Струва ми се, че неспособността да диференцираме нещата, тоест да се отнасяме зряло, е в основата на повечето проблеми в обществото ни, а може би не само в нашето общество.
„Всички политици са еднакви“ – ами не, не са еднакви, няма двама души, които са еднакви, дори близнаците са много различни.
„Полицията не си върши работата“ – не е вярно, но и в полицията, както и във всяка друга професия, има хора, които не се справят със задълженията си.
„Тълпата са лумпени“ – погрешно, тълпата е сбор от хора, различни хора – има хора с кауза, които се опитват да провокират промяна, има хора, които нямат кауза, а потребност да канализират агресията си, зад щита на групата, има хора, които правят нещо, защото и другите го правят и просто подражават…
„Този е такъв или онакъв“ – истината е, че „този“ има различни роли и аспекти, някои доминират, така е, но никой не е едностранен.
Няма ангели и демони, поне тук,на земята, има хора, които са развили повече едни или други качества и способности. Един се е развил повече в логиката, друг работи прекрасно с образи и метафори, някой успешно контролира импулсите си, а друг е избухлив. Проблемът е, че, когато се фокусираме само върху един аспект от някого, той насочва вниманието си единствено върху това и го задълбочава. Ако системно напомняте на някого колко е лош, основната тема между вас ще бъде лошотията.
Мисля, че когото и да погледнем, ако виждаме само част от него и не забелязваме останалото, няма как да сме обективни – без значение дали виждаме само доброто (нарича се идеализация и е наивно), или само лошото (нарича се демонизация и е наивно). Истината не е нито черна, нито бяла – тя носи двата полюса в единство, затова е цяла.
Манипулацията идва именно от обобщенията – някои хора използват определени ситуации, събития и им залепят етикет, който им е удобен, и обикновено е частично верен, подчертавам думата частично – частта не е равна на цялото и не го отразява. Най-голямата заблуда е да създадете правило, на база на някаква статистика и повторяемост и да спрете да виждате реалността, която се движи и променя постоянно. Етикетът обозначава статичност, което е нереално. Само смъртта е статична, всичко друго се изменя постоянно. Ако сложите филтъра на етикета пред очите си ще виждате едно и също, защото ще търсите потвърждение на тезата си, няма да сте отворени за новата ситуация днес и за конкретна история, довела до настоящето. Толкова години ни противопоставят, разделят и замъгляват възприятията ни с етикети – религии, националности, партии, раси, полове – всичко това е лесно обобщение и отклонение от истината, която е конкретна и ситуативна. Няма фашисти, комунисти, терористи, религиозни фанатици, има различни хора. Познавам религиозни хора, които са чисти и смирени, които подкрепят ближните си, познавам религиозни хора, които използват религията, за да оправдаят неуспехите си и да вредят на другите. Познавам комунисти, които са идеалисти, които цял живот помагат и се стремят към развитие на хуманизма, познавам комунисти, които са далеч от идеализъм, а са меркантилни и злонамерени. Познавам хора от една и съща националност, които са с различни ценностни системи и действията на едните и другите са в противоположни посоки . 15 години и стотици съдби, които са се свързвали с мен – има конкретна човешка история, ако сложиш етикет си загинал като терапевт, защото ще пропуснеш реалността.
Има все пак, нещо общо при всички, които сеят омраза, разделение и искат да омаловажат едни хора и да поставят други над тях, без значение по какъв признак. Общото е липсата на любов в живота им, в ранния им живот. При всеки, обаче, ситуацията е много индивидуална и специфична. Тази истина е достигната от хилядолетия от мъдреците на всяко едно време, а още не го проумяваме и се ловим на историята за разделението и търсим кой да изгоним „ на изток от рая“. „… За едно дете няма по-голям ужас от това да не го обичат, да го отблъснеш е за него пъкълът, от който трепери. И, струва ми се, в по-голяма или по-малка степен такова отблъскване е изпитал всеки. С отритването идва гневът и за отмъщение, че си бил отритнат, гневът ражда престъпление, а престъплението довежда вината – такава е историята на човечеството. Мисля, че ако можехме да ликвидираме отблъскването, човекът щеше да бъде друг. Може би шантавите щяха да са по-малко. Дълбоко съм убеден, че и затворите щяха да са по-малко. Но всичко е там, в началото. Дете на което отказват обичта, към която се стреми, ритва котката и притулва тайната си вина; друго открадва, дано златото го направи обичано; трето тръгва да покорява света. И винаги тази вина, отмъщението и нова вина!“ Стайнбек
Това, че в дъгата има зелен цвят, не я прави зелена, тя е многоцветна. Дано повече от нас се опитат да видят различните цветове, които се преливат и разберат, че абстрактните и обобщени понятия са измама, която цели само да ни държи в разделение и неразбиране. В обучението ми по гещалттерапия научих, че етикета пречи на извода, спира развитието и подменя смисъла. Вече 5 години се стремя да въплъщавам тази истина в работата и ежедневието ми и животът ми е все по-осъзнат, богат, пълен и щастлив. Просто, но отнема ежедневни усилия, за да се превърне в практика.
Ще ви предложа един експеримент. Направете си чаша кафе, както го обичате, отпийте глътка и усетете вкуса. След това си налейте чаша портокалов сок, най-добре прясно изцеден. Отпийте от сока и отново глътка кафе – усещате ли промяната във вкуса, същото кафе вече не е същото. Рецепторите ни са повлияни от цитрусовия плод и променят възприятието ни. Същото е с преживяванията ни и възприемането на средата – всяка ситуация оцветява и влияе на следващата. Опитът ни се превръща във фон, който дава отражение върху начина, по който ще възприемем и реагираме на действителността. Не го забравяйте!
Съединението прави силата, разделението, което противопоставя руши цялото. А в цялото има много цветове и те са различни, и различно хубави!
… Дали прозрял е Хамлет отговорът на съдбата –
И двете крайности събират се в средата,
Истината не е нито черна, нито бяла,
Тя носи двата полюса в единство, затова е цяла!
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
