“Има птици, които не бива да бъдат поставяни в клетки. Техните пера са твърде ярки , песните им са твърде хубави и неповторими . Така че можете да ги пуснете , или когато отворите клетката да ги храните , те някак си вяло ще прелитат покрай вас в нищото. И макар една част от вас, да знае че не бива, първоначално ще им се радва, но ще знае, че мястото , където живеете е много по- мрачно и пусто отколкото да ги пуснете на свобода.” – Стивън Кинг.
Едно от най-трудните неща в живота ни е е да дадем свобода на хората, които обичаме най-много.
Хванали сме се за близките ни хора толкова силно, страхувайки се, че без тях ние сме нищо. Без тях любовта, която чувстваме в сърцето си ще бъде загубена завинаги.
Не разбираме, че нашата прекалена привързаност пречи на любовта, която изпитваме към тях, отнемайки от чистотата и красотата, която любовта изобщо дарява на всеки един от нас.
Има моменти в живота на всички ни, когато трябва да направим това, което е необходимо, да уважаваме и почитаме не само себе си, но близките за нас хора. Освобождаваш се от връзката, не от любовта която изпитваш към любимия.
Ако обичаш нещо, ако обичаш някого и чувстваш, че трябва си тръгнеш направи го. Може в началото да боли, но когато болката си отиде ще се почувстващ по-жив от колкото някога си бил. Иронията е, че ако поддържаме връзка само, защото чувстваме, че ако останем сами ще бъдем нещастни, то ние вече сме. И двамата. Напускаме връзката, но не и любовта към другия. Ако си тръгнем ще можем да видим нещата от различна перспектива и ще разберем, че да си тръгнеш е признак на сила и любов.
Да напуснем някого не означава, че повече не ни е грижа и не се нуждаем от него или не го искаме в живота си, а защото разбираме, че той ще бъде много по-щастлив някъде другаде. Както и ние. Никога не напускаме хората, които обичаме, защото ги носим в сърцата си.
Ако не сме намерили начин да живеем в мир със себе си, ако не сме разбрали как да бъдем щастливи, когато сме сами, какви са шансовете да бъдем щастливи с някой друг? Не можем да очакваме да получим от другите това, което сами не сме в състояние да предложим.
Да бъдем добри, да се отнасяме с любов и разбиране към себе си, да се научим да изразяваме нашата благодарност за всички подаръци, които животът ни е предоставил до този момент. Да се научим да говорим със и за себе си по начина, по който бихме го направили за любимия човек.
Нека не се страхуваме да прекарваме време със себе си, да правим нещо със страст, да излизаме с приятели, да се смеем, танцуваме, дори да се държим глупаво, странно, детински, да правим всичко, което ще донесе радост и смях в живота ни.
Да преместим фокуса от нещата, които ни причиняват болка, стрес, тревожност, страх и нещастие към онези неща, които карат сърцето ни да пее и ни правят щастливи.
Колкото повече се учим да се наслаждаваме на собствената си компания, толкова по-лесно ще ни бъде да не се прилепваме към някой, само защото ни е страх да останем със себе си. Тогава животът би бил далеч по-лесен и хубав.
Не се страхувай да се пуснеш. Може би животът има по-добри планове за теб. Защо да се държим за нещо добро, когато животът иска да имаме най-доброто.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
