Клиентът е момче на шест години, доведен е от своята майка. Заявката й е, че сина й е агресивен. Детето не среща трудности в общуването с връстници и възрастни. Въпреки това се бие със децата от детската градина, която посещава. Преди срещи с бащата е напрегнат, предпочита да не стои дълго с „новото му семейство”. Мая изпитва трудности в общуването с детето. Споделя, че често поведението му е предизвикателно, посяга да я удря, сърди се без повод.
Майкака споделя, че с бащата на детето са съжителствали на семейни начала без да имат сключен брак. Разделят се преди две години, като причина изтъква изневяра на партньора. От скоро бащата има връзка с жена с дете на възрастта на сина им, посещаващо същото детско заведение. За детето грижи полага основно майката. Предвид факта, че нямат сключен граждански брак, не са на лице регламентирани дни на детето за среща с бащата, родителите практикуват предварителни уговорки по телефона.
Преди описаната по долу среща са проведени поредица от индивидуални срещи с детето. Физически и психически се развива в норма за възрастта си. Контактно, общително и спонтанно е.Цел на срещата: наблюдение върху взаимоотношението на майката и детето; начините за справяне с конфликти.Майката и детето влизат заедно в кабинета. Момчето показва с поведението си, че й е сърдито. Тя от своя страна се усмихва, като го подканва да обясни, каква е причината, за да се сърди. Допълни, че често се случва сина й да се сърди. Момчето сподели, че предпочита да е в компютърен клуб и затова е сърдит на майка си.
Предложих му да направят нещо заедно, след което ще могат да отидат там, където решат.Ползване на арт терапевтичен метод:
„Опасно пътешествие”. Работи се по двойки- пътешественик и съдба. Участниците сами решават коя роля да изберат. Пътешественика, изобразява себе си и целта, която иска да постигне. След което другия, в ролята на съдбата избира дали ще му попречи или помогне, рисувайки препятствия или варианти да го подкрепи (разболее, накаже и т.н.).Материали: комплект моливи, пастели, флумастер и половинка кадастрон.
Инструкция: Предстои ви опасно пътешествие. Вие решете кой ще бъде пътешественика и кой съдбата. Пътешественика, изобразява себе си и целта, която иска да постигне, а съдбата решава дали ще му попречи или помогне. Не трябва да се рисува едновременно.
При уточняване, че участниците сами решават, коя роля да изберат, двамата реагират по един и същи начин, като отказват да изберат ролята си. След което детето каза „Е добре айде!” и взима произволен пастел.
Попитах за избора.
Детето – пътешественика: постави една точка в дясната част на листа, като обясни, че това е той. След което в другия край на листа постави точка за целта и я определи като село.
Майката – съдбата: предпочете вариант да подкрепи пътешественика и му даде кола.
Детето – пътешественика: направи своя маршрут, като сам създаваше кръговиден път, който предполага препятствие.
Майката – съдбата: започна да се смее и го попита защо сам си усложнява пътешествието. Постави дървета по пътя, за да му е приятно.
Майката – пътешественика: маркира с точки, изминалия от него път. Изразяваше недоволството си от липсата на трудности, както вербално, така и с движения, които имитират удряне, насочено към майка му.
Майката – съдбата: постави пирон на пътя, от който да се спука гумата на колата.
Детето – пътешественика: не бе доволен от решението на майка му. Отказа да приеме препятствието и го задраска.
Майката – съдбата: каза му да не се сърди, тъй като това е играта. След което направи езеро, през което не може да се премине.
Детето – пътешественика: отново не бе доволен от взетото решение на майка си. Нарисува човече от другата страна, което показваше, че е преплувал езерото. След което си нарисува кола.
Майката – съдбата „Тогава аз ще ти пробия резервоара.” След което нарисува дупка върху колата.
Детето – пътешественика: направи бензиностанция.
Майката – съдбата: тя му припомни, че е спукан резервоара и няма да задържи бензина.
Детето – пътешественика: ядоса се, задраска бензиностанцията. Каза, че това препятствие го няма. След което удължи пътя, като го направи с препятствия. Подкани майка си да се включи.
Майката – съдбата: отказа, като посочи препятствията, които той е задраскал.
Детето: Продължи да маркира пътя, като така посочваше изминатия от него. Средоточи се, в това което прави, рисуваше препятствия, които да премине.
Майката – съдбата: смееше се на това, което прави детето.
Детето – пътешественика: след като внимателно измина целия път и стигна до посочената от него крайна точка, каза че е готов.
На въпроса какво ще се случи след като е постигнал целта си, обясни, че там ще се разхожда.
В обсъждането детето каза, че му е харесало и въпреки, че в началото дойде с идеята бързо да си тръгне в края искаше още. Не му хареса, че майка му не му прави препятствия и не се включва активно. Майката посочи, че и е било забавно. Но се е отказала, защото сина й се сърди, отхвърля нейните решения. Сподели, че в ежедневието им има сходни ситуации и тя е склонна да го остави да й се „наложи”. Най-забавно и е било, когато той сам си прави трудности и ги преодолява.
Включването на членове на семейството в процеса, дава възможност както на детето, така и на родителя да отработят свои емоции, да преживеят ролята на другия, да се онагледи моделът на справяне в конфликтни ситуации.