Страх от раздяла

Тревожността, като човешко чувство на безпокойство, страх и страдание, мисли и поведение е нормална реакция на индивида при силен стрес и заплаха и ако ние изпитвахме безкрайно спокойствие и магично усещане за сигурност, то как бихме оцелели?! Кога обаче тревожността става от обикновено, жизнено необходимо състояние в разстройство, носещо ни силен дискомфорт?

Отговорът е лесен – когато тази тревожност продължава повече от 4 седмици и е толкова силна, че затруднява ежедневните ни дейности, отношенията ни и общуването с другите.

Изследванията сочат, че тревожните разстройства засягат около 7 % от цялото население, като 29 % от хората страдат от тревожно разстройство поне веднъж в живота си. Човек може да страда едновременно от тревожно разстройство в комбинация с други разстройства на настроението, например депресия, посттравматично стресово разстройство, фобии, панически атаки и разстройство на личността.

Важно е да се знае, че тревожното разстройство е силно психично страдание, което може да засегне хора от всички възрасти, включително деца. В действителност, тревожните разстройства са най-често срещания тип на психично разстройство при деца и засягат около 25% от децата, като при 50 % от тях водещ е страхът от раздяла с фигурата на привързаност (майката или заместващият я значим човек. Предполага се, че процентът всъщност е много по-голям, но случаите не се диагностицирани. Изследванията показват, че ако не се лекува този страх може да остане и в зряла възраст.

Симптомите на тревожно разстройство при страх от раздяла са:

плач;
вътрешна напрегнатост;
раздразнителност;
силна и повтаряща се тревожност от това индивида да трябва да напусне дома, за да отиде на училище/ работа;
нежелание детето/възрастният индивид да спи само, да остане сам в дома или някъде другата без фигурата на привързаност;
силен страх при мисълта за загуба на фигурата на привързаност или за възможна вреда, която може да понесат – болести, наранявания или смърт;
страх от възможността самият индивид да преживее неприятно събитие – инцидент, болест, фантазия, че ще бъде отвлечен и по този начин ще бъде отделен от фигурата на привързаност;
чести кошмари, в които раздялата е основен мотив;
слаба концентрация;
сухота в устата;
замаяност;
напрегнатост в мускулите;
изпотяване;
болки в стомаха, гадене, повръщане и др.;
сърцебиене.

Преди да говорим за разстройство с тревога от раздяла е важно да признаем нормалността на това чувство, например бебета и малките деца се страхуват от нови места и при отделяне от родителите си. Показват силно безпокойство и плачат, когато някой непознат се обърне към тях. Тревожността се появява когато бебетата започват да разбират собствената си индивидуалност и това че самите те са отделни същества от майка си. Новороденото има необходимостта от чувство на комфорт и интимност в отношението си с родителите и това е причината отделянето от тях да е толкова голямо предизвикателство за малкото дете. На този ранен етап от развитието си бебето приема раздялата като нещо окончателно и неразбирането, че майка им ще се върне отново при тях причинява страх и стрес.

Страхът от раздяла с обекта на привързаност (майката) е нормален етап от развитието на бебето и продължава до около 2 годишна възраст, но при някои деца тази тревога е болестно засилена и прекалено продължителна и интензивна.

Специфичното е, че се наблюдава силен страх, проявяващ се не само при раздяла с хората, полагащи грижи, но и при напускане на дома, т.е. тези деца имат много голяма нужда да бъдат близо до своите родители и да си останат вкъщи. За да се диагностицира разстройство при страх от раздяла, тревожността трябва да е по-силна от нормалната за възрастта, като началото й да е преди 18-годишна възраст. По данни отключването на това разстройство за пръв път в юношеството е рядко срещано. Прекомерният страх от раздяла в детството може да послужи като рисков фактор за развитието на психични разстройства в по-късните етапи от развитието. Въпреки, че най-често се среща при кърмачета и малки деца, възрастният индивид не е застрахован от прекомерна тревожност и стрес при смяна на дома или раздяла със значими хора и обекти на привързаност – родители, братя и сестри, любим човек. Тревожно разстройство, предизвикано от раздяла засяга приблизително 7% от възрастните.

Какви са причините за възникването на разстройство с тревога от раздяла?

Фактори, които допринасят за разстройството включват комбинация и взаимодействие на биологични, когнитивни фактори, семейна среда, темперамент на детето, наследственост.

Някои проучвания показват, че хормоналните влияния по време на бременността може да доведат до по-ниски нива на кортизол в плода като на по-късен етап това да доведе до психични разстройства, каквото е тревожното разстройство с тревога от раздяла. От огромно значение е и средата, в която детето е отглеждано. Значителни промени в живота на детето като промяна на мястото, на което живее, смяната на детегледачката, на детската градина и дори самото постъпване в детско заведение, смъртта на домашния любимец и др., може да са фактор за началото на заболяването. Например, децата, които са мигрирали в друга държава в ранна възраст може да имат по-силна тенденция за развитие на това заболяване, особено ако детето на знае езика на новата страна. Симптомите на тревожност може постепенно да намаляват или изчезнат когато детето свикне с промените и новата среда. Най-често появата на тревожно разстройство при страх от раздяла се причинява от силен стрес, неочаквано житейско събитие, особено при загубата на близък, но може също така да включва родителски развод, промяна на училище или квартал, природни бедствия, обстоятелства, които принуждават човек да се отдели от близките си. Предполага се, че травматично отделяне от майката, например ако трябва да бъдат отделени за постъпване в болница може да увеличи вероятността от развиване на тревожно разстройство, фобии и нарушения в депресивния спектър. Някои деца могат да бъдат по-уязвими поради техния темперамент и да имат по-високи нива на тревожност когато са поставени в нова ситуация. На по-късен етап това може да включва раздяла с любимия, напускане на дома, града, записване в университет, бременност…

Как се лекува?

Данните сочат, че психологическото консултиране и терапия са не само най-добрия заместител на медикаментозното лечение, но дори може да доведат до по-добри резултати. Част от психологическите интервенции са:

информиране на индивида и неговото семейство за спецификата на заболяването (при работата с родителите от решаващо значение е възможността те да осъзнаят собствените си чувства и да имат пространство да говорят за тях);
връзка с учителите и договаряне на план за това как да се помогне на детето;
разработване на план за справяне със съответните ситуации;
признаване на тревожните чувства и поведение – вербализиране и посочване на дисфункционалните мисли на детето, нагласи, убеждения и несъзнаваните нереалистични страхове, тъй като те са това, което води до безпокойство;
обсъждане на ситуации, които провокират страх и идентифициране на обстоятелствата, стоящи в основата на това (например предстоящи събития).

Възможни са много форми на ефективно лечение при тревожните разстройства. Но за добрия изход е важно е да се потърси професионален съвет. Страхът от раздяла е силно психологическо страдание и не бива да се подценява неговото отрицателно въздействие върху физическото здраве; различните области на социално функциониране – семеен живот, работна среда, училище; емоционалното благополучие – нарушения на съня, кошмари, силна тревога да отидеш на работа или да останеш сам вкъщи, огромен и зловещ страх при мисълта, че можеш да загубиш любимия човек.