За много родители изразът „спи като бебе“ звучи като жестока ирония. Много пеленачета като че ли, изобщо не спят, особено когато, изтощените им родители го искат. Положението не става по-добро когато, детето порасне. Всъщност децата и тийнейджърите могат да бъдат засегнати от същите проблеми със съня, от които страдат и възрастните. Най-разпространеното смущение на съня, както при възрастните така и при децата е безсънието. Това означава повече от половин час, в който детето не може да заспи, и трудности при поддържането на съня – обикновено в комбинация с плач, мрънкане и чести ставания при малките деца. Ходенето насън, кошмарите и нощните страхове/при които детето пищи и плаче неутешимо, докато спи дълбоко/ също са разпространени, особено при по-малките.
Тийнейджърите също изпитват странни промени в биологичния си часовник, които ги карат да си лягат и да стават по-късно, отколкото преди. И понеже училището започва по едно и също време за всички деца, рано или късно това може да доведе до недоспиване при вашия тийнейджър.
От колко сън има нужда детето ви?
0-2 месеца 10,5 – 18 часа
2-12 месеца 14-15 часа
12-18 месеца 13-15 часа
1,5 – 3 години 12-14 часа
3 – 5 години 11-13 часа
5 – 12 години 9-11 часа
тийнейджъри 8-10 часа
Това разбира се, са средните изисквания, при всяко дете може да е различно. Но ако не получават достатъчно качествен сън, всички реагират еднакво. Също като възрастните, стават кисели, сънливи и не могат да се съсредоточават и функционират нормално.
Поне една четвърт от децата и тийнейджърите изпитват проблеми свързани със съня някакъв етап, като най-разпространено е безсънието. Много деца ходят насън, особено във възрастовата група 4-8 години. Само при 2-3% това е редовна практика, но 40% правят от време на време, някоя среднощна разходка. Около 5 % от децата страдат от нощни страхове, но това обикновено престава около осемгодишна възраст. Бои ли се детето ви от тъмното? Страхува ли се, че под леглото му или някъде в стаята има чудовище или нещо друго, което го плаши? В миналото се считаше, че само съвсем малките деца имат такива тревоги. Последните изследвания обаче показват, че и много по-големи деца имат сериозни среднощни страхове. От какво по-точно се боят децата? Неканените гости – обирджии или похитители, са в началото на списъка, следват в намаляващ ред призраци и чудовища, страховити сънища, страх от тъмното и гръмотевични бури, животни и разстройващи мисли, че нещо лошо може да се случи на детето или на родителите му. По-малките деца обикновено се страхуват от чудовища, призраци и страшни сънища, докато по-големите са по-податливи на обезпокоителни мисли. Едно изключително интересно изследване е проведено със 176 деца между 4 и 12 години в Холандия. Близо три четвърти от тях имали среднощни страхове. И те не намалявали в процеса на порастване. Децата над седем години даже имали повече страхове от по-малките. Като ги питали откъде идват страховете им, мнозинството от децата посочвали неща, които са видели, чели или чули, като основен виновник била телевизията. Най-интересен е обаче контрастът между преживяванията, за които холандските деца разказвали и свидетелствата на родителите им. Седемдесет и шест процента от децата споделили, че имат нощни страхове, но само тридесет и четири процента от родителите подозирали за това. В допълнение родителите си мислели, че нощните страхове изчезват с израстването, но това не винаги е точно така.
Тук е важно всички родители, да научат детето си, да заспива лесно, и което е не по-малко важно – как да спи, без да се събужда. Наистина това е въпрос на научаване. Добрите навици за сън се учат, защото, макар да е необходимо малко упорство, вие наистина можете да обучите детето си /независимо колко е голямо/, да спи добре. Започнете с дневник на съня. Записвайте каква нощ е имало детето ви. Някои от следните методи са по-подходящи за бебета и деца в предучилищна възраст, но повечето, с леки изменения, са приложими за всякакви деца.
Методи на обучение:
1. Създайте график за лягане – предвидете един час за приспиване. Приятна топла баня и четенето на хубави, успокояващи приказки, са изпитано средство при по-малките.
2. Придържайте се към определени часове – слагайте детето да спи по едно и също време всяка вечер и го будете винаги в един и същи час. По-големите деца може да искат да спят до по-късно през уикенда, но сведете това време до минимум /най-много около час допълнително/, иначе рискувате да смутите настройката на биологичния им часовник, който толкова добре е работил през цялата седмица.
3. Осигурете удобна обстановка – погрижете се да има удобно легло и в стаята да е тъмно, топло и тихо.
4. Без телевизия в леглото – не позволявайте на детето да гледа телевизия в леглото. Много специалисти дори препоръчват децата да нямат телевизор или други електронни устройства / като компютър или електронни игри/ в стаята.
5. Ограничете приема на течности преди лягане – намалете количеството течности, които детето ви изпива преди лягане, за да не се налагат среднощни посещения до тоалетната. Напитките съдържащи кофеин – чай, кафе, кока кола и др, задължително да се избягват. Направете ходенето до тоалетната неотменна част от подготовката за лягане.
6. Погрижете се детето ви да бъде уморено в края на деня – има ли детето ви достатъчно физически натоварвания / минимум 30 минути на ден, но не непосредствено преди лягане/ или е бездействало прекалено дълго?
7. Осмислете вашата роля в навиците за сън на детето си – помислете каква роля имате за навиците на детето си. Това може да включва:
– Научете децата си да заспиват сами и в собственото си легло. Това е изключително важно, защото децата/като всеки друг/ се събуждат периодично през нощта. Затова трябва да могат сами да се успокояват и заспиват отново. Ако свикнат да заспиват винаги, докато вие сте до тях, ще искат същото, когато се събудят нощем.
– Наложете ясни, твърди и последователни правила за лягането. След като обясните на детето си какво ще се случи, когато дойде време за лягане и през нощта, не се поддавайте на молбите за още една приказка или да легнете до него. Децата понякога реагират така по време на лягане, защото обичат специалното внимание, което получават от родителите си, и не искат то да свършва. Ако считате, че това е важен фактор, старайте се да прекарвате с тях определено време по-рано през деня.
– Завеждайте децата право в леглото, ако стават нощем. Това може да бъде трудно в 2 и дори в 4 или 5 сутринта, но не оставяйте детето да спи във вашето легло – иначе ще му стане навик.
– Възнаграждавайте доброто поведение. Както повечето от нас, децата реагират много по-позитивно на похвали и насърчения, отколкото на критика и наказания. Затова, когато децата ви се държат добре нощем, дайте им да разберат колко сте доволни. А когато не сте, устоявайте на изкушението да мърморите и поучавате, защото това още повече ще влоши стресиращата ситуация.