Как да възпитаваме самочувствие у децата си?

За да развие самочувствие и уважение към себе си и другите, детето трябва да знае, че това, което мисли, чувства и това, което прави се приема като важно. Самочувствието на вашето дете зависи от вас, неговите родители. Точно вашите думи и действия като родител имат силата да развият самочувствие или напротив, детето да се чувства нечуто и пренебрегнато.

Какво е самочувствие? Термините „самочувствие“ и „самоуважение“ често се използват като синоними. Има все пак разлика, като самочувствието се определя като „Чувство, усещане на човек за собственото му душевно и физическо състояние, било то добро или лошо.“ Уикиречник.

Доброто самочувствие на първо място се свързва с доверие в себе си, т.е. да се чувствате уверени и да вярвате в способностите си. Самочувствието е свързано с осъзнаване на собствената стойност и самооценка. Затова възпитавайки у детето си самочувствие е важно то да познава силните си страни, както и слабите си такива, своите ограничения и следователно да има реалистична представа за себе си. Защото пък самоуважението е качество на личността, което се отнася до общата преценка на човек за собствената му стойност. Самочувствието нараства, когато детето изживява своите постижения и успехи, за които получава положителна обратна връзка, по този начин то се чувства стимулирано да опитва нови неща. Приемайки своите силни и слаби страни, то трябва да приема себе си такова, каквото е. Става въпрос за това да се чувства обичано, прието, оценено и достатъчно мотивирано да използва способностите си и да се изправя пред предизвикателствата на живота.

Малкото дете с добро самочувствие може:

да прави избори;
да се отнася с уважение към другите;
да изразява своите нужди, чувства, идеи и предпочитания;
да не се страхува да поема малки рискове и да си позволи да греши;
да се доверява на себе си и на другите;

Как да помогнете на детето си да расте с добро самочувствие?

Най-добрият начин да помогнете на вашето дете да изгради самочувствието си е като му покажете, че е обичано. Има няколко начина, с които може да допринесете за това усещане. Покажете на детето си, че го обичате такова, каквото е, безусловно, а не заради това, което прави или как изглежда (не защото се справя с уроците по музика или че е красиво, защото прилича на вас). Поощрявайте неговите умения, т.е. положителната обратна връзка е особено от значение. Това може да го направи още по-гордо от постиженията си и по този начин да развие чувството на увереност. Помогнете на малкото си дете да опознае добре себе си, например като му помогнете да разпознава своите силни страни. Насърчавайте го да взема решения, като започнете от най-малките неща, например да избира дрехите си за деня. Също така поощрявайте го да се изправя пред нови или трудни за него ситуации, разбира се като го подкрепяте и стоите зад него, за да не се страхува. Също така, не забравяйте да го поставяте в ситуации, в които знаете, че има добри шансове да успее, но по една или друга причина то не е достатъчно смело да опитва, било защото е по-срамежливо или стеснително. Това е важно за детето, защото в противен случай то няма да се чувства мотивирано или би си помислило, че не е достатъчно добро.

Други стимули могат да бъдат свързани с някои малки домакински задължения. Когато има отговорности, то ще се чувства полезно и гордо от себе си. Насърчавайте и неговата самостоятелност. Например, ако се опитва само да обуе обувките си, изчакайте, докато то не ви помоли да му помогнете. Научете се да не бързате, детето се нуждае от повече време, а и то не разбира защо постоянно бързате.

Забавлявайте се заедно цялото семейство. Когато играе и се забавлява с родителите си, детето се чувства добре и е щастливо, а това определено му помага да има добро самочувствие. Хвалете го за усилията му, когато например то изпълнява по-трудна задача. Например, може да кажете на малкото дете: „Браво, ти успя сам да закопчееш всички копчета на якето си“, а на по-голямото: „Браво, ти сам/а прочете книжката“. Отнасяйте се с уважение. Това е един от най-добрите начини да научите вашето мъниче да уважава себе си и другите. Изслушайте го внимателно, когато то има какво да каже и вземете споделеното на сериозно. Ако не сте съгласни с него или ако не ви харесва това, което прави, говорете като използвате изречения, които започват с „Аз имам чувството, че …“ или „Аз мисля, че …“. За да не изглежда, че го критикувате и осъждате, избягвайте да започвате изреченията си с „Ти си …“. Задавайте ясни правила като му обясните защо дадено поведение не се поощрява, то ще направи разлика като сравни с поведението, заради което е получило похвала.

За да не расте с ниско самочувствие:

Избягвайте прекомерната защита, то има нужда да изследва света и самостоятелно. Съсредоточете се върху позитивното и се опитайте да казвате поне три грижовни и градивни неща всеки ден. Не го критикувайте постоянно. Ако въпреки неговите усилия сте недоволни от поведението му, то ще се обезсърчи. Преди всичко не го критикувайте пред други деца. Избягвайте да поставяте етикети на детето си, като например да му казвате, че е мързеливо, бавно или глупаво. Освен че го наранявате, то ще се чувства по-малко оценено. Не пренебрегвайте детето си. Интересувайте се от неговите чувства. Вие сте в центъра на неговата вселена. Начинът, по който го гледате, прегръщате и вниманието, което му отделяте, значат много за него. Не го сравнявайте с неговите братя и сестри или с други деца на неговата възраст. Не го изнудвайте емоционално, като например не му казвайте, че бихте били наистина щастливи, ако то може да направи „нещото“, което вие искате. Може да си помисли, че го обичате, само когато то успява да ви зарадва. Детето ви трябва да знае, че го обичате безусловно, дори ако поведението му не винаги е перфектно. Бъдете добър модел за подражание на детето си! Вашето мъниче научава много, като ви имитира. Така че можете да му помогнете, като работите върху собственото си самочувствие.

Ето няколко примера за това, което може да направите:

Не се подценявайте като родител: това може само да навреди на собственото ви самочувствие и да ви накара да изисквате твърде много от детето си. Бъдете открито горди от постиженията си, дори и от това, което ви се струва твърде малко, за да го афиширате;

Организирайте различни семейни забавления, за да няма само задължителни дейности;

Позволете си моменти, когато поставяте себе си на първо място;

Не се критикувайте. Ако сте сгрешили или ако сте се провалили в дадена задача, обяснете на детето си, че ще започнете отначало и ще се научите да се справите следващия път. Това може да се случи и в рутинните неща: не се е получил кекса, непременно кажете, че следващият път ще се постараете да се получи по-добре.