Синдромът на „Разбитото семейство“

Синдромът на „Разбитото семейство“ или как детето преживява влошените отношения на своите родители.

Живеем във времето на бързите неща. Бързи коли, бързи пари, бързи храни и за най-голямо съжаление.. Времето на бързите бракове. Взаимотношения, които започват с много плам и страст, копнеж, обещание за вечност, мечта за единство и уютен дом. Бързо сключване на брак, правене на деца и в рамките на няколко години- развод.

Няма как да не се запитаме хората ли изгубиха ценностите си, или изобщо никога не са ги имали. И как така днескашните родители, които повечето са деца на вчерашните „здрави“ семейства, чиито баща е работил денонощно, за да осигури един добър живот на децата си, днес решават да поставят своите деца в позицията на „детето на разведените родители“. Този израз днес е етикет за „несправящото се дете“, за „агресивното дете“, за „депресивното дете“ и за „хиперактивното дете“. А и за още куп други етикети. А всъщност страданието идва от влошените родителски отношения или както аз обичам да казвам „ Синдромът на разбитото семейство“. За всички ни е ясно,че когато майката зачене, тя предава на своето дете всяко усещане, всяка радост или болка. Всички мисли и терзания,или казано по-просто, детето се ражда с един код в себе си. В този код се съдържа информацията дали детето е било желано или не, и дали майка му е била обичана от баща му. Защото периодът на бременността е един от най-тежките периоди в живота на жената. Не само на физическо ниво,но и на психическо. В тези 9 месеца майката преминава от едно настроение в друго, колебания във вкусовете, ароматите, желанията, а дори понякога и в мечтите. Някак става по-изнервена,копнежът й по своботата и желанието й да има малко повече време за себе си се засилват. Всичко това се кодира в детето й още във вътреутробния период. От своя страна мъжете са подложени също на голямо напрежение, защото жената,която са обичали до вчера- онази ведра и приятна личност, изведнъж става дребнава, заядлива, ревнива. Конфликтите помежду им сякаш нямат край. И ако преди този период отношенията им са претърпявали вече криза. Ако е заседнала някъде помежду им обидата или вината, то сякаш периодът на бременността е още едно изпитание, вместо радост за техните отношения.

И така направих леко отклонение като разгледах един от най-значимите периоди за развитието на детето, а именно как е дошло на този свят. Защото от тук насетне е изключително важно върху какво започват да градят родителите.

Децата са като радари. Те усещат кога мама е спокойна и кога е ядосана. Усещат напрежението във всеки един от родителите. Около годината ,започват да забелязват какво се случва в отношенията. Дали тати гали и целува мама, или се държи грубо и я пренебрегва. Около 3-тата година вече забелязваме и появата на ролеви игри, в които детето показва вече заучените модели от родителите си.

И докато се осъзнаем-детето вече ходи на градина и някой му слага етикет с проблемно поведение. Препоръчва се специалист, който да помогне на детето. И често пъти родителят влиза в кабинета на психолога с думите: „Ето, оправи го! Нещо не е наред с него!“.

Разбира се, това е метафора. Защото всеки родител обича детето си по своя начин, макар и понякога този начин да не е най-подходящият в даден момент. Рядко родителите се замислят дали пък нещо някъде в техните отношения не е първоизточникът на проблемите в поведението на дете им.

Като специалист с опит мога да кажа, че няма деца, които да са родени с проблемно поведение. Или неприемливо такова. Ако детето не е с психиатрична диагноза за някаква аномалия в развитието си, то детето най-често е огледало на отношенията на своите родители, или отношенията които те имат към него.

Ние терапевтите обичаме да казваме,че ако едно дете е добре нахранено с любов, т.е. ако душата му е добре обгрижена, то това дете има щастливо детство и рядко проявява някакви проблеми в поведението си. Не ме разбирайте погрешно. Има деца на разведени родители,които са много добре нахранени с любов. Но това е благодарение на един мълчалив съюз между вече бившите партньори, в който те са си обещали уважение. Няма значение ,че вече не са заедно,или че имат други партньори в живота си. Важно е, че детето вижда как мама говори с уважение за тати и обратното.

Случай от практиката:

Милена е момиче на 6 години. Доведена е в кабинета ми поради скорошната раздяла на нейните родители. Детето започва да рисува. Лесно започнахме разговор. и тя без проблем се свърза с мен. Майката ми беше разказала за раздялата им и беше събрала много гняв и обида към бившия си съпруг. В края на сесията, точно преди да се разделим, малката Милена сподели:

-Знаеш ли, аз много обичам тати. Но ме е страх да кажа на мама, защото тя винаги плаче, когато говоря за него. Не искам мама да плаче, но тати много ми липсва.

Милена бе събрала много тъга и беше вяла в дневните си занимания. Майката чу тези нейни думи и осъзна,че не детето има нужда от терапия, а тя самата. Защото понякога да признаеш пред себе си,че не можеш да се справиш с нещо, е половината от работата, която имаш да свършиш със себе си.

Препоръчвам:

Ако ви предстои раздяла или вече е факт, подгответе детето за това. Обяснете му, че раздялата е между мама и тати, а не между детето и някой от родителите.
Подкрепете го с много любов. Нека знае, че въпреки промените,едно нещо никога няма да се промени, а именно, че мама и тати много го обичат.
Колкото по-добри отношения запазите помежду си, толкова по-благоприетен ще е преходът за детето ви. Често пъти от обида и обвинения, уважението изчезва. Но в името на детето си, би било добре да си спомните обичта и уважението, които сте имали един към друг. Все пак днес носите отговорност за друг човек. Отговорност, която не е само на мама или тати. А на двамата.
Ако вече има 3-ти човек в живота ви. Изчакайте. Дайте време на детето да свикне със ситуацията и едва тогава въведете третия човек бавно и спокойно. Нека детето да осъзнава поетапно, че този човек не заема мястото на мама или тати, защото никой не може да ги замени. Добре е детето да чувства сигурност, макар и в променящата се среда.
Дайте си време на себе си и на детето си да се приспособите към новото и различното. Дайте си право да го преживеете.