„Кажете ми, какво мислите за мен, какво е мнението ви за мен?“ многократно сме задавали този въпрос на другите. И не се интересуваме от мнението на всеки, за нас е важно мнението на онези, които са ни близки, семейство, приятели, авторитети. През целия ни живот, сме събирали тези становища, взирали сме се в огледалото.В зависимост от това, което виждаме в огледалото, ние полагаме усилия да намерим отговор на най-важния въпрос: Кой съм аз?
В зависимост от мненията получени от другите, ние изграждаме образ на самите себе си, кои сме, каква е мисия ни в живота. Така постепенно започваме да се идентифицираме с образа, вярвайки че сме наистина ние.
От друга страна, изображението което виждаме в огледалото ни причинява много се тревоги, тъй като винаги има съмнение в нас: дали изображението на самите нас наистина отговаря на очакванията на другите, дали сме достатъчно добри, достойни, привлекателни в техните очи?
Като последица от това, често прекарваме целия си живот в полиране и подобряване на своя имидж, за да изглеждаме все по-добре и по-добре в очите на другите. Склонни сме да вярваме, че най-добрата стратегия в този процес е копирането и имитирането на някой, който е по-добър, по-успешен, по-достоен. Това е стратегия, която ние успешно използваме от нашето най-ранно детство, например за да научим майчиния език, както и начинът по който усвояваме елементите на нашата култура. По-късно, когато сме по-възрастни, ние продължаваме да копираме другите, тъй като, ако следваме пътя на онези, които считаме за по-успешни от нас не бихме сбъркали.
Друга характерна черта на нашия имидж в огледалото е, че тя е противоречива по природа. Ние получаваме почти толкова много мнения колкото много приятели и познати имаме. Някои могат да ни мислят за умни, докато други не намират, че това е най-важната наша характеристика и не биха ни описали като такива. Това генерира едно постоянно състояние на несигурност във връзка с нашия собствен образ и представата ни за себе си.
Тази несигурност по отношение на самите нас, ще послужи като основа за формиране на желание да убедим другите, че образът в огледалото е истински, и начинът, по който другите ни възприемат това сме самите ние, нашият истински Аз. Ако нашата идентификация с този образ, генерирана от мнението на другите е силна, тя ще ни държи в почти хипнотично състояние, а ние ще изживеем целия си живот под влиянието на тази чужда представа за самите нас.
Това би било груба грешка. Нито едно мнение, било то на близки и скъпи за нас хора не е в състояние да отрази нашата реална същност, както също толкова невъзможно е да проектираме нашата реална същност в образа ни в огледалото.
Ако ние възнамеряваме да бъдем себе си, да бъдем автентични и неповторими, трябва да сме в състояние да се отвърнем от огледалото на чуждите мнения. Вместо да се съобразяваме с чуждите жалони и представи, ние трябва да се съсредоточим върху това, кои сме всъщност. Например, истинският проблем за нас не е дали другите ни намират за щастливи, а дали сме щастливи наистина.
Огледалото на чуждите мнения няма да ни пусне толкова лесно, все пак. То е било толкова дълбоко вкоренено в нашата личност, че тя всъщност е станала неразделна част от нас. Всеки път, когато се опитваме да се отвърнем поглед от него, един вътрешен глас, гласът на нашето съзнание ще ни говори: какво ще кажат моите родители? Какво би си помислила жена ми за това? Този вътрешен глас е много често доста ефективен, и ние отново попадаме под влияние на хипнотичното заклинание на образа си в огледалото.
За да разрушим това хипнотична влияние, ние трябва да разберем, че единственият начин да опознаем себе си, е чрез пряк опит, нашия собствен опит, а не чрез мнението на някой друг. Необходимо е да се отправим на вълнуващото пътуване към самите себе си, да опознаем собствената си уникалност и неповторимост преди да я търсим и оценяваме в другите. Само така ще изпитаме удоволствието от разкриването на нашето истинско Аз, тук и сега.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
