Психолозите все още търсим отговор на въпроса: как се заражда агресията? Дали е инстинкт или се възприема съзнателно (или несъзнателно) от постъпките на по-възрастните. Едно от най-трудните неща е да опазим детето си от източниците на агресия.
Колкото и невероятно да Ви звучи, дори улисани и концентрирани в някаква игра, малките деца запомнят всичко, което чуват от телевизионния екран или от разговорите на възрастните. Бъдете внимателни особено когато събитие, свързано с насилие, е станало популярно от телевизионния екран.
За да сте сигурни, че мъничето не се е впечатлило силно, съвсем спокойно го попитайте дали е разбрало за какво се говори, дали това е добро или лошо. Не позволявайте да се гледат само анимационни филми с насилие, ритане, блъскане, хапане, удряне, викане, все още можете да контролирате това. Нищо чудно в детската градина детето да прави същото с връстниците си. Обяснявайте защо подобно поведение е лошо и защо не трябва хората да се нараняват, да си причиняват болка.
Възрастови особености: Тригодишните започват да се осъзнават като самостоятелни личности, но това е процес, протичащ на фона на много силни емоции – радост, недоволство, гняв. Те не са в състояние да разпознаят „истинско“ от „измислено“ и всичко, което виждат, приемат за правилно. Именно поради тази причина имат нужда от ясни обяснения, указания, налагане на правила, за да се научат кое е правилно и неправилно, добро и лошо. Детето трябва много точно да знае какво искате от него и защо. Не спирайте да повтаряте и обяснявате, въоръжете се с търпение и резултатът, който очаквате, няма да закъснее. Например ако детето ви удря животните – коте или куче, използвайте изречението: „Когато удряш, причиняваш болка на животинчето, то не може да се защити!“. Като родители трябва да накарате детето ви да разбере, че ако си по-силен, това не ти дава правото да удряш!
Отделяйте време да играете, гледате телевизия, да се разхождате, наблюдавайте го как се държи с другите деца. Така ще опознаете темперамента на отрочето си, ще можете да контролирате неговия нрав и ще го научите то да се контролира. Ще създадете емоционална близост с него, която е от съществено значение за изграждането на неговото самочувствие и самостоятелност като възрастен човек. Разговаряйте за всяка ситуация, особено ако детето ви се е впечатлило, и винаги му обяснявайте. Обясненията ви ще дадат правилна насока на възприятията му. Семейството е ключът, който отключва характера на детето ви и дава ясна насока какъв човек ще стане. Действията на родителите във всякакви ситуации показват как да се реагира, то се учи от вас. Дали ще е избухливо, нетърпеливо, нервно, агресивно лошо човече или добро, толерантно, позитивно, зависи от възпитанието, което му давате вкъщи и от вашия личен пример, както и от моделите , които то ще попие от заобикалящата го среда- детска градина, детски площадки, телевизия, роднини… .
Психологията е установила: няма ли достатъчно качествена емоционална връзка между родител –дете, агресията се отключва, както и може да има силно негативна пак с лош ефект. Детето трябва да чувства, че е обичано не само като думи, а като действия, гушкане, отделяне на специално време за общуване между дете –родител/ли.
Несигурните деца по-често проявяват агресия и в повечето случаи тя води до самота, ниско самочувствие и ниска самооценка. Агресивните хора не могат да установят пълноценни контакти с хората, нямат приятели, трудно осъществяват емоционални връзки, партньорства. В тях се формира неправилна представа за самите тях и за околните.
Агресията и стиловете на възпитание
Агресивното поведение може да зависи от стила на възпитание, но много родители изобщо не го осъзнават. Все по-често се сблъсквам със страха на съвременните родители „да не ме намрази детето, го оставям да прави каквото си иска“. Това е максимата на либералния стил на възпитание.
Либералният стил на възпитание: детето не бива да бъде ограничавано и се оставя да прави каквото си поиска и да се държи както иска, то само се оправя във всякакви ситуации. Резултатът от този стил за детето: то става разглезено, за всичко се налага с плач, научава се да манипулира. Това е стилът, който не дава никакви граници на детето, но ако то е творческа личност, която трябва да следва собствения си вътрешен огън, ще е подходящ за него.
За да се чувстват добре, малчуганите трябва да знаят, че има граници. Неслучайно всички деца се стремят да ги преминат, не правят това, което им се каже, налагат се. Трябва повече търпение и обяснения от родителя защо не може, защо може и детето започва да разбира, започва да се съобразява и започва да чувства как има до себе си стабилен възрастен, който знае повече, може да го защити и се чувства сигурно. Като възприемат точните и ясни правила, за децата светът става стабилен и разбираем.
Демократичен стил на възпитание: При него детето се научава да се съобразява с останалите, както и те с него, и това е добре, ако то ще бъде заобиколено цял живот от възпитани и толерантни хора. Както често се случва, нахалните и груби хора са повече и навсякъде, ако на детето се наложи да общува дълго време с такъв тип, демократичният стил на възпитание няма да му е от полза. Въпреки това, важно е децата да разполагат с такъв модел на поведение и мислене -зачитане на другия, уважение, интерес към чуждата гледна точка, търсене на общи решения, стремеж да отстояват собствената си личност и мнение, като те се променят не чрез налагане, а чрез даване на аргументи и приемане на екипни решения / екипът могат да бъдат детето и родител, детето и учител, детето и други деца…/ . Демократичният стил на възпитание често е труден за родителите и изисква отделяне на повече време за обсъждания, но крайният резултат е изграждане на личност , която истински може да бъде полезна на себе си и на другите.
Авторитарен стил на възпитание: Родителят се налага на всяка цена, има точни и ясни правила и детето се съобразява с тях, подчинява се. Резултатът: вкъщи детето е добро, направо перфектно, навън се държи нахално и агресивно. Много често чуваме за деца, възпитавани в този стил: „Той (тя) е толкова добър/а, на мравката път прави, какво е станало, изведнъж се промени толкова много?“. Този стил на възпитание дава позитивен резултат тогава, когато човек е изпаднал в депресия и обясненията не помагат, няма друг начин за помощ, т.е. важни са действията, за да се излезе от кризата: прави това и това без обяснения.
Авторитетен стил на възпитание: Родителят е в ролята на знаещия и можещия. Дори и да се наложи, когато е преценил за необходимо, детето знае, чувства, че е за негово добро. Има зачитане на детето. Това е стилът, в който родителят налага правила и ги спазва, но винаги обяснява защо е правилно по този начин, а не по друг, кое е лошо и кое е добро. Детето има разбиране за нещата и ясно послание.
Какво е важно за възпитанието на детето: Двамата родители да са винаги на едно мнение относно възпитанието на самото дете и пред него, дори да не са съгласни един с друг, то не трябва да разбира това. Така те запазват своя авторитет. Ако единият забранява, а другият позволява, бъдете сигурни: детето изобщо няма да ви зачита. Ще се научи да манипулира така, както на него му е удобно, без ясна представа кое е правилно, кое не, представите му за добро и зло ще са размити, ще му е важно само едно: „на мен да ми е добре“. Има родители, които си мислят, че правят добро на детето, като го подтикват към агресия, например оставят го само да се оправя на детската площадка. При малчуганите не бива да се допуска подобен подход. Възрастният винаги трябва да се намеси при необходимост. Самата намеса е свързана с ценностен модел. За малките деца е много важно да видят, че има реакция срещу насилието и това е правилно.
Как да действате за овладяване на агресията.
Техника, която се приема за адекватна и щадяща за овладяване на агресията при малки деца, е: да ги хванеш откъм гърба, като затвориш ръцете им и говориш: „всичко ще се оправи, до теб съм, с теб съм“. Децата се успокояват и помнят, че имат закрила. Не бива да крещите или да се опитвате да ги надвикате. Нужно е огромно търпение! Най-същественото, което не трябва да забравяте, е, че за да не се натрупва агресия у вашия малчуган, той трябва да бъде уважаван, изслушван, разбиран и обичан!
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
