„Обичам те“! Какво преживяваме, когато тези думи ги изричаме към или чуваме от важни за нас хора? Как реагира тялото ни? Какво често пречи да изричаме тези „вълшебни думи“? Може ли да обичаме „грешния човек“?
Обичането се случва през сърцето. Когато се свързваме през очите, ума или тялото е харесване, влюбване, привличане. Събитията, които оставят трайни дири в живота ни са преминали през сърцето ни.
Когато казваме „Обичам те“, ние даваме от себе си! Даваме и на себе си! Преживяване! Всеки човек на земята обича или е обичал. Има хора, които обаче се срамуват или се страхуват да казват „Обичам те“. Които се затварят и замръзват, когато им го казват. Срещат силни свои съпротиви, често неосъзнати. И в двата случая обаче – и когато го казваме, и когато го чуваме, ние получаваме усещане за смисъл, ценност, завършеност. Тялото се вълнува в приятно мравучкане и се изпълва с жизненост. Нивата на серотонина и окситоцина се покачват. А както знаем тях често ги наричат хормоните на щастието и любовта. Чувството на щастие ни завладява. Светът за миг се превръща в най-красивото, топло и приятно място за нас. И това е така, защото емоционалният ни свят (вътрешния ни свят) става красив и положителен, и в този момент ние го проектираме точно в този му вид в нещата около нас.
Какво пречи на някои хора да си позволяват да казват „Обичам те“? Причините често се коренят още в детството и в годините ни на порастване през тийнейджърството. Например, когато моделът на взаимоотношения между родителите е бил такъв, че те не са си казвали един на друг „Обичам те“. Когато порастващото дете през опита си и преживяванията си придобие вярването, че да се казва „Обичам те“ е или срамно, или признак на слабост (особено важи за момчетата – това не е мъжко, това са лигавщини). Или когато нормите са възпитавали вярването, че не е нужно да се казва „Обичам те“, а е достатъчно само да се показва с действия. Но дали действията сами по себе си са достатъчни и удовлетворяващи? И тук идва същността и смисъла на балансираното присъствие на думи и действия във взаимоотношенията. Здравословно свързване между хората се случва, когато има веднъж баланс в даването и получаването между тях, и втори път баланс в количеството, и качеството на думите, и действията. Когато преобладава само едната част, колкото и положително присъстваща да е тя (примерно действията), в един момент би се оказала недостатъчна да замести отсъствието на другата част (думите). Затова за хармонията във взаимоотношенията е еднакво важно, както да има действие, така и да има говорене, споделяне. Както да можем да си позволяваме да казваме „Обичам те“ чистосърдечно, така и да можем да го чуваме, не само с ушите, а и със сърцето.
Може ли да обичаме „грешния човек“? Обичането изключва автоматично възможността за грешен човек. Щом обичаме точно него/нея, значи той/тя е верния/вярната за нас, тъй като минава през сърцето. Важно е да разберем, че обичането е наше преживяване, за съществуването на което изцяло ние носим отговорността. Когато съществува обичта и свързването през сърцето, това означава че има задоволяване на важни за нас нужди или потребности, били те съзнателни или несъзнателни. През всяко свързване с другите в годините ние израстваме личностно и то се случва за да обогати емоционалната ни осъзнатост. Когато имаме усещането, че обичаме неправилен за нас човек, обикновено е, когато нашите страхове и сенки се проявяват повече в тези взаимоотношения, отколкото светлата ни, и позната част. Това може също да е проява на неотработени в миналото ни травматични модели на свързване (може да са с родител или друг важен за нас човек). Осъзнавайки същността на този тип връзка и преминавайки през тази обич (често болезнена), отработвайки стари вредни за нас модели, бихме могли да израстнем, и да станем по-цялостни и здравословно преподредени. Да бъдем по-пълноценни и за себе си, и за хората, с които бихме влезли в следващи взаимоотношения. И да продължим напред в живота си по-обичащи, по-осъзнати и по-приемащи.