Спортните дейности като начин за ресоциализация

Децата, които се движат, са децата, които се научават.

Животът в институция ограничава възможностите на младежите за разнообразен социален и културен живот, което ги поставя в неравностойно положение спрямо останалите им връстници. Това създава усещане за социална изолация и силно ограничава възможностите им за самостоятелен живот след напускането на институцията, което създава множество рискове, както за самите тях, така и за социалната общност като цяло. Трудната адаптация, липса на много качества ги лишава от един по-пълноценен живот. Особено при малките деца или деца УИ (умствена изостаналост), липсата на режим, последователност, смяната на институциите, приемните семейства са допълнителните фактори, които се явяват като ограничение за младежите и възпрепятстване на адекватното им развитие като личности.

Ресоциализацията  от латински означава повторение, възобновено действие и означава повторна социализация, което може да продължава през целия живот. Тя се стреми да промени нагласите на индивида, целите, нормите и ценностите на живота му. Това е нещо, което се постига изключително трудно и може да отнеме много време без особен ефект, ако липсва специалист  и готов план за действие. Един от начините за справяне  с този проблем, който може да се приложи и да има по-голям начин за промяна е спортът. Него можем да го използваме за да направим комуникацията, адаптацията  и приобщаваното по-лесно, което може да се използва както при младежи в неравностойно положение така и при деца страдащи от ментална ретардация. Индивидите с ментална ретардация са около 1% до 3% от цялата популация. Това състояние се среща по-често при момчетата, отколкото при момичетата. Менталната ретардация има хетерогенна природа и се отличава с по-ниско интелектуално и адаптивно функциониране, които оказват влияние върху много аспекти от живота и основни умения като комуникация, самообслужване и социални взаимодействия. Това са деца с по-слабо развитие на езиковото богатство и по-ниско качество на живот. Първият знак обикновено проличава през ранното детство, обикновено през първата или втората година от живота на детето. Детето изостава от връстниците си при извършването на характерните за възрастта дейности като сядане, ходене и говорене. Тук е много важна ролята на родителите, учителите, да видят тази разлика, и да окажат по специално внимание и подкрепа. Умствено изостаналите хора са изложени на по-висок риск от експлоатация и физическо и/или сексуално насилие. Адаптивното поведение винаги страда, но в защитена социална среда, в която се чувстват сигурни и където намират достъпна подкрепа, тези неща могат да не се забележат, да не бъдат слагани в рамка тези хора и да живеят един по-спокоен и „нормален” живот. Може да се формира среда или кръг от хора, на които може да разчита по един или друг начин. По-този начин, може да се чувства по сигурен, че има някой който би го подкрепил в даден момент. Такава среда може да се създаде чрез дадена спортна дейност. Чрез това се създават нови запознанства, хора, на които след даден период можеш да се довериш и да разчиташ на тях първо на терена, след това извън него. Създава чувство на отговорност, емпатийност и много други. Вкарвайки ги в тази среда може да спомогне преодоляването до някаква степен поведенческите , емоционалните и социални затруднения, които изпитват.

Менталната ретардация има няколко степени. При леката степен хората с лека степен на умствена изостаналост усвояват речта със закъснение, но въпреки това достигат нивото на ежедневната реч. Повечето от тях са способни да се самообслужват (хранене, миене, обличане, тоалет). Основните затруднения се наблюдават в училище, като по-голямата част от тях имат проблеми с четенето и писането. Голяма част от хората с лека умствена изостаналост са способни да извършват по-скоро практическа работа, отколкото работа, свързана с умствено натоварване. Именно тук трябва да използваме  тяхното физическо състояние, техните по-силни страни да ги развием, което води до повишаване на тяхното самочувствие, че могат да се справят с нещата. По този начин тази мотивация можем  да я насочим и към подобряване на техните по-слаби страни.

При хора с умерена степен на ретардация, развитието на разбирането и експресията на реч е забавено и постиженията в тази област са ограничени. Способността да се самообслужват също е ограничена, както и в редица други области. Могат да извършват физическа дейност, но под наблюдение. Тук може да се състави една програма, която да отговаря на нуждите, да извършва, това на което е способен и да  се формира чувство, че не е излишен и може да бъде  полезен с нещо.

Важен етап от ресоциализацията е да се откроят силните страни. Като се базираме на  позитивните им страни и  ги развием можем да улесни живота им. Това може да се случи с добре изготвена програма, включваща физическа активност, която им помага да подобрят своите функции.

Важна част от ресоциализацията е физическото развитие и то да започне да се развива в най-ранните етапи от онтогенезата, като по този начин се преодолее дизонтогенезата. Физическите упражнения заемат изключително важно място за развитието на децата, развитие на основни двигателни движения, формирането на навици и т.н.  Упражненията  служат за целенасочено формиране на различни физически качества като ловкост, бързина,  сила и издръжливост.  От голяма важност е тези физически упражнения да доставят  положителни емоции и преживявания. В занятията по физкултура се преплитат тясно образователните, възпитателните и оздравителните задачи.  Различните упражнения и спорта като цяло, играят голяма и основна роля при деца  с УИ (умствена изостаналост), физическа недъгавост , емоционална неразположеност, липса на доверие, самочувствие и др. Чрез  добре подготвена програма, постоянство тежестта на тези проблеми може да  бъде сведена до минимална пречка за тяхното по нататъшно развитие, дори ако тези стъпки са пропуснати в началното им развитие. Има няколко методики, които  могат да бъдат следвани за да може да се постигне някакъв резултат.

Първоначално трябва да се привлече вниманието на детето към изпълняване на различни задачи, упражнения, игри, както и да се извърши предварителна подготовка за по сложните и интензивни упражнения. Съдържанието на тази част представлява: ходене, бягане, ходене и бягане със смяна на посоката, придвижване напред назад, зигзаг между предмети. просто игри и движения за развитие на вниманието :да се разпръснат и отново да се съберат на едно място, да се завъртят и седнат по сигнал на учителя, да си намерят другарчето след разпръсване. Уводната част трябва да бъде интересна, да бъде оживено и да повдигне мотивацията им за следващите части и научаването на нови по-сложни упражнения.

След това се утвърждават минали знания, решават се важни педагогически задачи: обучаване на нови упражнения, усъвършенстване на  навици, умения, възпитание на двигателни качества.  Най –интензивно физиологично въздействие върху детския организъм се оказва именно в тази част на занятието. Главното съдържание на тази част от занятието съставят разнообразните общоразвиващи   упражнения, основни движения и подвижните игри. Тези упражнения се изпълняват в началото на основната част, защото тук физическата активност е насочена именно към  оформяна на правилна стойка. В основата на занятието влиза подвижната игра.

И на последно място, но не по важност от занятието се прави постепенен преход от възбуденото, активно състояние на детския организъм към по-спокойно, подготвя се организираното превключване на други дейности като: спокойно ходене, дихателни упражнения и др.

При изпълнението на тези части трябва да се обръща по-вече внимание на по-слабите,по-малко подготвените деца, които са неуверени в силите си или не владеят добре едно или друго движение. По този начин децата чувстват подкрепата на своя учител и изпълняват по-смело упражнения, които са по трудни, така постепенно свикват  на самостоятелност. Вече знаят, че могат да се справят сами с по-трудни задачи, формират убеденост в своите възможности. Много е важно завършека на  тази дейност в края на деня. Тук учителката трябва да направи равносметка на всяко едно занятие. Хвалят децата, които са се справили добре и правят забележка на тези, които са нарушавали  правилата на  играта или са изпълнявали упражненията си без старание.

Организацията на игровата и двигателната дейност  на децата изисква голямо внимание  от страна на педагога тъй като не всички деца са еднакво активни  и не винаги могат да си изберат   самостоятелно  подходящи по съдържание игри. Колкото по-малки са децата, толкова повече се нуждаят от помощта на учителя.

Най-благоприятното време за активизиране на двигателната дейност на децата е времето на разходката. Освен по горе споменатите  основни движения, творчески и подвижни игри в разходката се включват широко и разнообразни спортни упражнения. Те спомагат самостоятелната двигателна дейност на децата по време на разходка да бъде по-съдържателна, интензивна и полезна.

Специалното обучение при децата с лека степен на ментална ретардация включва следните специфични интервенции:

1. Работа по развитие на общата моторика – отговаря на две основни задачи: развитие на основни двигателни умения и дейности и корекция на нарушенията във физическото развитие:

• Създаване на режим на двигателна активност – провеждане на сутрешна гимнастика; планиране и провеждане на подвижни игри, съобразени с индивидуалните физически възможности на децата;
• Упражнения за развитие на различни мускулни групи и равновесните функции;
• Трениране на умение за изправено ходене и съгласуваност между ръцете и краката (на фона на музика);
• Умение за ходене по права линия (може да се начертае с тебешир или да се ходи по очертана пътечка);
• Съгласуване на двигателни с дихателни упражнения
• Упражнения за бягане – редуване на ходене и бягане (с подходящ музикален фон);
• Подскоци на два крака
• Редуване на ходене с подскоци
• Подскоци на един крак – редуване с подскоци на два крака;
• Провеждане на подвижни игри (без характер на състезание), включващи всички отработени елементи (педагогът подава вербалната инструкция, а детето изпълнява заедно с него: тропаме с крачета, пляскаме с ръце, вдигаме ръцете и бягаме в кръг).

2. Работа по развитие на фината моторика – основните задачи са изработване на сръчност, точност и координация между движенията на двете ръце; подготовка за изграждане на умения за рисуване и писане; допълнителна задача се явява формиране на положително емоционално отношение към занятията:

• Привличане на вниманието към ярки и привлекателни играчки, с които се извършват прости действия (продължителност на първите занятия до 15-20 мин.);
• Развитие на подражателни движения – елементи на праксис (движения с ръката за поздрав, довиждане, викане при себе си, миене на зъбите, сресване и др.);
• Съвместна игра с балон или пластмасова топка (в седнало на пода положение педагогът подава топката, а детето я връща; подхвърляне на топка с две ръце – ако не успява, хващаме ръцете му и изпълняваме заедно);
• Игра с кукла и топка – куклата идва, вижда топката и иска да играе с нея – детето трябва да изпълнява движенията на куклата, която седи пред него;
• Игра с кукла и дребни предмети (топчета) – куклата идва да си вземе топчета (може орехи, бонбони, бобени зърна), а детето трябва да ги пуска в купа (кошничка) – първо с дясна, след това с лява ръка;
• Игра „хранене на куклата” – педагогът показва как той храни куклата, след което иска от детето да направи същото с лъжичка;
• Нанизване на топчета (кръгчета) на пръчка, работа с пирамида или матрьошка;
• Игри с кубчета – построяване по подражание на педагога на столче и куб, гараж.
• Хвърляне на малка топка в близка цел (кошница, кошче) – около 30 см.;
• Работа с мозайка и пластилин (оформяне на топчета, червейчета, бисквити и др.); моделиране на прости фигурки от пластилин (маса, ябълка, домат и др.);
• Работа с моливи (обикновен и цветни) – умения за хващане и чертане на линии; оцветяване на познати фигури със съблюдаване на цветовете; прерисуване на прости фигури; писане на основни елементи на ръкописни букви;
• Игри с пръсти – усвояване названията на някои то пръстите (голям, малък), координация и точност на движенията; потупване на срещуположните пръсти на двете ръце, потупване на палеца с всеки от другите пръсти на едната ръка; имитация на ушички, колелце и др.; игри с пръсти, съпроводени с реч – „варила баба каша”, дай, бабо огънче” и др.
• Работа с конструктор – педагогът сглобява прости фигури, детето наблюдава, а след това само извършва действията.

Основната цел на работата с децата с увреждания е подобряването на качеството им на живот, като се минимализира негативната симптоматика и се постигне оптимална степен на автономност. В днешно време специалистите използват най-различни методи при работа с деца със специални образователни потребности. Търсят се ефективни средства за корекция и все по-често спортът се използва като средство за възпитание и обучение, особено при учениците с увреждания, лека и умерена умствена изостаналост. Спортът се оказва значимо средство не само при възпитанието на децата. То влияе както върху нравственото им развитие, така също и върху формирането и развитието на мисловните процеси, въображението и чувствата им. Спортът като цяло провокира позитивни емоции и преживявания у децата. Формира се позитивно(естетическо) отношение към заобикалящия ги свят, а едновременно с това се активизират потенциалните им възможности в практическата творческа дейност.

При децата, които живеят в институции се наблюдава неадекватност на самооценката. Те са с ниско самоуважение, което е предпоставка за повишена емоционалност, предимно в негативния спектър.  Наличието на неблагоприятни фактори формира дифузна идентичност, което е предпоставка за избягване на контакти, страх от създаване на близки взаимоотношения и доверие, липсва на съсредоточеност върху една или друга дейност, формиране на отрицателен Аз – образ. За да се избегне всичко това важна роля играе спортът. Той е от изключително значение за децата отглеждани в институции, защото от една страна с него се канализира енергията и активността на децата, от друга страна той има голям възпитателен ефект по отношение превенция на агресията и подпомага ресоциализацията и интеграцията в социума.

Спорта служи за подобряване на физическата активност, фина моторика. Повишаване на самочувствието и мотивацията за дейност на децата от институции. Служи за подобряване на самодисциплината и самоконтрола. Подобряване на социални умения: умения за общуване, умения за работа в екип. Подобряване на психическия и емоционален статус. Децата усвояват значими двигателни умения, проявяват двигателна активност и умеят да адаптират усвоените знания и  умения в различни ситуации. Различните видове спорт, децата осигуряват взаимен контрол помежду си, поемат лична отговорност за осъществяване на общата цел, удовлетворени са от постигнатите резултати, стимулират волевата си активност. Формирането на волеви качества, стремеж и готовност за справяне с трудностите при осъществяване на общата групова задача.

В последните 1-2 години стана актуално да се говори за интеграция на деца с проблеми в развитието и обучението в общообразователното училище. Незнайно защо обаче, никой от отговорните чиновници не поставя въпроса и за интеграцията и обучението на тези деца още в предучилищна възраст. Така на практика в България на 21. век все още има деца с лека умствена изостаналост които не се обучават, които са оставени само в ръцете на семейството си. Често пъти на такива деца се лепва клеймото „не подлежи на обучение” и фактически те попадат в групата на педагогически занемарените деца. Особено ако родителите не са високо образовани или нямат финансова възможност да наемат специалисти за детето си.
Децата със специални образователни потребности и в частност децата с умствена изостаналост се нуждаят освен от класическите методи за обучение и възпитание, така също и от специално ориентирани методи за възпитателно въздействие и обучение като спорта, съответстващо на потребностите за формиране, възстановяване и усъвършенстване на разстроените функции. Те получават специализирана помощ според индивидуалните си потребности. Интегрирането на децата с лека степен на умствена изостаналост от предучилищна възраст и по-късно чрез училищното обучение е необходимо условие за включването и участието им в социалния живот на обществото. Интегрираното обучение съдейства за подобряване на социалната среда за тези деца и създаване на оптимални условия за тяхното физическо, психическо и социално развитие. То предполага съвместно обучение на деца със специални образователни потребности и нормално развиващи се деца. Въвеждането на интегрирано обучение създава правната рамка на качествено нова образователна и училищна система, достъпно образование и равни възможности за обучение на всички деца.

Добре организираният спорт е в състояние да провокира практическото усвояване на различните мисловни операции: анализ, синтез, сравнение, класифициране и особено трудните за лицата с умствена изостаналост операции абстракция и обобщение. При съзнателно изпълнение на задачата е необходимо тя мислено да се разчлени на последователни операции. Това помага да се планира дейността като се определят съставните части и последователността на операциите.
Честото и системно изпълнение на подобни операции спомага за практическото отработване на анализа като логическа операция, т.е. способността за разделяне цялото на отделни части. Както при извършването на всяка дейност, и при спортната дейност учениците с умствена изостаналост не са целенасочени.
Не умеят да насочват своите действия за осъществяване на поставената им цел; не правят сравнение на временния резултат в работата си с образеца пред тях и с дадените им инструкции; не полагат ни най-малко усилия на волята, за да се справят с трудностите. Тези специфични особености насочват усилията на специалния психолог при корекционната дейност към разясняване на целта и осмисляне на пътищата за постигането й, към оказване на помощ при довършване на започната работа и към правилен избор на стратегии за действие.

Изводът, който  се налага е неоспорим – необходимо е възможно най-ранно начало на корекционна дейност, за да може детето с умствена изостаналост да разкрие в оптимална степен своя потенциал за развитие. Смятам, че това може да се постигне чрез спортната дейност.

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Сборник научни трудове. От пътуващ семинар Шумен-Риека-Венеция. Фабер, ВТ,2012
2. Карагьозов,И.,А. Гърбачева. Специална педагогика. ВТ,1996.
3. Андреев,Я. Корекционната работа с учениците от помощното училище . С,1989
4. Баева,М. Педагогика на приобщаването-включващо образование. С,2009
5. http://ef.mlsp.government.bg/bg/project.php?id=24

Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!

by