипа или външни лица и институции.

Основен метод е груповата дискусия на принципа „тук и сега“. Използват се различни други методи и техники като арттерапия, игра на роли. Планира се прилагане на автогенна тренировка (релаксация), по-късно психодрама, музикотерапия. Методически груповите сбирки се подготвят чрез предварително обсъждане между терапевт и ко-терапевт на събития от изминалия период, резултатите от процеса на предходната групова сбирка и състава на групата за съответния ден. След приключване на сесията отново се извършва анализ. Стимулира се поемането на задачи от страна на родителите за подпомагане на груповия процес и общите цели.

Времетраенето на сесията е 90 минути без прекъсване. Честотата на сбирките се договаря, като в началния етап е препоръчително да е ежеседмично. Продължителността при постоянен състав може да е две години или се определя от нуждите на групата.

Връзката на родителската група с екипа се осъществява от психолога ко-терапевт, който може да информира ръководството за процеса, резултатите и възникналите идеи и проблеми, тъй като всичко това е описано в протокола за всяка сесия и обсъдено в психотерапевтичния екип. На екипни обсъждания могат да бъдат информирани и останалите специалисти, особено ако в групата е възникнала потребност от специализирана консултация или намеса.

Правила за работа в група

1.Да се спазва часовия график! Точността е показател за самодисциплина!

2.Не е допустимо произволното влизане и излизане от групата, за да не се нарушава ефективността на груповата работа.

3.В групата важи поговорката „Дай, за да получиш“, т.е. всеки трябва да сподели своя проблем, за да спечели всеки за себе си. Две са причините, които водят човека в групата: нуждата и потребност от общуване.

4.Важно условие е всеки член на групата да участва!

5.Всеки участник има право да изказва своето мнение!

6.Изказващият се не се прекъсва и критикува. Всеки участник трябва да се старае да разбира останалите, да не ги насилва да участват в дейностите и да се чувства ангажиран към тях.

7.Водещият и всеки участник носи отговорност. Тайната е важно условие.

Груповата работа почива между доверието на клиента и водещия;

Връзката на взаимното разбиране; свободното изказване без задръжки; да говориш без страх от осъждане.

Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!

Facebooktwittergoogle_plusmailby feather