През последните няколко седмици, коронавирусът безпощадно поглъща света, поставяйки хората пред изключително физическо и психическо предизвикателство. Всеки един от нас е поставен пред тотална несигурност – за това какъв ще бъде животът му през следващите месеци, седмици, дни или дори часове. Познатото и безопасното е станало непознато и заплашително.    Да се ​​съберем с близките ни хора се определя като животозастрашаваща опасност. Животът, какъвто си мислехме, че познаваме и разбираме, се преобърна и вече нищо не може да се приема за даденост.

Това е една безпрецедентна ситуация, която много от нас не си спомнят да са преживели в близкото минало.Трудна ситуация на изолация и промяна на начина на живот, която е свързана с психически неразположения от напрегнатост, безпокойство, тревожност до паника, ужас, депресия и екзистенциални страхове. Всекидневно се люлеем напред-назад между чувства на надежда и отчаяние, увереност и страх.

Тази внезапна промяна на начина на живот, внезапната опасност от вирус, който може да е опасен за живота, медиите, които не престават  да отразяват всеки заразен и починал – всичко това се преживява като психическа травма. Никога не сме подготвени за травмата. Травмата е това, което се стоварва върху нас и изобщо не сме подготвени нея. Тя ни поставя в непозната и несигурна ситуация – разклаща нашите  устои, усещаме че нямаме контрол върху това, което се случва. Пандемията не е само здравословен проблем, но също и психологически, социален, културен и политически, който води след себе си много последствия.

Защо се появява страхът?

Изправени пред тази несигурност откриваме, че търсим  отговори на много въпроси, минаващи през ума ни. Разиграваме в съзнанието си всеки потенциален сценарии, какво би могло да се случи и ако сценария включва нещо ужасно се опитваме да  бъдем по-добре подготвени за това. Голяма част от нашето време и енергия е отделена или за намиране на отговори на въпроси, които нямат отговори, или се опитваме да не мислим за страшните сценарии, но всичко това се оказва безуспешно! Страхът е емоция, която лесно ни завладява и не може да бъде лесно контролирана или игнорирана. Страхът е първична емоция, която е предизвикана от опасност (действителна или потенциална) и мобилизира както  нашите физически, така и психически ресурси за справяне/борба с опасността или бягство. Следователно страхът е необходим за оцеляване, на първо място, тъй като ни помага да осъзнаем рисковете, но понякога може да се превърне в контрапродуктивен или дори вреден , както за индивида, така и за социалната система.

Страхът от пандемия

Грипните вируси винаги са провокирали големи епидемични събития:

20 век – Испанският грип (1918-20), отнел  живота на приблизително 20 милиона души; Азиатския грип (1957 г.), отнел  живота на приблизително 2 милиона души; Хонконгската грип (1968 г) отнел живота на приблизително 1 милион души;

21 век – се разпространява паника поради: ТОРС през 2003 г.птичият грип през 2005-06 г. и последното, така нареченият „свински грип”2009.

Какво е характерно за страха ,които обзема хората по време на пандемии?

Първо, една такава ситуация става терен на всевъзможни страхове – емоционални, несъзнавани и ирационални, много от които стават напълно неуправляеми.

Страхът от заразяване  има някои много специфични характеристики. Това е страхът от невидимото, нещо, което е сред нас, но не може да бъде видяно, тъй като е твърде малко (като бактерия или вирус). Коронавирусната криза се преживява като радикално състояние на опасност не само защото представлява смъртна заплаха, но до голяма степен и защото заплахата е неопределена по отношение на нейния обхват и продължителност. Също това, че все още няма достатъчно сигурен метод на защита срещу нея.  Това е най-заплашителната комбинация за нашата психика – външна опасност, чиято форма не е ясно очертана, бързо може да се разрасне до ужасяващи вътрешни сценарии. Нашите вътрешни демони винаги ще бъдат по-големи и по-страшни от външната реалност. Основната несъзнавана фантазия в страха от епидемии е, че „врагът е сред нас или дори един от нас“. Неговата отличителна черта е набор от параноидни защити, включващи раздвоение (между виновни и невинни, чисти и замърсени). Като често за виновни се набелязват определени групи хора, предизвикали заразяването.

Предвид тази заплаха могат да възникнат два типа реакции: Реакция на отхвърлянето и отричането  на реалността; и реакция на приемането на реалността

Реакция на отхвърлянето и отричането  на реалността

Изправен пред непоносими страхове, умът може да се опита да потисне, измести или отрече опасностите. Това е по- примитивната позиция, която се нарича „позиция на отказ от реалността“.  Този отговор на нашата психика се стреми да избегне на всяка цена болката и тревожността ,чрез интензивно прекомерно преувеличаване на нашите способности и усещане за неуязвимост. Често това е придружено от презрение, ярост и пренебрежение към препоръките и насоките, въведени за овладяване на ситуацията.

Реакция на приемането на реалността

Другата реакция е „приемане на реалността“.  От тази позиция ние разпознаваме опасностите от реалността и уязвимостта си към към тях, но също така се придържаме към вътрешната нагласа, че можем да се справим с тях.  Това е по-продуктивната позиция,тя приема различните аспекти на реалността с откритост и поемане на отговорност. Този трезв поглед е придружен от тревожност и болка, но и от признанието,  че можем да направим само най-доброто, на което сме способни и, че това най-добро винаги ще намери път за изява.

Паниката, като социално явление

Вълната от страх и  паниката наистина може да избухне сред населението, дори когато много малко индивиди действително са заразени. Когато тече епидемия от страх, човек може да забележи паника и ирационалност, които да обземат обикновените граждани. Паниката не е подходящ начин да се изправим срещу реална заплаха. Когато реагираме с паника, ние не приемаме сериозно заплахата – напротив, тривиализираме я. Нелепо е схващането, че наличието на достатъчно тоалетна хартия би имало значение сред смъртоносна епидемия.Общата дезориентация,обикновено се усилва от средствата за масова информация.

При  тези изключително опасни условия, хората разкриват самата си природа, особено тъмната инстинктивна страна, скрита зад добре поддържаната цивилизована фасада. Епидемията може да представлява мощен тест за самата социална система. В този ред на мисли искам, да отбележа,че пандемиите имат не само медицински очертания, но и в много голяма степен влияят на цялостното функциониране на обществото като общество, предизвикателство е и за всеки индивид поотделно.

Какво е важно за нас за да съхраним психиката си?

Много полезно е да сме активни пред лицето на реалната опасност.  Ако съумеем да поемем отговорност за себе си и другите в този момент, ако съумеем да превърнем  тревогата си в създаването на нещо ново, ще открием, че това води до значително облекчаване на усещането за липса на контрол.

Добре е да се знае,че във всеки момент (дори и в най-трудните) в живота на човек се случва много по-малко от това, което се случва в медиите (новинарските уеб сайтове). Също така нашите страхове (дълбоки тревоги, травматични спомени, въображаеми апокалиптични картини за края на света) са силно преувеличени.  Във всеки един момент имаме избор каква позиция да заемем спрямо реалността. В този смисъл винаги имаме възможности за избор, както и степен на контрол, дори когато сме изправени и пред най – заплашителната реалност!