Ботев го е казал преди толкова години, защо ли продължава да звучи актуално?!
Преди време научих, че по статистика на ООН творческите, съзидателни личности, които дърпат света напред са около 4% от населението и този процент не се изменя особено с годините. За миг се размечтах какво ли би се случило, ако достигне 10%. После се замислих от какво зависи това? Еволюция? Гени? Среда? Възпитание? Образование? Вероятно комбинация от всичко…
Тогава, изведнъж, съзнанието ми отплува в друга посока – статистиката отчита факти, даденост. Може би тези 4% са реализираните, онези, които са успели да създадат нещо, което е останало и е получило признание, промъкнали са се през препятствията. Вероятно процентът е по-висок, но не всички успяват да реализират потенциала си.
Творческите личности са чувствителни, раними – няма значение дали творят в областта на науката, изкуството, спортът, или човешките взаимоотношения. Тези хора се съмняват, търсят, знаят, колко много не знаят, отстъпват, толерантни са и това ги прави „чупливи”, крехки. Живеят за цялото, а не за Аз-а, за каузи и идеали, в името, на които се жертват, следват мисия, а не просто съществуват.
„Ако спечеля – печели цял народ, ако загубя – губя само мене си.” Помним тези думи и човекът, който ги е изрекъл, както и делото му, съхранило нашата идентичност. Знаем и с какви усилия се е промъквал през трудностите по пътя си. А колко ли апостоли не са успели, пречупили са се, или са били смазани в зародиш.
В работата ми на психотерапевт се срещам с такива хора постоянно, защото именно те са склонни да търсят проблем в себе си, да се съмняват в правотата си, да страдат за несправедливостта, но и да поддържат надеждата и вярата, че могат да изменят нещата. В тяхната ценностна система Егото е на заден план и това прави функционирането им по-трудно в материалното ни време, където да притежаваш е по-важно, отколкото да бъдеш.
Те са идеалисти, мечтатели, духовно ориентирани. Любовта и грижата към другия са водещи ценности в съзнанието им, но това се приема от много хора за лудост. Заливат ги с фрази като: Ти на кой свят живееш?, Влез в час!, Стига си витал в облаците!(а къде да витаеш, в пръстта ли?), …
Толкова години еволюция и въпреки това до ден днешен етикетираните като „различни” са принудени постоянно да оцеляват под натиска на масата, особено, ако различието им буди не съжаление, а възхищение, ако освен да вървят, могат и да летят, ако вместо да взимат, са готови да дават.
В съвременния Его-свят толерантността се приема за лудост, защото няма как да се добере до кокала първа – тя ще даде път, ще отстъпи и … ще умре от глад, ако не се намери, поне още една сродна „луда” душа, която да сподели „втората си риза”(или паница).Понякога я срещаме – сродната душа. Която може да довърши изречението ти, която разбира мълчанието ти, която може да стигне до теб с един поглед и да проникне до дъното на душата ти, която вижда отвъд! Онова, което не можеш да обясниш с хиляди думи на повечето хора, някой разбира преди да си започнал.
Думите са излишни, защото душите говорят на един език! Всички прегради се стопяват, препятствията се преодоляват – епоха, норми, пол, възраст, класа, раса, време, … Свързани сме – отвъд, напук, въпреки, … Изразните средства нямат значение – думи, музика, визия, движение – разпознаваме посланията мигновено! Усещането е невероятно силно, невъзможно е да го скрием – от себе си, от другия! Времето спира, реалността се променя…..миг, който събира в себе си вселената! Такъв миг може да спаси и съхрани творческите личности, да им върне вярата и да ги заради с енергия да продължат!
Толкова цивилизации са изчезвали, погълнати от властовата невроза, която кара хората да се делят, да застават един срещу друг, да унищожават собствения си вид. Егото се идентифицира с границите си, душата с безкрайността, егото се разграничава, душата се свързва. Егото казва: „Аз”, душата: „Ние”.
През всичките тези хилядолетия философията, която може да ни спаси, развие и обогати е била пред нас – всички сме клетки от един организъм. Ако всички органи и клетки работят заедно и в полза на цялото – цялото се развива и всеки орган също. Очите не са по-значими от черния дроб, например, белите дробове не воюват с костите, … Когато започнем да възприемаме нещата по този начин, еволюцията в системите ще се ускори.
Ако, обаче, някоя клетка реши, че е по-важна или по-маловажна от друга, това ще се отрази на цялото, ще тръгне верижна реакция и накрая и самата клетка ще търпи последствията. И, за да дам конкретен пример, който всички познаваме ще спомена раковата клетка – тя е егоцентрична, спира да се съобразява с другите(храни се и се дели безспирно) и да работи за цялото, с което унищожава организма и по този начин и себе си. Не случайно някои сравняват хората(слава богу не всички хора са такива) с ракови клетки на планетата – консумираме, унищожаваме безхаберно ресурсите, но ако унищожим планетата си и ние си отиваме с нея.
Да са живи и здрави «лудите», които се идентифицират с цялото и работят в полза на целия организъм и дано процентът им нараства! Време е да спрем да ги считаме за «луди» и да осъзнаем, че са «свестни».
Скъпи чувствителни, раними, сетивни и осъзнати хора, моля ви не спирайте да търсите, не спирайте да вървите – земята се нуждае от вас, нуждае се от своите сърдечни клетки!
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
