Често в практика си, ние психолозите, срещаме клиенти, които стоят в плен на езически ритуали, на суеверни убеждения. Обяснението може би се крие във факта, че българинът по принцип е склонен дълбоко да вярва повече на гадателки и врачки. Да счита, че чашата с кафе или картите са последната алтернатива за разрешаване на проблемите. И без да отчита, че по този начин става пленник на твърде опасния за психиката модел на предварително нагласено/предполагаемо бъдеще.
Няма да се справя! Тежко ми е! На ръба съм! Виновен съм! Виновна съм! Защо все на мен…!
Да! Наистина няма човек, който да не е попадал в капана на тези мисли.
Няма човек, който да не е бил изправен пред изпитанието да бъде на предела на силите си (психически и физически). Няма човек, който да не се е усещал изпепелен от разочарование, обида, загуба. Няма човек, който да не е бил тревожен, уплашен, гневен на другия, другите, на света, на себе си.
И точно в такива уязвими моменти, много хора избират да се доверят на гадателките и на врачките. Защото там се сваля личната им отговорност за случващото се, защото там човек стои пасивен насред собствения си живот.
Лъкатушкайки се между „Какво направих” и „Какво ще правя”, човек пропуска настоящето, пропуска или не иска да намери отговора на най-важния въпрос „Какво да правя точно сега”. А изход има, той съществува. Разплитането на сложната житейска задача също е възможно, защото няма път без изход. Няма и нерешени задачи, независимо, че изглеждат абсурдни, нелогични или пък свръхсложни…
В такива случаи на помощ идват психолозите и психотерапевтите, които умело могат да поведат всеки, които преминава през предизивикателствата. Те учат как човек да се справи ТУК и СЕГА, те помогат да се заменят старите мисловни (когнитивни) модели с нови, те учат как да се промени погледа към дискомфортната ситуацията, а не самата ситуация.
Защото да ревизираш собствените си ресурси и да погледнеш дълбоко в себе си, е по-трудно, но за сметка на това е в пъти по-ефективно и по-работещо. Всъщност това е истинската страна на съществуването – да имаш смелостта да бъдеш мениджър на собствения си живот и смело да управляваш ресурсите и дефицитите му.
Крачка 1
Споделяйте!
Митът, че по-добре да премълчиш, отколкото да споделиш не е валиден. Общуването е най-прекият път към себепознаване. Самият акт на споделяне наподобява този като при изповед, с тази разлика, че психологът не раздава опрощение. Той обсъжда стратегии заедно със своите клиенти.
Крачка 2
Доверете се!
Доверието е основна предпоставка за задълбочаване на саморазкриването и споделянето. Психологът или терапевтът ще Ви помогне да се доверите на собствените си ресурси за справяне. Ще Ви научи да използвате алтернативните пътища за разрешаване на проблемите.
Крачка 3
Действайте!
Всяка промяна започва още в мига, когато е направена крачката, дори и най-малката. Експериментирайте и рискувайте! А страхът? Оставете го да бъде Ваш съюзник, защото ако е Ваш враг, постоянно ще воювате с него!
Както казва Ървин Ялом „Психотерапията не е заместител на живота, а генерална репетиция за него”. А как ще го живеете живота е изцяло Ваш избор и на никой друг. А дали ще предпочетете гледане на кафе или вглеждане в себе си – също е Ваш, индивидуален избор. Избор, който само и единствено Вие ще направите, за да решите как да преминете по пътя на собствената си промяна.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!




