Статистиката в наши дни красноречиво показва колко често хората проявяват агресивност помежду си. Практическата необходимост от преодоляването ù е актуален проблем, защото през последните десетилетия се наблюдава тенденция към увеличаване на социалните явления, при които агресивните прояви заемат значително място.Повечето учени оптимистично смятат, че агресията във всичките ù форми може да бъде предотвратена или поне редуцирана чрез подходяща психотерапия.
Корекционно-възпитателната работа в такива случаи е насочена към повишаване на увереността в собствените сили, в изработването на по-зрели възгледи за живота и отношението към другите, а също и във възможността да се придобият необходимите социални навици. Това налага промяна на неблагоприятната среда, приобщаването към здраво социално обкръжение, пренасочване към нови социални ангажименти.
Агресията не бива да се разглежда само в негативен план. Тя не показва само ,,тъмната” страна на човешката природа, има случаи на агресия с конструктивен характер. Известният психолог Пиер Дако вижда в агресията нещо съвсем естествено или, ако го цитираме ,,съществуваш, значи си агресивен”.
През последните години се чуват гласове, че масмедиите съдействат за разпространението на агресията най вече при децата и юношите, показват негативни модели на поведение.
Психичен механизъм с връзка между телевизионното въздействие и дивиантни тенденции на поведението е механизъмът на реактивизация. Счита се , че ,,агресивните мисли, причинени от друг вид дейност могат да реактивират агресивни идеи и способности, породени от медийното преживяване”.
Друг механизъм който свързва телевизионните въздействия и поведението е подражанието т. е. възпроизвеждане, наподобяване, копиране в собственото поведение на облика, проявите, особеностите на поведенчески модел, наблюдаван на телевизионния екран. Интерес към телевизионното насилие проявяват предимно деца с вече изразена агресивна предразположененост.
Друг механизъм е индентификацията. Тя протича под формата на процес на отъждествяване, сливане, приобщеност с друга личност, образ, общност на основата на емоционална връзка, референтност, сходство, при които се изграждат, изменят, моделират по образеца мисли, чувства, идеи, норми, ценностни ориентации, отношения, начин на живот, поведенческа насоченост. Телевизионните въздействия обаче имат тясна детерминираща връзка със знанията, интересите и ценностите. Телевизията може да бъде определена като рисков фактор, но също и като фактор за развитие на социално приемливо поведение.
Някои от причините за агресивното поведение на децата са свързани със сериозни недостатъци в цялостната педагогическа дейност на българското училище. Това са: неефективна превантивна възпитателна работа в училище, насищане всекидневието в училище с напрежение, прехвърляне на отговорности към други институции и др.
Тази констатация е доста обезпокоителна.
В социален план агресивното детско поведение, застрашително заема своите позиции, измествайки ценностни модели и парадигми, превърнали се в устои на обществото и определящи неговото ползотворно, правилно, единно и социално насочено съществуване. През последното десетилетие, казусът за агресивното поведение при децата , доби широка обществена трибуна. С всеки изминал ден, случаите на проява на крайни агресивни действия от страна на учащи и подрастващи, стават все повече и по-стряскащи и притеснителни. Неимоверно се понижи и възрастовата граница сред агресорите, като сякаш с нея се срина и стената на задръжките и личностното съблюдаване на младежите за приетите норми за правилно и неправилно. Агресивните актове не просто зачестиха, но се видоизмениха от типичните за възрастта вербални закачки , подмятания или дори сборичкване, в брутални издевателства с личността на другия, стигащи дори до убийство, тотално незачитане и неуважение към психо-емоционалния свят на другия, целенасочена и превърната във форма на удоволствие физическа саморазправа, начин да се покажат и докажат личностни качества и характеристики. Така проблемът за детската агресия придоби сериозни обществени измерения, излезе от рамките на обичайните научни трактовки и като че ли стресна и предизвика търсещите умове на българските и чуждестранни изследователи, да подновят и актуализират познанията си в тази област. Не малко са проучванията , изследванията, наблюденията, статиите и научните разработки , обрисуващи проблема и търсещи неговата същност, изменения, измерения, разрастващи се прояви и място в обществения живот за последните няколко години.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
